М. Димитров: Шансът на България е да се представим като стабилна дестинация

Мартин Димитров е завършвил Международни икономически отношения в УНСС (София). От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист.

През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили (ОДС). В момента е заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.

През 2005 г. Мартин Димитров е избран от Народното събрание за наблюдател в Европейския парламент, като след присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 година придобива статут на евродепутат. На изборите за Европейски парламент обаче партията му не събира нужния брой гласове и той не е избран за пълен мандат.

През ноември 2008 г. Мартин Димитров се кандидатира за председател на СДС.

- Г-н Димитров, остава впечатлението, че Бюджет 2009 е разработен преди реално да са оценени проблемите, които можем да имаме заради кризата. Смятате ли, че заложените параметри, особено в частта за приходите, са постижими?

Това е точно така. Бюджетът е разработен преди кризата и да ви кажа честно, аз изпитвам сериозно безпокойство дали този бюджет ще бъде осъществим. Единствената промяна, след като опасността от кризата стана реална, е увеличението на разходите за публични проекти, основно за пътища, а всички знаем, че именно там се краде най-много.

Основният проблем обаче е, че аз не виждам реформите. В интерес на истината би било странно в края на мандата си правителството да успее да направи нещо, но по тези въпроси вече не се и говори дори.

Интересният въпрос е какво ще стане, ако икономиката започне да върви надолу. А опасността от това е доста реална. Тогава може да се окаже, че бюджетните приходи намаляват, може да има проблеми при покриването на разходи, в това число и за пенсии.

Трите заложени буфера от кабинета са вкарани в бюджета с една-единствена цел – да може правителството да оцелее до изборите. Това е един чисто политически момент.

- Как гледате на предстоящото увеличаване на акцизите, което идва от 1 януари?

Това, което ме притеснява, е, че има нарастване на данъчната тежест, най-вече заради акцизите, а намалението на осигуровките е малко – едва 2 процентни пункта. Точно осигуровките са една от спирачките на българската икономика. Заради тях се намалява силно ефектът от въвеждането на плоския данък.

Да увеличиш данъчното бреме в условия на криза е огромна грешка. Дори Кейнс не препоръчва това, а както знаем кейнсианството е по-лявата идея за икономиката. С пълна сила това важи и за местните данъци, данъчните оценки и т.н.

- Приближаващите избори пораждат ли у Вас притеснение, че правителството може да се впусне в предизборни харчове и така да бъде нарушена фискалната дисциплина?

Да, разбира се, опасността от това е много голяма. Големият въпрос е какво ще наследи следващото правителство. Чисто икономическият въпрос в случая е могат ли държавните разходи да заменят чуждите инвестиции. Моят категоричен отговор е „не“ и който си прави други сметки, значи се е объркал.

Не се виждат мерките, които предприема правителството за поне частично запазване на инвестиционния интерес към България.

- Какви мерки в тази насока са удачни според Вас?

Веднага мога да кажа какво бих направил аз. Спешно бих разработил програма за улесняване на бюрокрацията за местните и чужди инвеститори. Това, заедно с една информационна кампания в Европейския съюз е от изключително ключово значение. Когато можем да кажем на инвеститорите „Елате, заповядайте в България, защото при нас можете да регистрирате фирмата си за един ден, за един ден инвестицията може да бъде осъществена“, ситуацията би стояла по друг начин.

- Това е един от основните проблеми, който изтъква бизнесът при усвояването на европарите, твърди се че, административният капацитет е недостатъчен.

Категорично е недостатъчен. Административният капацитет не се ражда от само себе си, той се изгражда. Стъпки в тази насока на практика не се виждат.

- Тук ли се крие големият проблем за икономиката на България?

Трябва да си дадем сметка, че в условията на криза, комбинирана с липсата на административен капацитет, българската икономика може да бъде повлечена надолу. Всеки икономист знае, че веднъж като се тръгне по наклонената плоскост е много трудно да обърнеш посоката, дори и да вземеш мерки. Тренд се обръща много трудно. В момента в България трендът все още не е надолу и сега е моментът да бъдат взети мерки.

- Друг важен въпрос за икономиката е инфлацията, а неин основен генератор е цената на петрола. Как оценявате действието на енергийния пазар у нас с оглед движението в цените на горивата?

Този въпрос доста ме притеснява. Ние, икономистите, си говорим, че цените на борсовите стоки би трябвало да зависят от борсовата им цена. Очевидно в България не е така. Нещо не е наред, очевидно има нещо нередно при формирането на цената на горивата.

За тези въпроси имаме Комисия за защита на конкуренцията. Тя обаче се занимава да глобява за странни неща като например определяне на размера на наградите от някои игри и налага санкции, тъй като не можело наградата да бъде кола, а трябвало да е меченце. Комисията обаче не се занимава с ключовия въпрос за цените на горивата. За какво ни е тогава тази комисия?

Като данъкоплатец смятам, че Комисията трябва да проведе сериозно разследване и ако е нужно, да наложи сериозна глоба. Веднъж когато има тежка глоба, ще се види, че не може да има наговаряния между фирмите.

- Как оценявате създаването на енергиен мегахолдинг?

Категорично против тази схема съм, защото когато някой има желание да скрие точната информация и нещата да не са прозрачни – тогава се създава подобен мегахолдинг. Със сигурност ще има трансферни ценообразувания, междуфирмени сделки, движения на разходи между дружествата, което силно ще ограничи яснотата около действието им.

Чисто политическият момент е, че шефът на този холдинг ще има по-силна позиция в държавата от министъра на енергетиката. Другото е, че рискът е прекалено голям – ако си представим, че икономическите показатели на този мегахолдинг започнат да се влошават, то всички дружества ще потънат заедно поради факта, че те ще са като скачени съдове. Тук идва и опасността държавата да се впусне да спасява този холдинг поради стратегическото им значение.

- През последните дни много актуални са проблемите на топлофикациите. Коя е удачната схема за регулиране на тяхната дейност?

В тази насока има два големи проблема. Първият е, че не беше направена стратегия или план за приватизация на топлофикациите. Моето мнение е, че самата преносна мрежа трябва да остане общинска, като същевременно предприятията се продадат поотделно, за да има конкуренция.

Вторият проблем е, че до скоро интересът към тези предприятия беше огромен, но разговорите се протакаха с години. Сега дойде финансовата криза и възможностите за приватизация са силно ограничени.

- Смятате ли, че е удачно топлофикациите да бъдат приватизирани през борсата?

Направена както трябва, приватизацията е удачният вариант за топлофикациите. Трябва обаче да се избегне попадането им в ръцете на един човек, който да може да манипулира държавата от позицията на собственик. Трябва да има много предприятия, за да се избегне ситуацията, която имаме на петролния пазар. От тази гледна точка приватизацията през борсата е най-добрият вариант.

- Къде ще бъде по-силният удар на кризата – върху реалния или върху финансовия сектор?

Големите ми притеснения са за реалния сектор. За финансовия се вземаха мерки, особено от самите банки – увеличават се лихвите по кредитите, прилага се по-стриктен контрол. В реалния сектор обаче има отлив на инвеститори, а вече се наблюдават и фалити.

Притеснението идва от това, че след силния растеж от 1998 година насам, сега има реална опасност икономиката да тръгне надолу. Тук трябва да се вземат мерки за подобряване на инвестиционния климат, част от които споменах вече – намаляване на осигуровките, премахване на данъка върху дивидентите, намаляване на данъка за едноличните търговци от 15 на 10 на сто.

- Къде проблемите ще са най-тежки? Всички сочат строителството, но миналата седмица фокусът започна да се измества и към туризма.

Определено строителството ще бъде засегнато. Туризмът обаче ще понесе доста силен удар поради простата причина, че хората загубиха много пари и са предпазливи. Когато човек е уплашен и предпазлив, той не ходи на почивка, а гледа да спести разход. Потенциалният удар върху туризма не е усетен, защото кризата дойде след активния летен сезон. Сега обаче ще видим какво ще се случи с бизнеса на зимните курорти.

- Ще уплаши ли според Вас инвеститорите понижаването на кредитния рейтинг на България?

Несъмнено инвеститорите гледат тези оценки, а ние можехме да избегнем понижаването на рейтинга си. Важна стъпка в тази насока можеше да се направи с преместването на целия излишък в Сребърния фонд, като така щеше да се получи още един буфер срещу кризата.

- Каква перспектива можете да очертаете за пазара на труда?

Безработицата ще се увеличава, това не трябва да се подлага на съмнение. Вземете примера с Кремиковци – само от там ще дойдат доста хора. А комбинатът можеше да бъде спасен, защото имаше реален интерес от страна на инвеститорите, но до сделка не се стигна. Причината е проста – не се разбраха кой да прибере комисионата.

- Къде е все пак шансът на България в кризата?

Въпреки мрачните перспективи България има и своите шансове. Трябва да се знае, че парите не са изчезнали. Много хора ги държат в кеш и се оглеждат за добри възможности. Прави се много детайлен анализ на страните – къде все пак е спокойно да се инвестира. Доскоро се смяташе, че Азия е правилното място за инвестиране, но сега се вижда, че и там не е много спокойно.

При това положение българското правителство има много важна роля. То трябва да превърне страната ни в атрактивна дестинация за инвестиции. Правителството не може да доведе инвеститорите насила, но то може да вземе мерки да ги накара да повярват, че именно инвестицията в България ще им донесе печалба. Това е нещото, което трябва да използваме, и насоката, в която трябва да се работи.