Ще направи ли Финландия крачка към НАТО?

От десетилетия Финландия управлява отношенията си с Русия като избягва всякакви решения, които биха провокирали „спящата мечка“ на източната ѝ граница, пише в свой анализ онлайн изданието politico.eu.

Сега обаче пенсиониран дипломат предлага Хелзинки да поеме риска да разгневи звяра като страната му се присъедини към военния алианс НАТО.

„Тази държава заслужава открит дебат що се отнася до външните работи и политиката по сигурността“, коментира Ханну Химанен, посланик на Финландия в Русия до 2016 г.

След четири години в Москва Химанен е убеден, че страната му трябва да спре да се притеснява от гнева на Русия и да започне да мисли за осигуряването на собствената си сигурност като се присъедини към западния военен алианс.

В новата му книга - „Западът или Изтокът – Финландия и завръщането на геополитиката“, той критикува финландските лидери, които според него избягват открития публичен дебатза външната политика вече твърде много време.

Той смята, че има сигнали, че Финландия вероятно вече е готова да поведе този дебат на фона и на приближаващите президентски избори през януари 2018 г., в които за поста държавен глава ще се бори и пронатовски кандидат. Това е Нилс Торвалдс от от Шведската народна партия, бивш депутат и журналист.

„Всички дебати във Финландия за външната политика трябва да включват и НАТО. Ако не започнем дебат сега, ние не можем да бъдем подготвени за бъдещето“, коментира Торвалдс.

Не е случайно, че Хелзинки точно сега повежда разговорите за Алианса. Този президентски вот е първият, след като Москва анексира Крим през 2014 г. и започналата война в Украйна. Оттогава напрежението между държавите по Балтийското крайбрежие и Русия се увеличава, отбелязва изданието.

Съседите на Финландия отдавна вдигат аларма, че регионът може да е следващата цел на Русия. Към напрежението се добавя и зачестилото навлизане на руски военни самолети във въздушното пространство на балтийските и скандинавските страни.

Междувременно Алиансът разположи свои батальони в Полша, Естония, Латвия и Литва, които са готови да се противопоставят на руските военни при евентуална инвазия. Батальоните могат да се придвижват бързо от държава в държава, така че да може да се справят с новия капацитет на Кремъл.

Финландия напоследък инвестира сериозно в 280-хилядната си армия, отбелязва изданието. Въпреки влошения геополитически климат обаче, дебатът за членството на страната в НАТО така и не намира отзвук сред обществото, включително и като част от кандидатпрезидентската кампания.

След две кървави войни с Москва Хелзинки заема деликатна позиция между Изтока и Запада по време на Студената война, като предпочита неутралитет. Това позволява на страната хем да се интегрира в Европа, хем да поддържа сравнително добри отношения с Кремъл. Това обаче често разгаря вътрешни политически дебати за това дали страната не приема твърде сериозно исканията на източния си съсед.

След разпада на Съветския съюз Хелзинки рязко се обърна на запад, като се присъедини към Европейския съюз (ЕС) и прие еврото.

Алпо Руси, съветник на бившия президент Мартти Ахтисаари от 1994 до 1999 г., коментира, че още тогава е обсъждано евентуално членство на страната в НАТО. Политиците, които са взимали решенията тогава, обаче са решили, че страната няма нужда да се присъединява към Алианса, защото започвала „нова, безопасна ера след края на Студената война“.

Химанен се надява, че сегашните влошени отношения между Финландия и Русия ще допринесе за разгаряне на дебата на фона и на кандидатпрезидентската кампания.

Все пак повечето от кандидатите поддържат традиционната позиция на страната по въпроса. Пекка Хаависто от Зелената лига, който се изправи срещу сегашния президент Саули Ниинисто в изборите през 2012 г., коментира, че не поддържа идеята за членство в НАТО. Той обаче си оставя вратичка – според него Финландия би могла да се присъедини ако същото направи Швеция.

Лаура Хухтасаари от дясната Финландска партия смята, че страната ѝ трябва да остане самостоятелна що се отнася до политиката по отбраната.

Ниинисто, който има 76% одобрение в навечерието на вота, подкрепя сътрудничество с Алианса, но е категоричен, че евентуално членство трябва да получи одобрението на избирателите.

Подкрепата поне засега остава слаба – 25% към края на 2016 г. Броят на финландците обаче, които подкрепят идеята, се увеличава непрекъснато от 2014 г. насам, когато избухнаха събитията в Украйна. Това предполага промяна на общественото мнение, макар и бавна.

Торвалдс същевременно е против референдум за членство в Алианса. Според него другите политици се крият зад идеята за референдум.