М. Велчев: Ще има фалити в реалния сектор

Милен Велчев е завършил международни отношения в УНСС. През 1993 получава магистърска степен по бизнес управление в Рочестърския университет в Рочестър, САЩ, а през 1995 — по финансов инженеринг в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, САЩ. 

От 1995 до 2001 работи в Merrill Lynch – Лондон, като в края на престоя си заема поста вицепрезидент „Развиващи се пазари“. От 24 юли 2001 до 16 август 2005 е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски, както и Гуверньор за България в Световната банка и Европейската банка за Възстановяване и развитие.

В момента Милен Велчев е член на Политическия съвет на НДСВ.

- Господин Велчев, изпълним ли е според Вас бюджет 2009 г. със заложения в него икономически ръст от 4,7 на сто? Ще успее ли държавата да реализира очаквания ръст на приходите от 19,7 на сто?

Предвиденият ръст на приходите е функция на ръста на брутния вътрешен продукт. Делът на приходите в БВП е общо взето непроменен спрямо тенденциите за изпълнение на бюджета за 2008 година. Единственият въпрос, който може да стои, е доколко е реалистичен заложеният ръст на БВП от 4,7%

На този въпрос е много трудно е да се отговори, защото прогнозите варират в много широк диапазон. От една страна, ако видим досегашното развитие на икономиката – тя расте дори с по-високи темпове. От другата страна обаче стоят прогнозите за рязко падане на растежа, а опитът на няколко страни от Източна Европа показва дори и приближаване към нулев растеж.

Трудно е да се каже по кой път ще мине България, моето лично мнение е, че България все пак като малко по-пасивен участник на международните капиталови пазари може би няма да бъде засегната в такава степен от кризата. Затова съм склонен да подкрепя прогнозата на Министерство на финансите за ръст от 4,7 на сто.

- Догодина предстоят избори. Смятате ли, че някои от коалиционните ви партньори могат да се "изкушат" да нарушат фискалната дисциплина с цел предизборно надуване на бюджетните разходи? Подобен проблем има Румъния в момента и той е една от основните причини за рязкото смъкване на доверието на инвеститорите към страната.

В Румъния проблемът е в това, че правителството няма мнозинство в парламента и всъщност това безотговорно решение беше прокарано от опозицията в контекста на предстоящите съвсем скоро избори.

В България е ясно кой носи отговорност за управлението и партиите от коалицията са наясно, че те ще носят отговорност както за добрите постижения, така и за негативните ефекти от недобре обмислени решения.

- Толкова голям проблем ли е дефицитът по текущата сметка, колкото западните анализатори го изтъкват?

Ние винаги сме говорили, че това е проблем за икономиката. Малко са страните с толкова голям дефицит по текушата сметка, какъвто е той в България. Когато този дефицит е в общи линии покрит от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), проблемът не е толкова дълбок, макар и да стои.

Ако обаче при сегашните тенденции за спад на ПЧИ дефицитът се задържи, проблемът става доста по-реален. Оттук идва и намаленият рейтинг.

- Как гледате на понижените рейтинги на България от водещите агенции в света в светлината на последните събития около тях и краха на пазара на оценените от тях ценни книжа?

Мисля, че няма кой да запълни празнотата, която би останала при премахване на кредитните агенции. Няма да има кой да даде по-добра оценка от тях за кредитния риск. Рейтинговите агенции периодично преминават през периоди на засилена критика по отношение на работата си. Така беше и когато аз бях инвестиционен банкер през 1998 година – тогава много държави от развиващите се пазари изпаднаха в платежни затруднения, след като имаха сравнително висок рейтинг.

- Как оценявате влиянието на валутния борд у нас в сегашните времена на глобална финансова криза?

Винаги съм мислел и все още смятам, че е грешка дори да се говори за премахване на валутния борд. Той е основен стълб на българската икономика и необходимостта от него идва, ако щете, дори от годините на грешна монетарна политика през 90-те години. Не трябва да си губим времето в размисли дали ще е по-добре със или без валутен борд, а трябва да насочим всичките си усилия за максимално бързо влизане в ERM2, а оттам – и в еврозоната.

- Адекватен ли е сегашният фиксиран курс от 1,95583 лв. за евро и при него ли трябва да влезем в еврозоната?

Валутният курс е достатъчно адекватен. Възможно е реалният валутен курс да е леко променен от края на 90-те години до днес, но тази промяна е незначителна поради това, че високата инфлация оттогава се компенсира с висок ръст на производителността.

Не смятам, че има нужда от корекция на сегашния курс и продължавам да бъда на мнение, че това е курсът, при който трябва да влезем в еврозоната.

- Очаквате ли сериозни трусове за финансовата система в България с оглед глобалната криза?

Сътресенията, както виждаме, вече се наблюдават, макар и в по-мека степен, отколкото на Запад. Ние все пак не сме били толкова експонирани към най-модерните продукти на инвестиционните банки и негативните последици от спукването на спекулативния балон за нас ще са по-меки. Вече е факт затягането на кредитирането и поскъпването на кредитите.

- Къде очаквате по-силен удар за икономиката на България – за финансовия или за реалния сектор?

Трудно е да се сравнят двата ефекта. Не очаквам фалити на финансови институции у нас, банките са достатъчно добре управлявани и имат достатъчно добри капиталови резерви. Минималните задължителни резерви, които се държат в БНБ, но все пак са собственост на търговските банки, са достатъчно високи.

В реалния сектор обаче затягането на кредитирането в някои отрасли ще бъде с много болезнен ефект. Силно задлъжнелите фирми ще видят, че настоящият бизнес модел не е жизнеспособен. Това ще стане, когато лихвите по кредитите им се повишат, а финансирането се затрудни. Много от тях вероятно ще фалират, но и това все пак е част от пазарната икономика.

- От тази гледна точка кои са най-застрашените сектори на реалната икономика?

Перспективите пред секторите на строителството и недвижимите имоти, а също така и за производителите на дълготрайни капиталови активи – машини, автомобили, вкл. автомобилни части, които се произвеждат у нас, не са добри. Потребителите, а и промишлените производители ще отлагат известно време закупуването на дълготрайни активи и кризата в тези отрасли ще е много по-дълбока от тази да речем в сектора на хранителните стоки.

- Нивото на безработица сега е ниско, но синдикалните лидери и някои браншови организации предупреждават за огромна заплаха за криза на пазара на труда. Какви са Вашите наблюдения и реална ли е тази заплаха?

Не може пазарът на труда да остане изолиран от евентуални фалити и понижаване на деловата активност. Със сигурност ще има увеличаване на безработицата, но тъй като квалифицирана работна ръка в България доскоро остро не достигаше, смятам, че фирмите, които не изпаднат в криза, ще могат да поемат голяма част от освободените служители, стига те да притежават необходимата квалификация.

- Как трябва да преследваме повишаване на производителността на труда и може ли това да се случи именно в момента на стагнация на бюджетите на фирмите?

Производителността в икономиката зависи от инвестициите, тя не може да се подобри само с пожелания. Когато темпът на инвестиции намалява, то и ръстът на производителността вероятно ще е по-бавен отпреди.

- Как оценявате действието на българския капиталов пазар – видяхме значителни промени в нормативната база през последните години, но сякаш все още нещата не могат да сработят, особено по отношение на разнообразяването на финансовите инструменти? Нуждаем ли се от нови промени?

Като неособено активен участник на пазара аз по-скоро избягвам да давам препоръки. Смятам, че пазарните участници имат по-добър поглед и ако ние чуем от тях по-добри идеи за борсата – несъмнено ще направим опит да ги реализираме.

- Трябва ли да се предприемат мерки за промяна на регулациите на пенсионните фондове с оглед надигащата се напоследък вълна от недоволство заради тяхната отрицателна доходност? Не е ли редно държавата да гарантира депозитите на тези фондове в пълния им размер, след като за гражданите беше увеличен лимитът на гарантиране на 100 хил. лв.?

Ние сме за поемане на такава пълна гаранция, тъй като средствата в тях принадлежат на много на брой дребни вложители. Струва ми се обаче, че е необходима промяна в съзнанието на някои хора, които си мислят, че капиталовите пазари са призвани само да растат. В случая визирам представители на опозицията, които в продължение на няколко години мълчаха на фона на ръста на пазарните котировки с 20 пъти и веднага, когато те спаднаха двойно, изведнъж „се загрижиха“ за спестяванията на хората.

- Не смятате ли, че увеличението на гарантирания лимит на депозитите на 100 хил. лв. ще доведе до елиминиране на конкуренцията между банките и те ще започнат „да наддават“ при лихвите по депозитите, с което ще задълбочат проблемите си?

За съжаление, точно така мисля и именно за това НДСВ настояваше тази мярка да бъде записана като временна в закона. Изглежда обаче Европейската комисия е решена да промени директивата си и да въведе задължително гарантиране на депозити до 50 хил. евро.

- По време на мандата на НДСВ имаше последователна политика за приватизация на държавни компании през борсата. Правителството на тройната коалиция засега води точно обратната политика, като основният пример е Български морски флот. Защо се наложи тази промяна в курса?

Преди известно време беше решено, че контролният пакет акции ще се продаде на стратегически инвеститор, което всъщност и стана. Въпросът за продажба на миноритарен дял през борсата, както се практикуваше преди, незаслужено беше подценен от сегашното правителство.

Поставяли сме нееднократно въпроса, че приватизацията чрез борсата трябва да върви по-активно. Сега, в условията на криза, започна да ни се говори, че капиталовият пазар трудно ще приеме нова емисия акции, а цената няма да е достатъчно висока.

Аз съм съгласен с това, но в такъв случай, не е ли редно да търсим отговорност от онези, които са имали възможност да продадат на високи котировки акциите на държавата, а не са го направили?