Преглед на печата за 17 януари

Държавата бави по 4 месеца пари по оперативна програма

в. „Сега“

Сериозни проблеми с възстановяването на платени заплати на безработни, наети по схема "Развитие" на ОП "Развитие на човешките ресурси", са имали общините, става ясно от бюлетина на сдружението им от края на м.г. "Дължимите за 4 месеца суми поставят общините в невъзможност да се разплатят до края на годината", предупреждават от сдружението.

Имало е дори специална среща със социалния зам.-министър Деяна Костадинова и ръководството на Агенцията по заетостта "във връзка с продължаващото забавяне при възстановяването на средствата".

"Проблемът не е толкова голям. Става въпрос за единични случаи", опитаха да успокоят от сдружението на общините след запитване от "Сега".

От социалното министерство също омаловажиха проблема и го отдадоха на грешки от общините. Проблеми с плащанията възникнали през декември, когато в различни бюра по труда са внесени от общините искания за възстановяване на средства за по няколко месеца - от юни до ноември.

Това е увеличило многократно броя на обработваните документи. Според справката на социалното министерство, изготвена за "Сега", в края на ноември и началото на декември 45 общини и кметства са поискали възстановяване за различни периоди от юни до септември.

Сопот са подали искане за юни - юли, 7 други общини - за август, и останалите 42 - за септември. Общият брой на наетите безработни по схема "Развитие" в тях е 2600 души. Исканията са били за 823 000 лв., които от социалното министерство трябваше да изплатят до края на миналата седмица.

Половината българи не вярват на правителството

в. „Сега“

Доверието към правителството отбелязва рязък спад в началото на 2012 г., показва сравнение между социологически изследвания. Според проучване на агенция "Сова Харис" от периода 3-10 януари 2012 г. 49% от българите смятат, че кабинетът се проваля при управлението на страната.

По данни на "Алфа Рисърч" от средата на декември м.г. недоволните са били 38 процента. И тогава, и сега експертите посочват пенсионерите, хората с ниски доходи и безработните като основните групи, трупащи недоверие към управляващите.

Данните на "Сова Харис" сочат също, че критично настроено към правителството остава и огромното мнозинство от симпатизантите на основните опозиционни политически сили - 87 на сто от привържениците на БСП, 83% от поддръжниците на СДС и 78 процента на "Атака".

Социолозите от "Сова Харис" оценяват подкрепата за правителството като висока предвид непопулярните мерки, които взима заради кризата. "Тази политика на ГЕРБ генерира известно недоволство сред някои социални кръгове и професионални гилдии, сред които зърнопроизводители, служители на БДЖ, учени, студенти, еколози, противници на шистовия газ.

Като цяло обаче кабинетът успява да задържи социалното напрежение в рамките на допустимото", се казва в анализа. Друг аргумент за сравнителната популярност на правителството те откриват в победата на ГЕРБ на президентските и местните избори през октомври 2011 г.

Три пъти повече компании си търсят купувачи в чужбина

„Капитал Daily“

Кризата, свитата ликвидност и трудното финансиране продължават да тежат на българския бизнес. В подобна среда все повече предприемачи предпочитат да търсят купувачи за своите фирми в чужбина. За последните три години активите и бизнесите на местни компании, които търсят инвеститор зад граница, са се увеличили три пъти. Това показва броят на обявите през интернет портала на сайта на лондонския в.

Financial Times (FT) - Businessesforsale.com (бизнеси за продажба). В началото на тази година там има 168 обяви (към понеделник, 16 януари 2012 г.), а преди три години - в началото на 2009 г., са били обявени за продажба 58 български компании и активи. Търсене на купувачи има и в България, показват данните на специализирания портал aktiv.bg (виж карето).

Какво се продава? Продават се както отделни активи, така и цели бизнеси – недвижими имоти, земя, парцели, производства.

Бойко пита Меркел за мотриси и фермери

в. „Стандарт“

Да се разсрочат парите за немските мотриси, купени от предишното правителство. По този въпрос премиерът Бойко Борисов ще иска подкрепа от канцлера на Германия Ангела Меркел.

Днес той заминава на двудневно работно посещение в Берлин. "Въпросът за влаковете на "Сименс" е много неприятен, защото ще трябва да оправяме лошото наследство, оставено ни от Станишев", коментира преди дни Борисов. Той се надява на разбиране и съдействие от страна на немския канцлер, тъй като компанията се закани да си прибере вагоните.

Темата за кофинансирането на европроектите също ще е на дневен ред по време на разговорите между Борисов и Меркел. България настоява "отличниците" по бюджет като нас да доплащат 5% - толкова, колкото се разрешава и на закъсалите държави. Настояването на част от страните членки в съюза да се уеднаквят данъчните ставки и дали може да се въведе единен ДДС, ще е друга тема за дебат между премиера и германския канцлер, защото по тази тема България държи "контра".

Другият важен въпрос, който ще бъде засегнат в работния обяд на Борисов и Меркел, е за изравняване на земеделските субсидии от Брюксел. България и Румъния настояват да получат тавана на финансирането още от 2014 г., а не след още две години, макар последни да са влезли в евросъюза.

ИМП: Туристическият данък противоречи на Конституцията

в. „Новинар“

Туристическият данък противоречи на Конституцията, защото нарушава принципа на справедливост на данъчното облагане и създава неравнопоставеност на стопанските субекти. Освен това изменението е в разрез със задължението на държавата да създава еднакви правни условия за стопанска дейност.

Това се казва в становище на Института за модерна политика, който е страна по конституционното дело.

61 депутати оспорват поправките, според които туристическият данък е фиксиран на 30 процента от пълния капацитет на местата за настаняване, т.е. от общия брой на леглата при целогодишна заетост, независимо дали реално са осъществени нощувки и съответно получени доходи.

С искането си народните представители са оспорили поправките, свързани с начина за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите и на предприятията, в резултат на което новите данъчни оценки за неколкократно по-високи и формират по-висок данък.