Рекордно ниска доходност от 3,14% по 3,5 годишните ни ДЦК е постигната на проведения вчера аукцион с номинал 50 млн. лв., съобщават от министерството на финансите. За сравнение, в началото на годината доходността по тези книжа е била 3,63%, а на предишния аукцион от 12 септември 2011 г. - 3,29%.
Намалението на доходността, тоест увеличението на цената, която инвеститорите плащат, за да придобият български държавни облигации, се случва въпреки повишените рискови очаквания на инвеститорите на европейските пазари на държавни дългове, свързани с негативните им предположения за изхода на дълговата криза в еврозоната и чувствителното нарастване на премията по структурираните продукти за защита от кредитен риск на редица емитенти.
Емисията е пусната в обращение през декември 2010 г. при пикова доходност от 3,69%, като след днешния аукцион общият номинал на емисията достигна 306,5 млн. лева. По този начин е осигурена висока ликвидност на вторичен пазар и е затвърден бенчмарк статутът на облигацията.
Отбелязаната среднопретеглена доходност на одобрените поръчки на аукциона от 3,14% е под текущата доходност на деноминираните в евро и със сходен остатъчен матуритет еврооблигации на държави като Литва (3,66%), Турция (4,18%), Хърватия (4,72%), Унгария (6,15%) и Румъния (5,36%).
"Преотварянето на емисията 3,5 годишни ДЦК, заедно с взетото от МФ решение за преотваряне и на седемгодишната емисия с остатъчен матуритет от 5,5 години, допринесе за обезпечаване на повишеното търсене на инвестиционни алтернативи в средносрочния сегмент на дълговата крива. Отличните резултати на аукциона са доказателство за позитивното отношение на местната инвестиционна общност към последователната фискална политика, провеждана от правителството", заявяват от Министерството на финансите.
Устойчиво високото ниво на търсене на първичен пазар на ДЦК, респективно понижението на доходността, се предопределя най-вече от активното участие на банки и водещи институционални инвеститори.
"Позитивни са резултатите от анализа на цялата бенчмарк-крива на доходността по българските държавни облигации, която от началото на август 2011 г. досега се измества към по-ниски нива на доходност по всички матуритетни сегменти. Устойчивостта на българския дългов пазар към привнесени външни шокове е видна и от възобновената тенденция за намаляване на спреда спрямо германските бундесбондове. Липсата на висока волатилност на суверенния кредитния спред в голяма степен се дължи на активната и пазарноориентирана политика по управление на държавния дълг, както и на стабилността на целия финансов сектор", уточняват от ведомството на Симеон Дянков.
преди 13 години Ок :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Тогава преводачът ти е в грешка. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години СубЗеро в CFA Study Books просто разсъждавам :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години За малко да забравя - доскоро и Гърция задължаваше банките си да купуват държавен дълг и после се хвалеха колко ниска доходност искал пазара.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години След като не разбираш "толкова в детайли", по-добре не давай определения какво представлява дюрацията. Това в коя книжка го пречете, че ми стана интересно?Сигурно на някой гений от УНСС?А относно участниците в тези аукциони - това са единствено местни банки и пенсионни фондове. Законът ги задължава и затова купуват. Междувременно МФ се бие в гърдите колко доверие имали инвеститорите в държавните финанси. Както едно време при избори се оказваше, че 99 процента били гласували за другаря Живков. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Такаам, аз може би не разбирам чак толкова в детайли от фиксед инком инвестментс и валюейшън, но в книжките пише, че дурацията (увеличението на цената за сметка на доходността) би значело висока атрактивност за инвеститорите за конкретния инструмент, при значително нисък риск. Ако това е оценката на външни инвеститори, придобили облигации, излиза че България далеч не е чак толкова зле - иконимически-финансово, колкото всички си мислим и говорим по форумите. Просто разсъждавам, винаги съм критикувал по стабилността на държавата и това как се води политика на инвестиции и по-точно в кои сектори се инвестира единствено. Друг е въпроса кои са инвеститорите - дали са български банки и фондовете, или има външен интерес. Защото ако има индикации за второто, значи все пак се гледат нещата. Предстоят някви увеличения на капитала в близко бъдеще за няколко предприемчиви мениджъри, макар и не в БГ.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар