Временната заетост – гъвкава, но ниско ефективна за икономиката

България е сред европейските държави с най-голям ръст на безработицата, според данни на Евростат. При средно ниво на безработицата за всички държави-членки на Европейския съюз от 9,3% през май т. г. за България е отчетено ниво от 11,2%, като от ноември 2010 г. досега тя не е падала под 11 на сто. Изпреварват ни само Испания, Гърция, Португалия, Словакия, Литва и Латвия, като първите три страни в момента изпитват сериозни бюджетни и дългови проблеми, заради които се правят огромни съкращения на разходите.

Според българската Агенция по заетосттта обаче безработицата в страната намалява плавно, като за май ведомството отчете ниво от 8,87%. Разликата от над 2 на сто идва от методологията, по която Евростат и агенцията правят изследванията си на пазара на труда.

Без значение от точността на числата, с настъпването на кризата безработицата в страната рязко скочи. Икономисти алармират за увеличение на т. нар. обезкуражени лица – хора, които нямат работа, но и не търсят такава, защото не смятат, че ще намерят. Обезкуражените лица не са включени в статистиката на Агенцията по заетостта, защото не са регистрирани в бюрата по труда.

Един от лостовете за въздействие върху затегнатия пазар на труда е временната заетост. Тя подпомага мобилността на работниците и служителите и подобрява гъвкавостта на трудовия пазар. От една страна, млади хора без опит биха могли да натрупат знания и умения, възползвайки се от временна заетост. От друга - безработни, пенсионери, майки и други временно незаети, могат да си докарват допълнителни доходи. Освен това, бизнесът си осигурява работна ръка за осъществяването на конкретни проекти на ниска цена.

Дейността на частните агенции за временна заетост в България обаче все още не е законово регламентирана. Очаква се това да стане до есента.

За момента най-активният „посредник“ за осигуряване на временна заетост е държавната агенция. Националните програми и мерките по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Закона за насърчаване на заетостта са насочени към безработни, обезкуражени трайно безработни, хора с увреждания, майки, младежи, лица със специфични знания и умения или хора, които да работят временно в страната и в чужбина.

Доколко обаче се постигат реални резултати от изпълнението на тези мерки и програми е спорно. Агенцията по заетостта не следи колко от безработните, намерили работа чрез някоя от мерките и програмите, са задържали работните си места след изтичането на субсидията. Ефективността на държавната политика в сферата на заетостта е ниска и не води до дългосрочен положителен ефект върху икономиката.

Мерките и програмите на агенцията

Действащите национални програми за заетост и обучение, предвиждащи нова заетост през 2011 г., са 8 на брой, посочват за Investor.bg от ведомството. Най-популярната е „От социални помощи към осигуряване на заетост”, по която се разкриват работни места на 6 часа. Към 31.05.2011 г. в заетост по нея са включени 17 492 лица. Колко от тях са останали на работа след изтичането на субсидията за съответното работно място не е известно.

Според оценка на Сметната палата в периода 2004 – 2006 г. в програмата са включени 300 хил. души и са похарчени 365 милиона лева, но на трайна работа са се установили само 800 души, или 0,27% от обхванатите лица, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Програмата “Старт на кариерата” например осигурява възможности за придобиване на трудов стаж на безработни младежи, завършили средно или висше образование. Работодатели са предимно министерства и ведомства, както и фирми от частния сектор. На младежите им се осигурява трудова заетост от 6 до 9 месеца, но колко от тях са продължили да работят, без значение дали в същите или в други фирми, също не е известно.

Националната програма "Помощ за пенсиониране" е създадена, за да осигурява работа на пълно или непълно работно време за не по-малко от 3 месеца и не повече от година на безработни лица, на които не им достигат до една година осигурителен стаж и/или възраст за пенсиониране. Към 31.05.2011 г. по програмата средномесечно са работили 208 лица. 

Програмата „Активиране на неактивни лица” е насочена към насърчаване на обезкуражени лица да намерят работа чрез различни мотивационни техники и регистрация в бюрата по труда. Към 31.05.2011 г. по програмата средномесечно са работили 74 лица при над 254 хил.души, попадащи в графата „обезкуражени“, според данни на Националния статистически институт (НСИ).

Регионалните програми за заетост са общо 153, като в тях са включени малко над 2 хил. души. Има и различни стимули, регламентирани със Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), които подпомагат работодателите да разкриват работни места и наемат регистрирани в бюрата по труда безработни, посочват от ведомството.

Работодателите се субсидират с пари от бюджета да наемат по трудов договор на пълно или непълно работно време и за определен срок безработни. Има и мерки в подкрепа на хора, които искат да стартират собствен бизнес.

Шест са схемите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, по които се включват в различни курсове и възможности за работа и заети, и безработни лица. Малко повече от половината, които са завършили обучение, са започнали работа след това.

През 2010 г. в програмите и мерките по Закона за насърчаване на заетостта, които реализира държавната агенция, са включени 58 862 лица, в т. ч. 55 253 - в програми и 3 609 - в насърчителни мерки по закона, сочат данните на ведомството. 

За петте месеца на 2011 г. в програми и мерки са обхванати общо 29 282 лица. От тях 26 205 лица са включени в програми и 3 077 - с насърчителни мерки. Остава без отговор въпросът колко от тези хора са запазили работата след изтичането на субсидията за работодателя.

Ползи, пропуски и (не)ефективност

Много европейски държави по време на кризата отделиха повече средства за субсидирана заетост като начин за подкрепа на трудовия пазар и рисковите групи, посочват от агенцията. В тези държави обаче е отделено и време за изготвянето на предварителен анализ, в който внимателно са обмислени целевите групи, обхватът на съответните мерки, както и ефектът от прилагането им. След изминаването на определен период от време се прави нов анализ и ако се види, че мярката или програмата е неефективна – тя или се спира, или се преструктурира, така че да работи нормално.

В европейските страни отдавна е регламентирана и дейността на частните агенции за временна заетост. Еврообщността ни задлъжи законово да уредим дейността им до края на годината. Ако ЕК не ни беше притиснала, не е ясно дали щеше да се стигне до узаконяването на тази гъвкава форма на заетост.

Като посредник за осигуряване на временна заетост държавата прави огромни разходи – било то бюджетни или по линия на европейските фондове. Субсидираната заетост и държавните програми обаче не постигат дългосрочен ефект върху пазара на труда, посочи за Investor.bg Петър Ганев от ИПИ. Така реално ефектът върху безработицата си остава спорен и е по-скоро „сезонен“ и временен.

Вместо да се публикуват „голи“ числа на усвоени средства по програмите и да се отчита колко хора временно са намерили работа или са били обучени, ведомството трябва да изготви анализ какъв процент от целевите групи обхваща с програмите и мерките и какъв ефект очаква от реализирането им.  „Това, което го има като опит в последните години, е, че подобни програми се проявяват като един вид трансфер. Хората временно се занимават с нещо и получават някакъв доход, но след приключване на програмата – за тях няма промяна в трудовия статус“, поясни Петър Ганев.

„Единият вариант е да се види на какъв брой хора им е помогнато. При положение, че доста хора изгубиха работата си и вече повече от година или две не могат да си намерят нова, чистият брой на тези, на които по някакъв начин е помогнато с помощи или създаване на временна заетост, при тях се наблюдава някакъв частичен напредък“, допълни икономистът. „Но дългосрочен ефект за икономиката е дали тези хора ще останат на работа и дали са запазили някакви умения, които да им помагат, дори и да са отишли на друга работа“, заключи той.

Има два пътя, които правителството може да поеме, за да подпомогне работодателите и пазара на труда в условията на криза – фискален и данъчен метод за подпомагане. Обикновено се избира фискалният – директното наливане на пари (т. е. разходи), но този метод има ограничен и незначителен ефект. По-ефикасен би бил данъчният метод чрез намаляване на данъчната тежест върху труда. Чрез него ще се постигне устойчива и трайна заетост.

В допълнение, при наличието на адекватни анализи, мерките за временна заетост биха могли да бъдат истински стабилизиращ фактор за един развиващ се пазар на труда, особено във време на криза. Необходимо е обаче средствата по мерките по-адекватно да се насочат към целевите групи и да се подобри обхватът им.