Земеделските трусове на 2010 г.

Създаването на Агенцията по храните, обновяването на Българския държавен стандарт за някои продукти, невиждани трусове в Държавен фонд „Земеделие“ - това бяха част от постиженията и паденията в аграрния сектор през 2010 г. Темата за качеството на храните също бе важна, но за съжаление създаването на стандартите за някои хранителни продукти не мина без скандали.

Агенцията по храните

Ако депутатите се напрегнат достатъчно в края на годината и гласуват на второ четене поправките в Закона за храните, Агенцията по храните може да заработи от 1 януари 2011 г. Тази година различните служби, които отговарят за контрола на храните, се подготвиха за сливане. Основна структура в новата агенция ще е Националната ветеринарномедицинска служба.

Кисело мляко, кашкавал и сирене по БДС

Една наистина добра инициатива бе осъвременяването на Българския държавен стандарт (БДС) за киселото мляко, кашкавала и бялото саламурено сирене. Въведено бе изискването тези продукти да са от сурово мляко, с традиционни български закваски, без консерванти, посочени бяха сроковете на зреене на традиционните сирене и кашкавал. В резултат цените на тези продукти са предвидимо по-високи. Нормално е да се запитаме обаче какво точно има в млечните продукти, които не са по БДС.

Очаква се след като Агенцията по храните заработи, да се заеме и с обновяването на БДС за хляба.

„Дупетата“

Акция "Дупетата" проведоха ГДБОП и органите на ДВСК в края на август. Министрите Цветан Цветанов и Мирослав Найденов издирваха месни продукти, приготвени от суровини, предназначени за унищожаване. Скандалът тръгна от информацията, че от ЕС се внасят крайчета от колбаси (известни сред месарите като „дупета“), които вместо да се унищожат, се влагат в месни продукти. Тогава бяха конфискувани тонове изрезки.

Акцията предизвика сериозен отпор сред засегнатите фирми. Те опровергаха информацията, че с крайчета от стари салами се правят скъпи луканки.

При проверките ветеринарите откриха и тонове салами с изтекъл срок на годност.

Месопреработвателите си отправяха взаимни обвинения – едни фирми топяха други, че внасят продукти с изтичащ срок на годност, от които европейските фирми искат да си разчистят складовете.

Вносителите на „дупета“ се оправдаваха, че това са годни продукти с нестандартен размер, а акцията е избирателна, тъй като някои фирми, използващи крайчета, са засегнати, а други – не. Имаше и закани за съдебни дела срещу държавата.

Стана ясно, че някои вносители препакетират крайчетата в страни от ЕС или в България и удължават срока на годност на продуктите.

Междувременно автомобилът на шефа на НВМС Йордан Войнов беше разбит. В деня на инцидента Войнов издаде заповед, с която се спира вносът на изрезки от колбаси от разнородни партиди, за да има проследяемост. От МВР обаче изясниха, че разбиването на автомобила е хулиганска проява без връзка с „дупетата“, а на потребителите сагата им омръзна.

„Стара планина“ и няколко молекули соя

Скандал избухна и със стандарта „Стара планина“, който бе създаден, за да гарантира, че колбасите са произведени от месо, а не от соя. Открита бе соя в продуктите на четири фирми, които бяха публично оповестени, а техните карначета, кебапчета и кренвирши се оказаха със съдържание на соя под 0,1%.

Лицензите на провинилите се фирми за производство на продукти „Стара планина” бяха отнети. Стана ясно, че в българска лаборатория може да бъде установено наличието на соя, но не и количеството й. Затова продуктите бяха двойно тествани в Германия.

В крайна сметка производството на колбаси „Стара планина“ продължи, а земеделското министерство не отстъпи и продължи да настоява, че е недопустимо в тези продукти да има дори и минимални количества соя.

Беше решено министерството да купи консумативи, с които и в България да се правят точни анализи за количеството на соя в колбасите, без да е необходимо това да става в чужбина.

Скандалът причини сериозни сътресения на производителите, които въведоха стандарта. Някои фирми отчетоха сериозен спад при потреблението на продукти „Стара планина“, но месопреработвателите решиха да не се отказват от стандарта.

Торнадото Калина Илиева

Най-грандиозният скандал в агросектора, разбира се, е случаят „Калина Илиева“. Нейните методи като шеф на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изненадаха не само българите, а и Еврокомисията.

След като младата жена с кратък трудов стаж оглави ДФЗ (през август 2009 г.) се появиха журналистически публикации, че тя няма необходимия ценз за този пост. Разкритието направи през септември 2009 г. покойната журналистка от в. „Труд“ Румяна Пенкова.

В интернет пък се завъртя клип от фермерска конференция, в който се вижда как Илиева не знае елементарни неща от работата на фонда.

През октомври тази година стана ясно, че тя се е опитала да скрие от министъра на земеделието, че е бременна, а той научи новината от радиоефира. След това се изясни, че дамата си е изфабрикувала фалшива диплома.

Като се абстрахираме от жълтите сензации, се оказва, че с назначаването на нов шеф на фонда проблемите, сътворени от Илиева, не свършват. Докато е управлявала ДФЗ, Илиева е пратила стотици сигнали до ОЛАФ, ДАНС и МВР, уличаващи в нередности родните фермери. Българските институции не са били уведомявани по законовия ред за сигналите до ОЛАФ.

Според данни, представени от опозицията на 13 декември 2010 г. в парламента, Илиева е спряла изплащането на 150 млн. лева по одобрени проекти на САПАРД и е вкарала фирмите в черен списък.

Засегнатите преработватели проучват възможността да съдят България, заради уронване на престижа, финансови загуби и невъзможност да използват средствата от европрограмата, съобщи собственикът на предприятието „Меком“ - Силистра Стефан Райчев. Фирмите засега искат морално възмездие и проучват възможността исковете им да са персонално срещу Илиева.

Заради изтичането на сроковете, в които могат да се изплащат средствата по САПАРД, е много вероятно държавата да възстанови средствата на фирмите от собствения си бюджет, сигнализираха депутати от опозицията.

По информация от новия шеф на ДФЗ Светослав Симеонов в книгата на длъжниците по САПАРД в момента има 267 фирми, които са спечелили проекти по предприсъединителната програма. Те са вкарани в черния списък на няколко етапа от Константин Паликарски (който отговаряше за програма САПАРД във фонда до началото на 2009 г.) и Калина Илиева първо през 2008, а след това през 2009 г.

В момента ДФЗ и финансовото министерство подготвят план за проверки на фирмите от книгата на длъжниците. Решаването на този въпрос ще изчисти името на ДФЗ, смята Симеонов.

Някои теми за агросектора през 2011 г.

Скандалите изместиха доста по-важни въпроси, по които трябва да бъдат хвърлени сериозни усилия.

Все още изостава разглеждането на проектите по Програмата за развитие на селските райони, въпреки че скоро броят на експертите, които одобряват проекти, бе увеличен три пъти.

България трябва да защити пред Брюксел пренасочването на средствата към мерките, от които действително се интересуват земеделците – млад фермер и модернизация на стопанствата.

И най-трудната кауза – трябва да защитим пред Евросъюза искането си за по-справедливи субсидии за новия период на действие на Общата селскостопанска политика (2014 – 2020 г.).

Ако сегашното неравенство при директните плащания се запази и земеделците от развитите държави в ЕС продължат да вземат по-високи субсидии от фермерите в по-бедните страни като България и Румъния, това ще доведе до сериозни негативни последствия за развитието на българската икономика.