Преглед на печата за 8 ноември

Само решителността ще донесе спокойствие

в. Капитал Daily

Потреблението в България продължава да се свива, а по мнение на представители на бизнеса и финансисти този процес няма скоро да спре. Всичко това изпарява и очакванията, че икономиката на България ще започне да работи на по-високи обороти и ще затвори страницата на кризата.

На пръв поглед ресурсите на държавата да влияе върху тези процеси изглеждат ограничени, но въпреки това управлението има полезни ходове. И те бяха подсказани от бизнеса - реформи в здравеопазването, пенсионната система и образованието. Към това се прибавя и отдавна констатираната нужда от работеща съдебна система и администрация.

Балкански бартер за хапчета

в. Стандарт

Балкански бартер за хапчета завъртяха българи, гърци и турци. Причината за размяната на лекарства са различните цени в трите страни. У нас според българите здравната каса поема най-малък процент от цената на лекарствата за разлика от Гърция и Турция. Там държавата реимбурсира над 60 на сто от цената на хаповете. Затова в южните ни съседки антибиотиците и най-често използваните лекарства за настинка, високо кръвно и главоболие струват два пъти пое-евтино. За разлика от тях обаче успокоителните пък в Турция и Гърция са доста по-скъпи, отколкото у нас. Затова и от близо година хиляди българи всеки месец поръчват лекарства от чужбина.

Схемите на доставка са две. При първия вариант нашенци се свързват по скайпа с турци и гърци, които да им купят лекарствата срещу изпратена по пощата рецепта. Парите за илачите превеждат по банкови сметки. След като пуснат парите, съседите купуват илачите и ги пращат по пощата. Доставката им е напълно законна с колет и проблем на границата няма. От своя страна пък българите пращат отново по пощата успокоителни, които здравните каси на Турция и Гърция не субсидират толкова, колкото останалите лекарства.

Връщат по-лесно ДДС на нови фирми

в. Стандарт

Облекчаване на режима на връщане на ДДС за новите фирми обмислят депутати от ГЕРБ, научи "Стандарт". Става въпрос за премахване на някои формални изисквания в закона, които пречат на фирмите да упражняват правото си на данъчен кредит. Така например в момента, за да се ползва данъчен кредит за стоките на склад към датата на регистрация по ДДС, наличните активи трябва да се обхванат в опис. Ако описът не се подаде в 7-дневен срок, правото на данъчен кредит отпада, обясни пред "Стандарт" Димитър Главчев, зам.-председател на бюджетната комисия към парламента. По думите му решенията на Съда на ЕС постановяват, че формални пропуски не могат да пречат за ползване на данъчен кредит, следователно липсата на опис и неподаването му в срок не е основание за отказ. В същото време няма да е необходимо и стоките да са налични към датата на регистрацията.

Гърците у нас: Ще изплуваме до 2 г.

в. Стандарт

"Новото коалиционно правителство е шанс страната ни да се спаси от фалит. Не е толкова важно кой ще е негов премиер и какъв ще е съставът му. Нещата не се решават от премиера Папандреу, нито от който и да е на неговия пост, а от световните лидери. От изключително значение е да се приложи европейският антикризисен план. А с новото правителство ще получим повече доверие от ЕС, без чиято помощ сме загубени". Това твърди гръцкият гражданин Йоаннис Козас, който от 19 г. живее в страната ни. Йоаннис притежава два цеха за маслини, единият е в Благоевград, където се е установил, а другият е в Якоруда. Дава работа на 200 работници у нас. В последните месеци почти денонощно следи какво се случва в родината му. Гледа непрекъснато телевизия и нонстоп чете гръцките сайтове в интернет.

"Проблемът досега бе в психологията на гърците. У нас не може двама души да мелят брашно. Единият все гледа да покаже, че е по-добър от другия. Най-сетне партиите ПАСОК и Нова демокрация узряха за съставянето на коалиционно правителство. До момента гръцкият народ не вярваше на своите политици. Дано това се промени, но за целта политиците трябва да работят за този народ, а не да обясняват кой е по-добър", твърди Йоаннис Козас.

Заради огромната държавна субсидия партиите изобщо не са усетили кризата

в. Сега

Огромната държавна субсидия позволява на партиите изобщо да не усетят кризата. С парите от нея те могат не само да спестяват, но и да влагат сериозни суми от парите на данъкоплатците в ремонт на имоти, в покупки на материали и за заплати. Това показват одитите на Сметната палата за финансите на политическите партии за миналата година, оповестени вчера. По закон всички партии, преминали 1% на последните избори, получават по 12 лева на глас на година.

Данните показват, че ГЕРБ е успяла да държи на депозити около 13 млн. лв. от малко над 18-те милиона за миналата неизборна година. Държавната субсидия е 17 819 548 лв. и тя представлява 97.74% от общата сума. От членски внос ГЕРБ са събрали 200 311 лв., а от дарения - 12 120 лв. От лихви по депозити са спечелили 198 619 лв. Най-много пари в ГЕРБ са дали за външни услуги - 2 082 840 лв. като ремонти на сгради, в т.ч. на партийната си централа в НДК. За заплати са изразходвани 1 391 882 лв., а за осигуровки - 231 103 лв. Дребните прегрешения, които е установила одитната институция, са свързани с отдаването под наем на два имота - в тях е развивана дейност, различна от партийната.

Българските компании се възстановяват по-бавно от останалите в региона

в. Сега

Преработката на петрол и добивът на метали продължават да са локомотивите на българската икономика, подобна е ситуацията и в другите страни от региона. Това показва годишната класация CEE TOP 500 на компанията за финансови услуги "Кофас". Тя обхваща петстотинте най-големи нефинансови компании по приходи в Централна и Източна Европа за 2010 г.

Най-големите български компании отбелязват нарастване на приходите, но с по-бавни темпове от средното за региона. Нашите фирми в класацията са намалели с една и сега са 17. При 14 от тях приходите нарастват при едва 3 през 2009 г. При нетната печалба резултатът не толкова оптимистичен - растеж отчитат по-малко от половината от българските топ фирми, а 10 от тях са намалили персонала си през 2010 г.

Българите масово искат да са чиновници и шефове

в. Новинар

На българина най-много му се нрави да е чиновник или шеф. Това става ясно от проучване, проведено сред потребителите на jobs.bg за желаните и настоящите професии и образование на българите в страната и чужбина. В проучването са взели участие 29 358 души в България и 7 831 българи, които си изкарват прехраната зад граница. 71% от анкетираните са висшисти, повечето от тях на възраст от 20 до 34 години.
31% от анкетираните българи в страната искат да работят в сектор "Административни и Офис дейности". 25 на сто имат афинитет към продажбите, а 25% към хотелиерството и ресторантьорството, 25% към маркетинга и рекламата. 21 на сто от анкетираните искат да работят в сферата на "Човешките ресурси".