Хр. Цветанов: Повечето земеделци ще изкарат зимата „на мускули“

Христо Цветанов е председател на Асоциацията на земеделските производители в България от септември тази година, като от 2007 г. доскоро е бил регионален координатор. Собственик и управител е на две фирми – за отглеждане на земеделски култури и за търговия със семена и торове.

Цветанов е завършил Аграрния университет в Пловдив и е магистър по „Растениевъдна продукция“. Той има и степен „бакалавър“ от Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.

С Христо Цветанов разговаряме относно директните плащания на площ, подаването на проекти по Програмата за развитие на селските райони и търговията със земя.

- Г-н Цветанов, бихте ли коментирали така наболелия въпрос за държавните доплащанията в земеделието, за които стопаните се оплакват, че не са достатъчни?

За стопанската 2008/09 г., директните плащания са общо 23,3 лв./дка, като от тях, националните доплащания са 7,5 лв./дка. Те не са достатъчни, особено що се отнася до националните доплащания, за които не е достигнат максималният определен от ЕК размер, който позволява да се дадат още по 7 лв. на дка.

- За следващата година знае ли се колко ще са националните доплащания в земеделието?

Още не са определени, тепърва ще се разглежда какви са възможностите на държавния бюджет. Ние имаме опасения, че е възможно да бъдат дори по-малки от тази година с 1 лв./дка. А в Румъния например, доколкото съм запознат, стопаните получават максимума на националните доплащания към директните плащания на площ.

В тази връзка искам да подчертая, че се очертава тази зима ние, като земеделски производители, да изкараме „на мускули“. Защото директните плащания, освен че са недостатъчно, ще се платят и със закъснение. Нашето предложение беше плащанията да се извършат до 1 февруари 2010 г., но преди дни при срещата ни в Министерството на земеделието се разбра, че зам.-министрите не се ангажираха с този срок.

Има опасност плащанията да започнат не по-рано от март за стопанската 2008/09 г., като крайният срок за изплащането им по принцип е 30 юни. Но при тази тежка във финансово отношение година за земеделието, не би трябвало да се чака крайният срок. Това ще повлияе на реколтата за следващата година, защото технологично сроковете за торене на есенниците са януари и февруари, а както се очертава, ние тогава няма да можем да ползваме парите от директните плащания и съответно на много места торенето няма да е достатъчно, което води и до по-ниска реколта.

- Има ли възможност земеделските стопани да получат кредити?

Да, част от земеделците се опитват да вземат размера на сумите по директните плащания по-рано чрез кредит. Обаче условията на банките за това напоследък са тежки, искат допълнителни обезпечения, освен удостоверение от Разплащателната агенция, така че не е ясно кой как ще се справи.

Ще припомня, че само преди две седмици изказванията на земеделското министерство бяха, че директните плащания на площ ще започнат от 1 декември, а сега, както казах, това ще стане най-рано от март.

- Представители на вашата асоциация отскоро вече присъстват по време на заседанията на Държавен фонд „Земеделие“. Това допринася ли за по-голяма информираност на членовете на асоциацията и съответно за по-добра организация при работата на земеделските стопанства?

Да, има по-голяма прозрачност, но забелязвам, че се случва да бъде изработен даден документ, например наредба, с цел по-добра регламентация, но така се създават допълнителни грижи на земеделците.

Например по мярката „Агроекология“ от Програмата за развитие на селските райони почти няма подадени проекти, защото изискванията са такива, че даденият стопанин би трябвало да се лиши от повече неща, отколкото ще вземе средства като бенифициент по мярката.

- А какво е положението по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони, за която наскоро Министерството на земеделието обяви, че не се приемат проекти, тъй като подадените вече надхвърлят ресурса по мярката?

Нещата по тази мярка в действителност стоят по следния начин. Общият бюджет е близо 480 млн. евро, като половината от него е гарантиран, ако добре си спомням, по 15% за мляко, за агроекология, за свинеферми, и 5% - за биопроизводство. Другата половина всъщност е за селскостопанската техника, вкл. за оранжерии и др. Именно тази половина от средствата е изчерпана, като се има предвид общата сума по подадените проекти. Ще отбележа, че всъщност не са разгледани всички проекти, за да се прецени кои от тях ще бъдат одобрени и каква реално е общата сума по тях.

- Асоциацията на земеделските производители направи ли някакви предложения за решаване на проблема?

Да. Единият от вариантите, който предложихме е, да се направи свръхдоговаряне, т.е. общата сума по одобрените проекти да е до 20% над наличната по мярката. Това би могло да се направи, тъй като част от стопаните при реализиране на проекта не влагат, например в трактори, цялата първоначално заявена сума, и така може да останат средства и за други проекти, които също са подходящи, но са подадени по-късно.

Другото ни предложение е, ако е възможно, да се намалят гарантираните средства по другите направления по дадената мярка. Ако не се лъжа, по едно от направленията са подадени досега само 1% от общия брой проекти и там по всяка вероятност ще има средства в излишък.

Така че като цяло по мярка 121 средствата не са изчерпани, обаче има към 10 000 необработени проекти и всъщност затова е спрян приемът на документи, за да могат да се обработят от Фонд „Земеделие“. Всички тези проекти трябва да са обработени до 15 декември, тъй като след това по регламент гранта пада от 50% на 40%. Това означава на практика, че по одобрените до края на тази година проекти ще се отпускат по мярката 50% от инвестицията, а след това – 40%.

- Г-н Цветанов, досега всички мерки по Програмата за развитие на селските райони ли са отворени?

Не всички все още, за съжаление. Ще подчертая мярката, свързана с хидроамелиорациите. Според последните данни от министерството тази мярка ще тръгне чак 2011 г., защото няма готовност за стартирането й. При това от министерството често се изтъква колко е важно да се увеличат поливните площи, както в други европейски страни, което води до увеличаване на добивите, а през някои години на суша – до тяхното спасяване.

Някои земеделски стопани вече са си разработили проектите по мерки 125 и 126 за развитие на водния сектор и имат готовност да започнат да ги изпълняват другата година, но бавенето на евросредствата спъва работата им, защото не могат да се възползват от тях. Тава означава, че поне още две години по това направление ще стоим в „задния двор“ на Европа.

- Членове на асоциацията търгуват със земеделска земя. Може ли да се каже, че в условията на криза търговията „върви“?

Може би поради кризата, търговията през последните месеци не е толкова активна, а и цените намаляха в една или друга степен. Обикновено земя купуват фондове със специална инвестиционна цел. Част от стопаните, взели земя под аренда, също се стремят да закупят част от нея, доколкото им позволява финансовото състояние.

- А какви са наблюденията ви относно цената на земята сега спрямо миналата година?

Бих казал, че цената на земеделската земя напоследък варира от 250 лв./дка до 600 лв./дка, като високите суми са главно за поливни площи в Добруджа и района на Шабла. Цените са в такива широки граници, защото зависят от категорията, дали площите са поливни, а също и от специфични фактори за всяка община и землище. Има значение и дали даденият парцел като почва и инфраструктура е подходящ за отглеждане на повече видове култури и др.

Все пак по-голямата част от площите сега на цени от около 300 лв./дка, по наши данни. Спрямо миналата година има понижение, защото тогава по-разпространените цени бяха около 400 лв./дка.