Ерик Ворст: Продажбите на Солвей Соди ще отчетат 15% ръст през 2011 г.

Ерик Вандер Ворст е роден на 7 октомври 1962 г. в Белгия. Завършил е Брюкселски свободен университет, като има инженерна диплома по механика и електроника (специализация по автоматика) (1980 - 1985) и следдипломна квалификация по бизнес мениджмънт в Solvay Business School към Брюкселския свободен университет (1985 - 1987), както и IMD Business School (1998) и INSEAD Business School (2004) - международни програми за висши мениджъри.

Професионалната си кариера започва в Smap Insurances, където е аналитик през 1986 и 1987 г. Кариерата му в Solvay S.A. започва през 1987 г. в завод в Нидер-овър-Химбек, Белгия където е инженер по автоматика до 1988 г. До 1994 г. е зам.-директор Производство на PVC съединиения и миниджър Автоматизация в завод в Жемеп-сюр-Самбр, Белгия.

Между 1995 и 1999 г. работи в завод на Solvay в Тайланд като мениджър Поддръжка и технологии и зам.-директор Производство. От 2000 до 2009 г. работи в централата в Брюксел като директор Корпоративни покупки. От септември 2009 г. работи в Солвей Соди и ТЕЦ Девен в България като изпълнителен директор. Женен с две деца.

Как се развива една от най-големите и една от първите чужди инвестиции у нас - тази на Солвей в Соди Девня, е темата на разговора ни с изпълнителния директор Ерик Вандер Ворст.

Г-н Вандер Ворст, спад или ръст на годишна база отчитат продажбите на „Солвей Соди” за първите 8 месеца на 2011 г. след 35% ръст на продажбите до 328 млн. лв. за 2010 г.?

Предвижданията са за ръст на продажбите в края на 2011 г. и за постиганe на  рекорд за всички времена по произведени и продадени количества. Очаква се в края на годината да произведем около 1,4 млн. тона, което е увеличение от 12% в сравнение с 2010 г. Продажбите ни също ще отбележат ръст от 12%. Като цяло може да се каже, че през 2011 г. работим практически на почти пълен капацитет на инсталациите. Очаква се консолидираните продажби на „Солвей Соди” и филиалите му да се повишат с 15%, като достигнат около 375 млн. лева.

Промени ли се географската структура на продажбите ви в последните години на криза? 

Тенденцията е да се търсят експортни пазари по-далеч отколкото в миналото. Балканският регион и Средиземноморският басейн вече не са достатъчни, и тъй като сме подложени на силна конкуренция от страна на турските производители, ние изнасяме повече от преди в Югоизточна Азия и Южна Америка, които са развиващи се пазари, както и в Средния Изток и част от Северна Африка.

За 2010 г. разпределихте брутен дивидент от 1,75 лв./акция, или общо 11,1 млн. лв., което е почти цялата печалба за годината. На колко възлизат дивидентите в последните 10 г., ако може разбивка по години?

Общата сума на дивидентите възлиза на 190,086 млн. лв., а разпределението на печалбата по години е както следва: 

Колко акционери имате и колко акции са извън основния собственик?

Броят на акционерите "юридически лица", включително „Солвей Шишеджам Холдинг”, е 20. Броят на акционерите "физически лица" е 6 859. Броят на акциите, които не принадлежат на основния собственик „Солвей Шишеджам Холдинг” е 129 925 (2% от общо 6 346 773 акции).

Как вървят плановете за увеличение на капацитета до 1,5 млн. тона годишно калцинирана сода? Нужно ли е това увеличение при 88% заетост на капацитета през 2010 г. спрямо 64% през 2009 г. и 105% през 2008 г.?

В течение на годината се наложи да разсрочим приключването на инвестиционната програма за достигане на производствен капацитет от 1,5 млн. тона годишно по различни причини – кризата, която засегна някои от нашите клиенти, все още ниските продажни цени, голямата конкуренция и прекомерното предлагане на експортните пазари, курсът на долара, който е благоприятен за американските производители, фискалната несигурност в България, нашите проблеми с акцизите върху твърдите горива, което няма да ни доведе до необходимата рентабилност, в случай че осъществим планираните нови инвестиции. Ние сме в състояние незабавно да достигнем капацитет от 1,5 млн. тона и за да завърша отговора, поддържането на такъв производствен план бързо може да се реши и осъществи, ако пазарите го наложат.

Имате добив на варовик, калцинирана сода, собствен ТЕЦ, пристанище и, разбира се, мощности за калцинирана сода. Липсва ли ви нещо да постигнете пълно затваряне на процеса?

Първо държа да отбележа, че сме свързани директно с пристанището чрез транспортни ленти за насипно товарене, а също и че притежаваме някои съоръжения за товарене, но самото пристанище, т.е. инфраструктурата на Варна-Запад, е държавна собственост. Все пак вие сте прави, че споменавате пристанището, тъй като то е интегрална част от нашия процес. Едно ефикасно и конкурентно пристанище ни е абсолютно необходимо, тъй като ние изнасяме 85% от нашите продукти, освен че през него внасяме и голяма част от горивата за ТЕЦ „Девен”. Ние сме индустриален потребител №1 на пристанище Варна-Запад и ни е грижа за процеса на приватизация, дори сме готови да участваме в него с различни международни оператори, с които сме обсъждали сценарии за експлоатация в партньорство. Остава въпросът и с подсигуряването на горива и транспортирането им.

От къде е по-евтина електроенергията, от НЕК или от собствено производство? Доколко пазарът на електроенергия е либерализиран в момента и очаквате ли пълната либерализация?

Не познавам в детайли цените на националния производител на електроенергия, но бих казал, че нашата производствена цена е най-вероятно по-висока от тази на НЕК, тъй като ние наскоро инвестирахме над 75 милиона евро в изграждането на нов котел на циркулиращ кипящ слой, както и десетки милиони евро през последните години в обновяването на нашите електрически подстанции и за третирането на димните газове. Освен това НЕК, която разполага с атомна енергия, не следва да се съобразява с квоти за СО2 пропорционално на произведените мегавати, докато за нас това се явява тежко задължение в близкото бъдеще.

Пазарът на електроенергия не е изцяло либерализиран, тъй като цените на независимите производители се определят от държавна комисия. В духа на Европейските директиви ни се струва ясно, че насоката в бъдеще е към по-либерализиран пазар.

Доколко производството на фотоволтаични модули може да бъде ваш голям клиент?

Производителите на фотоволтаични клетки и цялата индустрия, която се върти около тях (батерии, акумулатори, полупроводници, конверторна електроника) са пазари за голяма гама продукти на група „Солвей” с висока добавена стойност. В тези области ние сме си изградили също така партньорства за научни изследвания с университети и други индустриални групи, някои от които вече са стартирали.

Що се отнася до продуктите на „Солвей Соди”, основният пазар е стъклото, което се използва за соларни панели. Това е и една от причините за спонсорството на група „Солвей” за проекта „Солар Импулс” - соларният самолет, който ще обиколи света през 2014 г. Той съдържа послание за устойчиво развитие и е перфектна платформа, която илюстрира както експертните познания, така и приложението на продуктите. Десетки продукти на група „Солвей” са използвани за направата на над 6 000 части в самолета, комбинирайки изискванията за експлоатационни качества и лекота.

Какви плащания правите към местната икономика, в това число колко платихте през 2010 г. за заплати и осигуровки, данък печалба, местни данъци и такси, концесионни такси, ползване на вода и други?

През 2010 г. плащанията, които направихме към местната икономика, са следните: за заплати, социални осигуровки, данък общ доход - 25 милиона лева; за местни данъци и такси (данък сгради и такса смет), концесионни такси, ползване на вода и др. - 2 милиона лева.

В България, Турция или друга страна от групата на Солвей-Шишеджам е по-перспективно да се произвежда калцинирана сода?

За съжаление, често се оказва по-конкурентно да се произвежда извън Европа. По-специално, в сравнение с България другаде има естествена сода (трона), която се извлича от земята, природният газ е по-евтин, твърдите горива не се облагат, липсват екологичните ограничения, свързани с квотите за СО2. Всичко това представлява конкурентно предимство, най-вече по отношение на производителите на трона в САЩ и в Турция, както и за тези, които произвеждат синтетична сода в Средния Изток (евтин газ).

„Солвей Соди” произвежда синтетична сода, но предимството на нашия содов завод е, че той е най-големият в света и освен това е изключително ефективен, тъй като технологичният производствен цикъл е затворен по отношение на всички суровини с изключение на горивата.

Консолидираната ви печалба се увеличава 10 пъти до 26 млн. лв. за 2010 г. Тъй като повечето от нея се формира в дъщерните дружества, не се ли отдалечава по-този начин моментът за получаване на дивидент от компанията собственик?

През 2010 г. почувствахме ефекта от кризата по отношение на продуктите на „Солвей Соди” – намаляване на продажбите в Европа, както и на цените, докато във филиалите работим на договорни цени, а в ТЕЦ „Девен” – на база регулирани цени.

Другият проблем е, че сме предвидили допълнителни разходи от порядъка на проценти за акцизите върху горивата (нашият спор с митниците), което влоши резултата на „Солвей Соди”.

Не възнамеряваме да отложим плащането на дивиденти, даже напротив, но все пак трябва да се предвидят значителни разходи за ТЕЦ „Девен” в бъдеще и намаляване на дълга чрез увеличаване на неразпределените резерви.