Еволюцията на газовите взаимоотношения между Русия и ЕС

Износ на газ

Нарастващата нужда на външни доставки на газ за Европа се компенсира до голяма степен от природния газ, доставян от Русия. След натиска от страна на ЕК и клиентите, „Газпром“ предоговори частично условията за доставка като прие ценообразуването да се извършва по два начина. Двата варианта на ценообразуване ще могат да се комбинират в рамките на една доставка. Така цената на част от количествата ще е образувана по формулата и съобразена с цената на петрола и неговите деривати, а другите количества ще се плащат спрямо цените на газа в хъбовете. С това Русия направи своя ресурс още по-конкурентен под носа на САЩ и ЕК.

Наличието на достатъчно резерви и свободни инфраструктурен капацитет също оказа сериозна роля при повишаването на доставките. Докато „Газпром“ успява да откликне на нуждите на европейските пазари, страни като Алжир отбелязват спад с 14 на сто при износа на горивото за 2017 г.

От друга страна конкуренцията на американския LNG се оказа значително по-слаба от очакваното. Това се дължи главно заради забавянето на някои проекти за пренос на втечнен газ и особено на засиленото търсене на този тип гориво в Азия, особено в Китай.

Ако търсенето в азиатските страни намалее, САЩ ще се преориентират към Европа, увеличавайки натиска върху страните за ограничаване на руското енергийно влияние и засилване на енергийната диверсификация.

 Нови проекти

Докато износът на „Газпром“ за Европа продължава да расте, руските компании продължават да работят по реализирането на нови проекти, свързани с инфраструктурата. Първият от тях, който трябва да бъде завършен, е Yamal LNG, с план да произвежда 16,5 млн. тона втечнен газ годишно.

Този проект е разработен от консорциум, включващ руската Novatek, френската енергийна компания Total, China National Petroleum Corporation и фонда Road Silk. 

Yamal LNG е значим поради няколко аспекта:

- това е първият голям руски проект за втечнен природен газ, който може да доставя гориво, както в Европа, така и в по-обширната Азия;

- воден е от частна руска компания;

- използва пари от китайски финансови институции.

Друг голям проект е „Турски поток“, който ще пренася около 31,5 млрд. куб.м газ годишно към Турция и ЕС по маршрут, минаващ през черноморското крайбрежие на Русия до европейска Турция по морското дъно.

„Северен поток 2“ е може би най-оспорваният руски газов проект. Той е ръководен от „Газпром“ с капацитет от 55 млрд. куб.м за годишно.

Газопроводът ще транспортира газ от руското крайбрежие на Балтийско море до Германия през офшорно маршрути, като ще се движи успоредно на вече съществуващия „Северен поток“.

След завършването си общият капацитет на маршрута ще се увеличи до 110 млрд. куб.м. годишно.

Проектът беше обявен през лятото на 2015 г. от консорциум, включваш „Газпром“, германските компании Uniper и Wintershall, френската Engie, австрийската OMV и холандската Shell.

Много скоро след това „Северен поток 2“ привлече критики, особено по отношение на Украйна, която, след реализирането на този проект, ще изгуби своята стратегическа роля на „мост“ между ЕС и Русия.

Полша, Прибалтийските страни, Румъния и Словакия продължават да се противопоставят на изграждането на газопровода. Тяхната позиция може да се обясни с редица фактори, включващ стратегически причини (по-специално загубата на текущото им значение на транзитни страни).