Заложената в проекта за Енергийна стратегия цел за дял на енергия от ВЕИ над 18,8% през 2020 г. е неприемлива, тъй като допълнително ще увеличи цената на общия енергиен микс и тежестта върху бизнеса и населението. Това се казва в позиция на Българската стопанска камара (БСК) относно предложения от Министерството на икономиката и енергетиката проект на Енергийна стратегия на България до 2020 г.
От БСК припомнят, че националният ангажимент по пакета „Климат – Енергетика” на ЕС е за дял на ВЕИ енергията от 16%. Ето защо от БСК настояват за промяна в политиката за насърчаване ВЕИ и предвиждане на стимули за производство на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди.
„Неприемлив е фокусът върху развитие на ВЕИ над определените национални цели в рамките на ЕС и заявените намерения за износ на електроенергия чрез т.нар. „зелени сертификати”. Това се отнася особено за инсталирането на соларни и ветрови генератори при високи крайни продажни цени за индустриалните и битови потребители”, обясняват от БСК.
В тази връзка БСК предлага в стратегията да бъде заложен дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление от не повече от 16% за сметка на намалено производството и инсталиране на източници от най-скъпите опции (вятърна и слънчева енергия).
„Приемането и изпълнението на добре балансирана и амбициозна енергийна стратегия е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите десетилетия. Тя следва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., но при възможно най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи”, се казва още в позицията на БСК.
В документа се посочва още, че заложеният в стратегията средногодишен ръст на БВП от 3% поставя страната пред риск от енергийна бедност и „проектирано” отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС. Камарата предлага възприемане на средногодишен ръст на БВП от минимум 4,5-5% до 2020 г.