Защо инвеститорите взимат грешни решения?

През 2011 г., когато борсата се възстановява от тежкия срив по време на рецесията, политологът и преподавател в Харвард Кас Сънстейн взима изключително глупаво инвестиционно решение, плод на поне три класически поведенчески грешки, пише самият той. 

Икономистите знаят, че ако инвестираш в активи, е разумно да избереш пасивно управляван и силно диверсифициран индексен фонд. Точно това направил и той. Но когато видял, че стойността на фонда пада, се уплашил от нов срив на борсата и решил да продаде значителен дял активи. Преди да го направи, Сънстейн писал на големия поведенчески икономист и съавтор на книгата им „Nudge” Ричард Талер и го попитал дали не прави грешка.

Отговорът на Талер бил: „Препрочети книгата ни!“

Сънстейн знаел какво е имал предвид приятелят му, а и книгата им била доста дълга, така че продължил по план и продал големия дял. Когато му го съобщил, Талер възкликнал: „Не! „Nudge” обяснява, защо не е трябвало да го правиш!“

В момента стойността на фонда е с около 66% нагоре от деня, в който Сънстейн е продал дела си. Очевидно Талер бил прав, а и в интерес на истината Сънстейн чувал един тънък глас в главата си дори тогава, който му казвал, че действа прибързано, признава професорът.

Първата от поведенческите грешки, на които е станал жертва, Сънстейн нарекъл „предубеждение към възможното“. Изследователите на човешкото поведение са доказали, че ако нещо се е случило в близкото минало, то бива възприемано като „възможно“ и хората са склонни да преувеличават вероятността то да се случи в бъдеще.

Предубеждението към възможното не е съвсем ирационално, но може да причини сериозни грешки. Борсата наистина се срина през 2008 г., но това не се случва често и той не е трябвало да отдава толкова голямо значение на риска от нов срив през 2011 г.

Втората грешка включва „нещастието от загубата“. В интерес на истината хората ненавиждат загубата много повече, отколкото обичат равностойната ѝ печалба. Ако изведнъж загубите 10 хил. долара, нещастието, което ще изпитате, почти със сигурност ще бъде много по-силно от радостта, ако изведнъж спечелите 10 хил. долара.

Иронията е в това, че ако вземаме нашите решения на база на нещастието от загубата, в крайна сметка ще загубим много. Когато пазарът започна да пада, Сънстейн искал да предотврати загубата и впоследствие е загубил много.

Третият предразсъдък се нарича „пренебрегване на вероятността“. Хората са склонни да се концентрират върху най-лошия възможен вариант, а не на реалната вероятност той да се случи. Когато професорът взел глупавото си решение, най-лошият вариант – друг срив, бил много опасен, но той е фокусирал прекалено малко от вниманието си върху това каква всъщност е вероятността такъв срив да се случи.

Поведенческите икономисти познават в детайли предубежденията, на които са подвластни инвеститорите. Например, те са уязвими и към „позиционния ефект“, което значи, че продават активи твърде бързо, когато последните се оскъпяват, докато ги държат прекалено дълго, когато цената им пада.

Освен това, много инвеститори са прекалено самоуверени. Те обичат да купуват и продават и си мислят, че по някакъв магически начин ще излязат на печалба, но в крайна сметка борсата работи на друг принцип. 

Затова съветът на Сънстейн е да имате разнообразен портфейл, който да е съставен предимно от евтини индексни фондове, насочени към активи. Влагайте парите, които печелите, и също ги диверсифицирайте, а тези, които ви трябват, ги пазете. В случай че не печелите, се въоръжете с търпение и чакайте.

Ако с емоциите ви се подобрява представянето ви и си помислите, че е време за голяма стъпка в съвсем друга посока, е добре да имате тънкото гласче на Талер в главата си, което изрича една единствена, красива дума - „Не“.