Енергийната стратегия на България до 2020 г., чийто първоначален вариант наскоро беше публикуван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), би трябвало да се основава на развитието на икономиката като цяло на страната за периода. Това коментира енергийният експерт Иван Шиляшки по време на проведено днес обсъждане на стратегията между експерти и представители на различни организации, организирано от депутати от Синята коалиция.
По думите на Шиляшки така стратегията би имала „стабилна основа“, тъй като ще се знае какво ще е потреблението на различните енергоизточници и съответно какви мощности и съоръжения ще трябва да се изграждат и какви инвестиции ще са необходими. В частност, според направените досега разчети, през следващите няколко години ще излязат от експлоатация няколко електроцентрали на въглища и ако отсега не се прецени с какви мощности ще бъдат заместени, вкл. АЕЦ Белене, то може да се стигне до неустойчивост на енергийната система, смята Шиляшки.
Той допълни, че при развитието на съоръжения за ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) трябва да се отчита освен оскъпяването на тока като цяло за крайните потребители и необходимостта от строителството на т.нар. балансиращи мощности с конвенционални енергоизточници, които да компенсират снабдяването с електроенергия за времето, когато съоръженията на ток и слънце не работят.
Според икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев основните принципи, които трябва да се имат предвид при изработването на Енергийната стратегия, са повишаването на енергийната ефективност, вкл. развитието на новите технологии и цената на енергоносителите за крайните потребители от бита и бизнеса. Ганев смята, че в областта на електроенергетиката не е толкова важно с каква енергия работят централите, стига да отговарят на екологичните изисквания и произведеният ток да е по-евтин за потребителите.
Антони Иванов от Български енергиен форум посочи като положителни страни на проекта за Енергийна стратегия насоките за повишаване потреблението на природен газ и намеренията за диверсификация на източниците и маршрутите за доставките му.
Част от присъстващите на обсъждането посочиха, че многото проекти в областта на енергетиката, вкл. за строителството на междусистемни газови връзки и хранилище за втечнен газ, не са обвързани финансово, т.е. не е ясно дали ще има достатъчно средства за изграждането им.
Относно това доколко да се използват местни енергийни ресурси (въглища и природен газ), присъстващите на обсъждането днес не бяха единодушни. Според част от мненията това е необходимо, за да е по-евтина енергията за потребителите. Според други обаче, тъй като тези ресурси у нас са ограничени, би трябвало да се ползват пестеливо, за да имаме запаси от тях, както постъпват някои страни.