Защо Гърция остава в блатото на рецесията?

Повърхностният аргумент, че Гърция няма какво да изнася, е неприемлив. Проблемът не е, че гръцкият износ е слаб, а че той не успя да се ускори, което от друга страна би било възможно, имайки предвид ниския старт, от който тръгва. Преди няколко години експортът на гръцки стоки и услуги беше равен на португалския. Днес Португалия напредва с почти 20 млрд. евро. За Гърция това представлява потенциална загуба в размер на 10% от производството й.

По този начин липсата на растеж на износа удължи и задълбочи рецесията в Гърция, отколкото би било иначе. Ако гръцкият износ бе нараснал със същото темпо, с каквото се покачи португалския (или испанския), рецесията вече щеше да е приключила.

Нещо повече – липсата на растеж на износа направи фискалното приспособяване много по-трудно. По-високият износ не само че щеше да донесе повече директни приходи, но те също така щяха да имат мултиплициращ ефект върху икономиката на страната, като по този начин щяха да увеличат и приходите от данъци върху потреблението.

Сега Гърция има балансирана текуща сметка – солидно постижение след двуцифрените дефицити (като процент от брутния вътрешен продукт), отчетени преди няколко години. Но за разлика от другите икономики в периферията на еврозоната, подобрението бе постигнато изцяло чрез намаляване на вноса.

Това, което се обърка в Гърция, не бе фискалното приспособяване. Напротив, мерките за строги икономии може би са били прекалено успешни (и болезнени). Но това бе грешната цел.

Наистина важната цел за всяка страна, започваща програма за приспособяване с двуцифрен дефицит по текущата сметка, трябва да бъде постигане на ръст в износа. Неизпълнението на тази цел е причината, поради което Гърция страда.

За съжаление външният свят може да направи много малко, за да гарантира, че Гърция ще изнася повече. Правителството може да бъде принудено да приеме редица постановления, управляващите могат да бъдат притиснати да приемат цялото законодателство за реформи, известно на човечеството, но в крайна сметка зависи как всъщност се прилагат реформите и как реагира икономиката, което е от по-голямо значение. Програмата за приспособяване успява или не да постигне целта си на местно ниво, а не в Брюксел или във Вашингтон.