К. Филипов: Бюджет 2009 е бюджет на мечтите

Кънчо Филипов е завършил Техническия университет в гр. Варна. Специализира Макроикономика и стопанско управление в Академия за обществени науки. Бил е директор на ТЕЦ „Марица – изток 1” и на Брикел ЕАД. Член на Съвета на директорите на Брикел ЕАД. В момента е председател на партия „Лидер“. 

- Последните социологически проучвания трайно нареждат Вашата партия сред членовете на следващото Народно събрание. Какво бихте предложили на сегашната управляваща коалиция във връзка с Бюджет 2009?

Тройната коалиция дава доста противоречиви сигнали, които варират между това дали е необходима, или не коренна промяна в проекта на бюджета за догодина. Според нашата позиция, която е еднаква и за партия „Лидер“, и за Движение „Напред”, показателите в приходната част на бюджета като цяло са прекалено оптимистични. Не смятаме за реалистични както заложения ръст от 4,7 на сто, така и планираната инфлация от 6,7 на сто. Според нас това е предизборен бюджет и може да бъде определен като бюджет на мечтите, а не на реалностите.

Трябва да кажем, че част от управляващите признават това. Наистина, бюджетът се готви в продължение на месеци и е трудно в него да бъде отразена промяната във външното и вътрешното икономическо положение. Въпреки това задължение на управляващите е да съобразят бюджета със сегашната ситуация.

Ако на второ четене в парламента бъде представен същият вариант, какъвто беше представен на първо, то нашите представители няма да го подкрепят.

- В такъв случай какви са Вашите прогнози за икономическия ръст на България и инфлацията през следващата година?

Трябва да се отбележи, че бюджетът е изцяло задължение и отговорност на управляващите. Ние като опозиция не разполагаме с цялата необходима информация за отделните министерства. Това ни пречи да изработим свой вариант. Можем само да коментираме философията на бюджета и политиката, заложена в него.

Нашата позиция е, че бюджетът трябва да има антикризисен характер. А такъв не виждаме и в този смисъл предлагаме няколко промени.

Философията на Бюджет 2009 е следната – в държавата да останат възможно най-голямо количество средства, за да може тя да посрещне тежестта на икономическата криза. Нашата философия е обратната – повече средства трябва да останат в гражданите, за да могат те сами да посрещнат проблемите си. С подходящи мерки те могат да понесат кризата по-леко.

При всички случаи хората могат да планират разходите си по-добре; държавата вече показа, че не е способна да прави това. Виждаме го както при изразходване на публичните средства, така и при изразходването на данъците.

- Какви са все пак конкретните предложения?

Предлагаме намаляване на данъчно-осигурителната тежест поне с 10-15 процента. Друга мярка е намаляване на срока за възстановяване на ДДС. Това би дало доста позитивни резултати именно за задържането на повече средства в гражданите и фирмите.

Настояваме и за сериозно анализиране на намаляването на ДДС – в много европейски страни вече видяхме подобни действия, а у нас дори не се коментира подобен въпрос. Дали ставката трябва да бъде 15, 16 или 18 на сто ние не можем да кажем, тъй като, ние, като опозиция, нямаме всички необходими данни за изчисления.

Необходимо е и ускоряване на плащанията на държавата към фирмите – за никого не е тайна, че при много от държавните предприятия има задлъжняване към бизнеса. Това води до намаляване на конкурентоспособността, а освен това затваря значително количество средства. Според някои оценки техният размер е между 400 млн. и 1 млрд. лв.

Възможно е прилагането на поредица от фискални мерки – намаляване на минималните задължителни резерви (МЗР) на банките – до 8 на сто или дори повече, премахване на таксите за предсрочно погасяване на кредитите, увеличаване на нивото на гарантиране на депозитите на 100 хил. евро.

- Не се ли опасявате от изтичане на средства от страната, в случай че МЗР бъдат намалени допълнително? Виждаме, че не малка част от банките-майки на финансовите институции в България изпитват проблеми.

Такъв процес би трябвало да бъде резултат от договаряне на управляващите с фирмите-майки. За никого не е тайна, че българската финансова система е стабилна, за разлика от някои други държави. Вероятно кризата, която преживяхме през 1997 година, ни научи да поддържаме стабилна банкова система.

Вярно е, че повечето банки у нас вече са собственост на чужди банки и дейността им се осъществява чрез външно кредитиране в размер на може би 12-17 млрд. лв. Това обаче не пречи да се водят разговори и да се преговаря за плавно преразпределение на тези средства, за да не се почувства натиск върху финансовата система.

- А едно увеличаване на гарантирания лимит на депозитите на 100 хил. евро не би ли имало и негативни ефекти? По официална статистика средният размер на депозитите е далеч по-нисък, защо тогава е нужна такава стъпка?

Тази мярка би имала по-скоро психологически ефект за повишаване на доверието в банковата система. Ясно е, че едно разклащане на банковата система влияе точно толкова силно, колкото и мерките за стабилизирането й. Като цяло в действията на българските банки има доста голямо разминаване с действията на европейските банки – докато там се наблюдава сваляне на лихвите, тук те продължават да се вдигат.

- Все пак с праг, вдигнат толкова високо над средната стойност на спестяванията, не се ли опасявате от злоупотреби от страна на банките в опитите им да привлекат ресурс?

Има го и този момент, несъмнено. Въпреки това ние оценяваме този ход по-скоро като стъпка за стабилизиране на доверието.

- Вече виждаме проявления на кризата върху реалния сектор, по-специално в областта на металургията. Очаквате ли проблемите да преминат и към други ключови отрасли като енергетиката?

Проблемите не са само в металургията – те са и в машиностроенето, да не говорим пък за строителството. Особено явни са проявленията в предприятията с по-голяма експортна ориентираност, защото намаляват поръчките отвън.

Според мен енергетиката ще бъде един от отраслите, които ще пострадат по-слабо от кризата, защото интересът към продукта на енергийните фирми ще се запази, още повече че все още имаме възможност за износ на електроенергия в региона. Може да има забавяне на развитието на отрасла, но не мисля, че ще се стигне до закриване на предприятия и големи съкращения.

Енергетиката и селското стопанство са отраслите, които според нас могат да помогнат за по-голямата стабилност на българската икономика в условията на криза. Именно там трябва да се съсредоточат усилията на държавата и да има адекватна политика по отношение на тези два сектора.

- В много от засегнатите от кризата държави бяха издигнати предложения за инвестиране в инфраструктурни проекти като мярка за облекчаване на трудностите. Подходящ ли е такъв подход и у нас?

Това би трябвало да бъде един от елементите на антикризисния план на правителството. Този план трябва да има оптимистичен, песимистичен и реалистичен вариант и наистина осъществяването на значителни инфраструктурни проекти може да омекоти кризата.

Съвсем друг е въпросът, че в България това е доста рисковано. Причината за това е, че агенциите, които биха могли да организират подобни проекти, или не са реформирани, или не разполагат с достатъчно административен капацитет, за да могат публично, открито и честно да заявят и усвоят средствата, които ще се инвестират в публични проекти.

Проблемът в България е, че замислите са правилни, но при липсата на реална конкуренция при изпълнението се стига до техния провал.

- Във връзка със спрените пари от ЕС през последните дни се чуха предложения да „играем на контра“, като едностранно отворим 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Виждате ли смисъл в подобни идеи?

Не смятам, че двете неща трябва да се обвързват едно с друго или че правителството трябва да приеме мерките на ЕС за умишлени. От Брюксел ни казват: „Вие не можете да харчите правилно и прозрачно парите на данъкоплатците“, на което нашите управляващи отговарят, че и там нещата не са толкова добре и не бива да бъдем критикувани.

Отварянето на АЕЦ „Козлодуй“ не бива да се разбира като контрамярка на критиките за усвояването на еврофондовете. Ние обаче трябва да работим целенасочено и аргументирано да докажем, че отварянето на централата би могло да бъде един от елементите, които да помогнат за намаляването на влиянието на кризата. Има основания Европа изобщо да преразгледа цялата си енергийна стратегия и политика.

Изпълнението на високите изисквания на ЕС за опазване на околната среда поставят компаниите от Европа в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо САЩ и Китай, които не са подписали Протокола от Киото. Тези мерки се отразяват негативно в момента на криза и би могло да се помисли за отлагане на част от тези мерки.

- Как оценявате действието на пазара на горива у нас? Създава се впечатлението, че спадът в цените у нас изостава на фона на този в останалите държави, което поражда съмнения за картел при цените.

Не бих казал, че може да се говори за картел, но правителството при всички положения трябва да предприеме мерки за повишаване на конкурентността и равнопоставеността на пазара на горива. При ясни правила по отношение на производители, вносители и дистрибутори би трябвало да се стигне до по-добра конкуренция и оттам – до сваляне на цените.

Всички виждат, че и при течните горива и при газа, цените доста бавно следват външните изменения и точно тук държавата трябва да поеме своята роля. Паралелно с това ни е необходима държавна политика по отношение на местните източници на енергия. Вярно е, че те не са много, но с развитието на местни източници на енергия значително може да се намали енергийната зависимост на страната ни.

Вижте позицията на партия "Лидер" по проблемите с Христо Ковачки, предстоящите избори и вариантите за предизборни коалиции