In house поръчките остават основна конфликтна точка при промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) – това стана ясно на дискусия с участието на работодатели, организирана вчера от министъра по еврофондовете Томислав Дончев.
С изменението на закона се предвижда възможност за пряко възлагане (in house) на обществени поръчки на лица, свързани с възложителя. Тези условия са: публичният орган (държавата или общината) да притежава изцяло дружеството-изпълнител и оборотът на изпълнителя да е формиран изцяло от дейности, осигурявани от възложителя, така че да не е конкурент на пазара на други подобни предприятия.
Проблемът, според бизнеса е, че с подобно възлагане може да се стигне до конфликт на интереси. Камен Колев от БСК заяви, че подобна законова възможност въобще не трябва да съществува. Практиката в европейските страни според него е дружествата, свързани с възложителя, да се състезават наравно с останалите фирми на пазара.
„Ако не бъдат намерени механизми, които да гарантират, че с подобна възможност няма да се злоупотреби, този текст ще отпадне“, обеща министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Той посочи, че in house поръчките ще бъдат за доста ограничен кръг дейности и ще засягат някои комунални услуги в общините като сметосъбиране и почистване.
Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Гинка Чавдарова изтъкна, че кметовете имат нужда от подобна процедура, тъй като някои търгове не са атрактивни за бизнеса. Тя даде за пример сметоизвозването в малките общини и превоза на учениците от селата със затворени училища до общините, където училищата работят.
Като цяло работодателите подкрепиха идеята подизпълнителите на компании, спечелили обществени поръчки, да изпълняват само 40% от работата, за да се прекрати практиката фирми - „пощенски кутии“ да печелят например инфраструктурни търгове благодарение на капацитета си в чужбина, а после да прехвърлят цялата работа на подизпълнители.
От БСК настояват да се фиксира срок от 1 месец, в рамките на който фирмите, спечелили обществени поръчки, да си получават парите от възложителя.
Една от основните промени в ЗОП е промяната на праговете - за строителство те започват от 240 000 лв., а за доставки, услуги и конкурс за проект - от 60 000 лв. Ог Агенцията по обществени поръчки (АОП) поясниха, че се предвижда облекчена процедура за доставки и услуги под 60 000 лв. и за строителство под 240 000 лв. - възлагането ще става чрез публична покана, която ще е обществено достояние чрез регистъра на агенцията.
АОП ще контролира всички процедури, където има частично или цялостно еврофинансиране. Според изпълнителния директор на агенцията Миглена Павлова промени в цените на сключените договори ще се правят единствено, ако има промяна на нормативен акт.
Томислав Дончев коментира, че при търговете в бъдеще ще се използват стандартизирани документи, които ще бъдат разработени съвместно с браншовите организации.
Друга промяна предвижда указанията на АОП да станат задължителни за всички контролиращи органи.
Очаква се промените в ЗОП да се избистрят през следващите 2 – 3 седмици и да бъдат гласувани от парламента до лятото.
преди 13 години Toa ЗОП трабва да го прекръстят на зоБ.Значи възлагаме ПРЯКО на фирмата 100% общинска или държавна, поръчката, ( на цена 2 пъти над пазарната) а тя после ... 40% на подизпълнители, а могат да се сключват и други сделки, да се дават бонуси на шефовете на 100% собствената фирма, да се дават заплати по-така големки, да се купуват служебни коли, да се ходи на обучения в чужбина, да се купува тоалетна хартия....Тва го знаем, работеше много добре, даже фирмите от тези времена си съществуват, кадрите са си там, леко са се снишили и знаят че пак ще дойде тяхното време. отговор Сигнализирай за неуместен коментар