Най-големите банки у нас могат да се справят с ръст на лошите кредити до 20-25%

Пикът на лошите кредити следва еволюцията на кризата, се казва в анализ на УниКредит за банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), чиито основни изводи с фокус към България са представени от Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

В страни като Полша, Чехия, Словакия и Словения, в които процесът на възстановяване е по-широко базиран и по-напреднал (тъй като кризата започна по-рано или спадът в заетостта и доходите бе незначителен и съответно възстановяването не изисква много време), пикът на лошите кредити се очаква да е преминал през втората половина на 2010.

В останалите страни от ЦИЕ пикът на лошите кредити се очаква през тази година. В България банките остават добре капитализирани, поради възприетия от БНБ подход на поддържане на по-строги изисквания за ликвидност и капитал в годините на бума.

Оценките на УниКредит сочат, че десетте най-големи банки могат да се справят с нарастване на лошите кредити дори до 20% без необходимост от допълнителен капитал. „Не очакваме това да се случи, но това показва колко стабилен е секторът”, казва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

Освен това, системно важните банки са в състояние да преодолеят увеличаване на лошите кредити дори до 25% от всички кредити, без да се стигне до необходимост от допълнителен капитал. За отбелязване е, че това се случва в контекста на минимално изисквани стандарти за собствен капитал, които в момента са по-високи от тези в новото споразумение за капиталова адекватност, известно като Базел III.

„Забавянето на темповете на влошаване на активите на банките, наблюдавано през втората половина на 2010, както и фактът, че една значителна част от българската икономика вече е преодоляла кризата и се е върнала обратно на пътя на растежа, ни кара да смятаме, че пикът на лошите кредити е близо и скоро ще бъде преодолян”, смята Павлов.

Дейността на банките в ЦИЕ в годините на бума беше фокусирана върху бързото нарастване на кредита, облагодетелствано от изобилната външна ликвидност и ниската цена на риска. Освен това в контекста на ниската норма на спестяване в страните от ЦИЕ, банките използваха лесния си достъп до външно финансиране, за да финансират ръста на кредита за местни компании и домакинства.

Първоначално, кризата взе формата на влошаване на достъпа до ликвидност. Въпреки това, широко базирано изтегляне на депозити от банките беше избегнато и никоя от страните в региона не претърпя преобръщането на потоците от външно финансиране, в пропорции, застрашаващи икономиката с криза на платежния баланс.

Затягането на достъпа до външно финансиране и увеличената цена на риска се превърнаха в двигатели на структурна промяна с дългосрочен ефект за региона. Съотношението депозити към кредити се превърна във фактор с нарастваща значимост, който превърна в значителна степен ръста на кредита във функция на способността на банките да привличат спестявания, особено в страните където това съотношение се оказа над нивата, определяни като равновесни.

За да отговорят на намаления достъп до външно финансиране повечето банки в региона започнаха агресивни кампании за набиране на депозити от вътрешни източници. Ожесточената конкуренция за депозитите изигра своята роля, като създаде стимули за увеличаване на нормата на спестяванията. По последни данни, с които разполагаме, нормата на вътрешните спестявания за периода 2004–2008 средно е 14%, като нараства до 23% през първите девет месеца на 2010.

Също така кризата намери израз в увеличаване на проблемните кредити. Забавянето на икономическия растеж и спада във външната търговия доведоха до влошаване качеството на корпоративните кредити. Качеството на кредитите за домакинствата се оказа под натиск поради спада в заетостта и темповете на нарастване на доходите в комбинация със спада на цените на недвижимите имоти и обезценяването на националните валути. Това оскъпи обслужването на кредитите в чужда валута.

В отговор банките започнаха програми за предоговаряне на условията по кредитите, за да облекчат временно обслужването им за длъжниците, за които се смята, че остават платежоспособни и са изправени пред затруднения от временен характер.

В България предоговорените кредити са по-малко от 3% от общо кредитите, като намаляват през третото спрямо второто тримесечие на 2010. За сравнение предоговорените кредити са около 4% в Румъния, като достигат най-високите си стойности в Латвия (25%) и Украйна (38%). Отличник е Чехия, с ниво на предоговорените кредити от едва 0,5% от общо кредитите.

Нормализирането на темповете на растеж на кредита по дефиниция започва от компонентите, които се характеризират с по-нисък риск и съответно по-ниски маржове на профитабилност. Рестартирането на ръста на кредита в повечето страни започна от корпоративния сектор, докато домакинствата изостават, най вече защото кредитите за потребление бавно нормализират растежа си.

„В България смятаме, че нормализирането на темповете на растеж на кредита ще протича приблизително с една и съща скорост за корпоративния и кредита за домакинствата”, коментира Кристофор Павлов.

Ръстът на ипотечните кредити ще се нормализира първи, докато високите нива на проникване на потребителските кредити от годините на бума, ще ограничават темповете на възстановяване на тази категория кредити в след кризисният период.

По подобен начин, достигнатите относително високи нива на задлъжнялост на частния нефинансов корпоративен сектор в годините на бума, ще тежат на темповете на нормализиране ръста на кредита в следващите години.

Моделът на правене на бизнес се променя, но регионът остава привлекателен, се посочва в доклада на УниКредит.

Кризата доведе до необходимостта от промяна в начина на правене на бизнес в целия регион на ЦИЕ, включително и в България. Новият бизнес модел ще има следните характеристики.

По-силен фокус върху вътрешните източници на финансиране и следователно динамика на кредита, по-силно обвързана с тази на депозитите на резиденти.

Наличието на все още значителни разлики по отношение на проникването на някои категории кредити, в сравнение с развитите икономики, сигнализира за значителен потенциал за растеж, особено в кредита за домакинствата.

Потребителските кредити преживяха бум преди кризата, може би превишавайки равновесния темп на растеж, обусловен от процеса на конвергенция. „В този контекст очакваме темповете на ръст на потребителския кредит в бъдеще да остане умерен”, отбелязва Кристофор Павлов.

В същото време, обаче, сравненията с други страни разкриват наличието на голям, все още неизползван потенциал за увеличаване на ипотечните кредити, които очакваме да бъдат най-бързо нарастващият вид кредити за домакинствата.

Регулаторният натиск за ограничаване на кредита в чуждестранна валута, в контекста на ограниченията по отношение на дългосрочните източници на финансиране в национална валута, е възможно допълнително да ограничава ръста на кредита от страна на предлагането.

Кризата показа, че цената на риска особено за някои категории потребителски кредити беше подценен. В пост кризисния период пазара ще трябва да се адаптира към по-високата цена на риска за тази категория кредити.

Ребалансирането на модела на правене на бизнес ще изисквасъщо по-глобален подход при обслужването на големите компании. Това предполага по-софистицирани продукти и услуги, тъй като големите фирми изискват във все по-голяма степен техните позиции да се управляват на глобално ниво.

Интересът към МСП като сегмент с многообещаващ потенциал за растеж ще нарасне. В същото време секторната структура на портфейла от корпоративни кредити се промени успоредно с протичащите трансформации в самата икономика.

Инвеститорите ще прехвърлят производствени ресурси от секторите, ориентирани към вътрешното търсене към тези, ориентирани към експорта, което ще изисква от банките да се приспособят и да засилят експозицията си към сектори, които в момента са относително по-маловажни.

Следователно известно относително редуциране на експозициите към прегряващите сектори от годините на бума може да се очаква. Това обаче ще вземе формата на спад в относителния дял на тези кредити от портфейла, а не в спад на тези експозиции в абсолютно изражение.

Моделът за правене на бизнес постепенно ще конвергира към този на по-развитите пазари, но процеса на еволюция ще бъде по-малко динамичен, отколкото в годините на бума.

По-ниските темпове на задълбочаване на финансовото посредничество логично ще доведат до по-ниски темпове на ръст на приходите. За да отговорят на това предизвикателство банките ще трябва да запазят гъвкавостта на разходите за труд.