Идва ли времето на гъвкавата заетост и у нас?

В световен мащаб са познати и прилагани различни форми на заетост, които осигуряват гъвкавост на пазара на труда, а от там и по-ниска безработица. Сред познатите практики са регламентираното почасово заплащане, дистанционната работа, надомния труд и временната заетост. Дори в държави, в които съществува минимална работна заплата, наред с нея са въведени и законово признати минимални почасови ставки, което дава възможност на работещите да се трудят на няколко места легално и със съответните трудови и осигурителни права.

Споровете около минималната работна заплата у нас в последните месеци изведоха на дневен ред полемиката точно за тези допълнителни форми на заетост, които и сега съществуват в България, но не са регламентирани в трудовото законодателство и не могат да гарантират трудовите и осигурителните права на служителите.

Въпросът е дали скоро и у нас ще дойде времето, когато ще имаме право да работим почасово, временно и надомно, но ползвайки се със същите права, които сега регламентира стандартният трудов договор – осигуровки, отпуск, болничен и т. н.

Временната заетост

Днес социалният министър Тотю Младенов обяви, че до есента тази година ще се регламентира временната заетост, като това ще стане чрез въвеждане на специални агенции за временна заетост. Самите агенции ще имат статут на работодател и ще подлежат на контрол по трудовото, осигурителното и данъчното законодателство. А служителите ще получават заплата и осигуровки от самата агенция.

Засега остава спорен въпросът за предимствата на тези агенции. Работодателите застават изцяло зад идеята, но синдикатите поставят известни условия, свързани с опасения, че временната заетост може да доминира или измести постоянната. Остава отворен и въпросът за лицензирането на агенциите и техният брой, смятат синдикатите.

Това са все въпроси, които ще бъдат дискутирани през есента. Но междувременно управляващите успяха да приемат други промени, които предлагат гъвкава заетост – като надомния труд.

Надомната работа

Вчера парламентът прие на второ четене промени в Кодекса на труда, които регламентират правилата за работа от дома. Най-важното е, че работникът ще има право да сключва трудов договор с работодател за надомен труд, ще може да определя сам продължителността на работния си ден, ще се счита за трудов стаж и ще се ползва от социалното и здравно осигуряване при условията, определени в закон. Същите правила важат и при хората, които са избрали да работят дистанционно.

Почасовото заплащане в България

През седмицата от изказване на социалния министър Тотю Младенов стана ясно, че почасово заплащане на труда може да бъде въведено най-рано от следващата година. Темата стана актуална след споровете около това дали да има увеличение на минималното възнаграждение. Бизнесът е категорично против и затова управляващите лансираха предложението за въвеждане на минимална почасова ставка. Но казусът, който възникна, е дали почасовото заплащане да бъде алтернатива на минималното или да съществуват едновременно.

По мнение на социалния министър идеята е минималната надница да бъде съобразена с различните професии. "Аз мисля, че трябва да има минимална часова ставка по отделни професии. Един зидаро-мазач, например, не може да бъде нает на час по-малко от еди колко си лева. Шивачката - също, архитектът, здравният работник, металургът, химикът, миньорът... Аз мисля, че това е идеята, за да може да улесним, от една страна бизнеса и, от друга страна, да ориентираме хората, когато си търсят работа - да знаят, че под това на час не могат да получават", уточни Младенов.

Почасовата ставка в ЕС

Според експертите почасовото заплащане ще направи пазара на труда по-гъвкав и ще създаде повече възможности за работа. Плащането на час е традиция в САЩ и в някои държави в ЕС. У нас то съществува, но не гарантира права.

България е с най-ниско почасово заплащане в Европейския съюз (ЕС) – 1,47 лв. на час, по данни на Германската статистическа служба за 2010 година.

За сравнение, работещите в частния сектор в Германия получават средно по 29 евро на час, а във Франция – около 26 евро на час. Най-високо е заплащането в Дания - 37,60 евро на час.