Преглед на печата за 25 май

Над 40% от българите, които могат - не работят
в. Дневник

Над 40.8% от хората в трудоспособна възраст в България не работят. Едва 2.15 млн. души имат стабилни доходи и плащат данъци и осигуровки, но постоянно намаляват. Официално безработни в момента са 352 хил. души, но реално незаетите са четири пъти повече. Това показват последните данни на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт.

Така официалната безработица от 9.29% далеч не описва реалната картина за хората, които нямат работа. Причината е, че държавата приема за безработни само тези, които са се регистрирали в бюрата по труда. Извън тази статистика остават над 1.6 млн. души в трудоспособна възраст (15-64 години), наречени икономически неактивни.

България изостава с евродиректива за телекомуникациите
в. Дневник

България изостава с приемането на новата европейска правна рамка в областта на телекомуникациите, която влиза в сила от 26 май. Според новата директива гражданите на страните от Европейския съюз имат нови права и достъп до нови услуги, когато ползват телефон, мобилни връзки и интернет.

Сред тях е въвеждането на максимална продължителност на първоначалните договори за ползване на услуга до 24 месеца и задължение за предлагане на 12-месечни договори, както и преносимост на номер за един ден. Договорите трябва да съдържат и подробна информация за компенсациите и възстановяването на средства, ако качеството на услугата не отговаря на минималните изисквания.

Тези промени трябва да бъдат приети в българското законодателство в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), който обаче все още се съгласува между ведомствата. От ЕК коментираха, че държавите членки, които не са готови да прилагат тези правила, ще бъдат санкционирани.

Близо 47 000 са емигрирали от България за 2 години
в. Сега

Българите не само искат да напуснат страната и да търсят по-добро бъдеще навън, но и го правят. През 2010 г. официално 27 708 души са заминали да живеят в чужбина, показват данните на националната статистика. Това са само лицата, които са декларирали пред административните власти промяна на настоящия си адрес от страната в чужбина, уточняват от НСИ. От тях едва 562 са над 60 години. Останалите са деца и хора в активна трудова възраст. Емигриралите от 20 г. до 45 г. например са над 16 081. Още близо 5800 души, напуснали България, са от 45 г. до 60 г. Най-много са емигрантите от 30 до 35 г. - над 4500. В същото време у нас за 2010 г. са се заселили едва 3518 души.

Дори в най-кризисната за целия свят 2009 г. достатъчно българи са намерили начин да се заселят навън. Тогава в чужбина са се регистрирали да живеят над 19 000 наши сънародници, а адресна регистрация тук са си направили само 3310. За сравнение: през 2007 г., откогато са първите данни, навън са се изнесли по-малко от 3000 души, а през 2008 г. - 2112.

Военният министър се отказа да строи къщи за офицерите
в. Сега

Военният министър Аню Ангелов, който изготви и предизборната програма на ГЕРБ в раздел отбрана, се отказа от обещанието си да строи къщи за офицери. МО окончателно реши да не се занимава и с нови жилища за военнослужещите чрез публично-частно партньорство.

При управлението на тройната коалиция от МО искаха върху техни 54 декара в кв. "Владислав Варненчик" във Варна да получат минимум 22% от построените апартаменти. Тяхната стойност трябваше да възлиза на не по-малко от 56 млн. лева. МО предлагаше в пакет и идеен проект, според който общата разгърната площ трябва да е около 130 000 кв.м. В тези 56 млн. лв. влизаха остойностяването на апартаментите и инвестиционният проект. Търгът трябваше да спечели този, който предложи най-висок процент от жилищата да бъдат дадени на МО. Идейният проект на министерството включваше в комплекса от затворен тип да има осем жилищни сгради с общо 1720 апартамента, както и необходимата инженерна и социална инфраструктура като магазини и детска градина. В момента този обект, както и много други са обявени за продажба чрез явни търгове, което значи, че замисленото публично-частно партньорство няма да се състои.

Синдикатите на стачка, ако не се повишат заплатите
в. Новинар

Ако доходите на българите не бъдат увеличени, от КНСБ ще започнат консултации с колегите си синдикалисти от КТ "Подкрепа" за протестни действия. За това предупреди вчера синдикалният лидер Пламен Димитров. КНСБ започва серия преговори с различните парламентарни групи за увеличаване на доходите. От профсъюза ще настояват до средата на юни правителството да набележи стъпки за увеличаване на минималната работна заплата, пенсиите и социалните помощи. От КНСБ са решили да се възползва от наближаването на изборите, за да притиска управляващите да приемат промени в Наказателния кодекс и да се криминализира отказа на работодателите да се сдружават синдикати и техните подчинени, обясни още Димитров.