Захарина Тодорова е началник Управление „Кредитни линии” в Българската банка за развитие (ББР – преобразуваната държавна Насърчителна банка) и отговаря за привличането и управлението на кредитни и други улеснения от международни финансови институции, както и за въпросите, свързани с държавни помощи.
Тя е член на постоянната работна група на Мрежата на европейските финансови институции, специализирани в кредитирането на МСП и е член и на Комитета за конкуренция и развитие към Европейската асоциация на публичните банки. Притежава MBA от Икономическият университет (IAE) в Нант, Франция.
Със Захарина Тодорова разговаряме относно ролята на Българската банка за развитие за финансовото подпомагане на малките и средни предприятия и начините за осигуряване на съответния евтин ресурс от страна на самата банка.
- Г-жа Тодорова, бихте ли казали от кои международни финансови институции Българската банка за развитие (ББР) осигурява външното си финансиране?
Външното финансиране на банката, от момента на създаването й досега - визирам близо 10-годишен период - се предоставя основно от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Банката за развитие към Съвета на Европа, Скандинавската инвестиционна банка, банки за развитие от страни от Европейския съюз (ЕС) – КфВ и други. С тези партньори имаме установени много добри делови взаимоотношения, като с голяма част от тях работим вече 5-7 години, което представлява един добър времеви хоризонт за установяване на добри партньорства.
- Какви са конкретните резултати от предоставеното финансиране от страна на ББР на българските малки и средни предприятия?
По предоставения кредитен ресурс от външни източници и сключените гаранционни споразумения банката е финансирала създаването и запазването на около 4530 работни места. Наред с това е предоставен ресурс на множество малки и средни предприятия, които след това са се развили и са излезли извън обхвата, който ББР финансира, но именно това е и целта на нашата дейност – да подпомагаме развитието на МСП. След това много от тях стават клиенти на търговските банки.
- По-конкретно в какъв размер са кредитните линии от посочените банки?
Кредитната линия от ЕИБ е в размер на 10 млн. евро, която вече е изцяло усвоена и предоставена за финансиране на проекти на малки и средни предприятия (МСП).
Предоставеният ресурс от Банката за развитие към Съвета на Европа е 15 млн. евро, който също е усвоен по проекти на МСП. От Скандинавската инвестиционна банка сме получили заемно финансиране също в размер на 10 млн. евро, и то е изцяло усвоено от нас и предстои в най-скоро време разпределянето му по проекти, които са приемливи за финансиране по линията .
Освен това кредитната линия от Японската банка за международно сътрудничество в размер на 10 млн. евро, която беше договорена през 2006 г., ще се усвоява тази година поради своята специфика. Имам предвид, че по тази кредитна линия се финансират проекти, които трябва да имат и японско участие. Така че ББР, предвид акумулирането вече на такива проекти, следващите месеци ще усвои ресурса успешно.
Всъщност между международните институции има и такива, за които договорите с Българската банка за развитие (ББР), са били първите по рода си в България.
- Може ли да дадете пример за такива договори?
Такъв пример е заемът от Скандинавската инвестиционна банка, споразумението за който за предоставяне на кредитна линия беше подписано през 2004 г.
Когато подписахме първия договор през 2003 г. с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) по Програма на Европейската комисия (ЕК) за предприятия и предприемачество (MAP) - а както знаете, в началото на тази година подписахме и втори договор с тях по Програмата на ЕК „Конкурентоспособност и иновации” - тогава това беше първото подобно споразумение, подписано с финансова институция от нашата страна. Скоро след това, през 2003 г., ББР (тогава „Насърчителна банка”), чрез акционерното си участие в ЕИФ, стана част от „семейството” на европейските финансови институции.
Ще поясня, че в ЕИФ основните акционери са Европейската комисия (ЕК) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Има един пакет от капитала на фонда, който е записан от миноритарни акционери, които са основно банки за развитие, подобни на нашата, от страните от ЕС. Въпреки малкото ни акционерно участие, то представлява много добра платформа за обмяна на опит, ноу-хау, установяване на по-близки контакти със сродни институции.
- Банката участва ли и в други международни организации?
Да, но те не са финансови, затова там не е необходимо капиталово участие. ББР членува в Европейската асоциация на публичните банки (EAPB), също е и член на Мрежата на европейските финансови институции, които са специализирани във финансиране на малки и средни предприятия (NEFI). Като член на тези две организации, банката е организирала редица срещи в България, на които са се обсъждали добрите модели и практики при работата на банките за развитие, които се прилагат в ЕС, защото други подобни банки в ЕС съществуват от десетилетия, а нашата е относително скоро създадена официално в сегашния й вид - през 2008 г., със специален закон. Бих казала, че като член на тези организации и имайки достъп до добрите практики, ние успяхме да ги пренесем и приложим в Банката за развитие.
- Какви са обичайните способи на кредитиране на ББР?
Дадена фирма може да се обърне за кредит пряко към ББР или към търговска банка, работеща с кредитна линия от нашата банка. ББР кредитира с лихвени проценти в рамките на пазара, но лихвите по кредитите, предоставени по линиите на ББР към търговските банки са много изгодни. Те са фиксирани и съгласно споразуменията, не могат да надвишават 8%, а за земеделските заеми - 7,5%.
- През тази година Банката за развитие очаква ли други външни кредитни линии освен от вече подписания договор с ЕИФ?
Да, водят се преговори. Мога да кажа, че продължаваме да сме в разговори с всички наши традиционни партньори, с цел да мобилизираме още ресурс, който да бъде предоставен на МСП.
По принцип в условия на криза кредиторите са предпазливи, но предвид факта, че ББР в момента е една от най-добре капитализираните банки в България, и финансовите й резултати са отлични, това ни позволява да сме много атрактивен партньор за международните финансови институции. Капиталовата адекватност на ББР в момента надхвърля 90%, а само за сравнение ще Ви кажа, че капиталовата адекватност на ЕИБ е около 32%.
Затова до края на тази година очакваме да привлечем над 100 млн. лева евтин дългосрочен финансов ресурс, който да бъде договорен и да започне да се предоставя българските МСП.
Още по темата:
Хампарцумян поиска по-големи кредитни линии от държавата за големите банки
Влиза в сила втората голяма антикризисна мярка у нас