Скандалите, заради които изгоряха висши държавници през 2010 година

Изтичащата 2010 г. беше белязана от няколко сериозни скандала по високите етажи на властта, които доведоха до оставки на министри, заместник-министри и шефове на държавни агенции. Investor.bg припомня кои бяха скандалите, станали причина висши държавни служители да се разделят с постовете си през тази година.

Кой изгоря в здравния сектор

Здравеопазването е сфера с висока обществена чувствителност, в която обаче скандалите следваха един след друг. Само в рамките на тази година Министерството на здравеопазването смени двама министри в лицето на Божидар Нанев и Анна-Мария Борисова и назначи трети – д-р Стефан Константинов. И Нанев, и Борисова се разделиха с министерското кресло с шумни скандали.

Скандалът, който взе поста на Божидар Нанев, беше свързан с негови финансови облаги от неизгодно сключен договор с голяма фармацевтична компания. В края на март срещу Нанев бяха повдигнати обвинения за неизгодни за държавата споразумения за покупки на антивирусните препарати „Тамифлу“.

Договорите са сключени с „Рош България“ и според прокуратурата нанесените щети са за 2,4 млн. лв. Тогава от прокуратурата обясниха, че се касае за „особено тежък случай, като са нанесени имуществени вреди в особено големи размери“, тъй като антивирусният препарат е купен на по-висока цена, а доставката му е направена, след като е обявен краят на грипната епидемия в страната.

В началото на април Нанев беше сменен от проф. Анна-Мария Борисова, която беше назначена с протекциите лично на премиера Борисов. Тя обаче се задържа на поста министър на здравеопазването по-малко от половин година. През октомври премиерът прие нейната оставка, заради поредния „здравен“ скандал с публикуваната Концепция за здравеопазването до 2015 г., в която Борисова беше предложила да се регламентира доплащането в болниците.

Точно това предложение предизвика остри критики от страна на пациенти и синдикати и стана повод опозицията да поиска вот на недоверие срещу цялото правителството, а Анна-Мария Борисова беше притисната да подаде оставка. Това беше втората оставка на здравен министър в управлението на кабинета „Борисов“.
Правителството не успя да удържи на натиска от страна на синдикати и опозиция и премиерът веднага побърза да назначи нов здравен министър - д-р Стефан Константинов.

Отново през април рокада на директори стана и в друга здравна институция – Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Тогава управляващите предложиха и избраха за директор на касата Нели Нешева, която смени на поста Жени Начева. Тя пък заемаше този пост по-малко от три месеца, тъй като преди това Начева беше отстранена временно от прокуратурата, след като й бяха повдигнати две обвинения - първото е за това, че в качеството си на шеф на Дирекция "Бюджет и финансови параметри" на НЗОК Начева е превишила правата си и еднолично се е разпоредила да бъде извършена корекция в бюджета на РЗОК - Сливен и от това са настъпили вреди на НЗОК за 800 000 лв.

Освен това разследващите установиха, че тя неправомерно е разпоредила на директора на РЗОК - София-град да бъдат изплатени средства за извършена дейност над месечните лимити на „Токуда Болница София” АД. В момента Начева отново заема висша държавна длъжност в Министерството на финансите.

Жени Начева застана начело на НЗОК през февруари 2010 г., след като кандидатурата й беше издигната отново от парламентарната група на ГЕРБ. Тогава тя замени на поста Румяна Тодорова, която подаде оставка още през ноември 2009 г., след като новата власт я обвини, че безобразно е управлявала здравната каса, че е в лошо финансово състояние и че НЗОК е източвана.

През лятото депутатът Лъчезар Иванов беше принуден да подаде оставка от всички заемани от него постове - като заместник-председател на парламента, като председател на софийската организация на ГЕРБ и като председател на здравната комисия в парламента.

Оттеглянето му беше предизвикано след скандал заради опита му да окаже натиск и да спре излъчването на телевизионен репортаж за охолния живот на негов приятел-митничар.

Мрежа от лъжи в земеделието

Другият сектор, в който се завихри сериозен кадрови скандал, е земеделието. В началото на октомври унизителен скандал се завъртя около освобождаването на Калина Илиева като изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".

Около нейното име последователно започнаха да излизат данни, които скандализираха общественото пространство и европейските институции. Първоначално около личността на Илиева се шумеше във връзка с нарушения с европейски пари по Програмата за развитие на селските райони. Скандалът обаче не приключи дотук.

След това тя стана скандално известна след като се оказа, че е крила бременността си от министъра на земеделието Найденов, а отсъствията си от работа оправдала с болничен лист за тежко заболяване.

След като министърът на земеделието Мирослав Найденов уволни Илиева, изскочи нов скандал – този с фалшивата й диплома за висше образование от Висшия институт по техника и икономика в Берлин. От института дадоха случая на германската прокуратура.

Впоследствие се оказа, че бившият директор на Държавен фонд „Земеделие” Калина Илиева е засипвала със сигнали Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, МВР, прокуратурата и ДАНС. Илиева е писала сигнали срещу български производители към ОЛАФ без знанието на българските институции.

Като резултат, Европейската комисия обяви, че ще изпрати у нас специална мисия, която да направи одит на управлението на Фонд „Земеделие” в периода, когато негов директор е била Калина Илиева. Заради действията на младата дама се оказа, че България може да загуби европейски средства, отпуснати докато тя е била директор.

Оставка заради реклама на дрога

През лятото, след шумен скандал, оставка подаде Светлин Танчев, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Скандалът гръмна, след като в “Държавен вестник” се появи поправка на вече обнародвания Закон за наркотичните вещества и прекурсорите. Поправката можеше да позволи рекламата на дрога.

Комисията, която разследваше гафа, отказа да накаже замесените представители на администрацията в случая и поста си загуби само Танчев.

„Слаб 2“ за заместник-министър на образованието

В началото на септември оставка подаде заместник-министърът на образованието Милка Коджабашиева. Причината отново беше скандал. Този път заради издадено от нея указание директорите на училища и детски градини да съберат информация за етническата принадлежност на учениците.

От ДПС обявиха, че искането класните ръководители, а не самите деца да определят етноса си, е акт на дискриминация.

Междувременно се появи и остра реакция сред родители и ученици на заповедта за представяне на списъци с етническата принадлежност. Най-разпространеното мнение е, че това е дискриминация.

Агентурно минало

Непосредствено преди коледните празници гръмна поредният скандал, но този път с агентурен привкус. Поредната рокада в кабинета се случи с оставката на министъра без портфейл Божидар Димитров.

Темата за агентите на Държавна сигурност стана актуална след оповестяването на имената на дипломатите, работили за бившите тайни служби. Принципната позиция на ГЕРБ е, че хора с такова минало и зависимости нямат място във външната политика. Скандалът ескалира, когато президентът Първанов остро се противопостави на тази теза с мотива, че управляващите ползват двоен стандарт.

До оставката на Божидар Димитров се стигна, след като президентът Георги Първанов отказа да даде съгласие за отстраняването на дипломатите бивши агенти на ДС. При тези обстоятелства премиерът нямаше друг изход, освен да поиска оставката на Димитров, също работил за тайните служби.

Заместник-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров също подаде оставка, заради агентурното си минало. Името на Павлин Димитров излезе в списъка на Комисията по досиета за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност.

Имената на наследниците на министъра без портфейл Божидар Димитров и заместник-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров все още не са ясни.