М. Плугчиева: Финансовата криза може да ускори усвояването на еврофондовете

Меглена Плугчиева е завършила Лесотехническия университет в София, а през 1989 г. защитава докторска дисертация по „Екология на горите”. Специализирала е в Института на гората към университета в Гьотинген (Германия) и в университета „Алберт Лудвиг” във Фрайбург.

Кариерата си започва като инспектор в Регионалния инспекторат по опазване на околна среда във Варна. След това е била зам.-директор на Регионалното управление по горите – Варна, началник на отдела за връзки с чужбина в Националното управление по горите.

През 1995-1997 г. и 1999-2001 г. е народен представител, била е член на делегацията на Съвета на Европа. В периода 2001-2004 г. е зам.-министър на земеделието и горите, като тогава е оглавявала и преговорния екип по глава „Земеделие” в преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. От ноември 2004 г. до избирането й за вицепремиер тази година е посланик на България в Германия.

С вицепремиера Меглена Плугчиева разговаряме относно хода на работата по усвояването на средства по оперативните програми и влиянието на финансовата криза на този процес.

- Г-жа Плугчиева, световната финансова криза, според Вас, ще ускори или ще забави усвояването на средства у нас от еврофондовете?

Ще си позволя една смела прогноза, а именно, че финансовата криза ще ускори усвояването на еврофондовете. Защото смятам, че кризата допринася и за положителни реакции на мобилизация, на стимулиране и на ускоряване на икономическите процеси. Имам предвид, че точно еврофондовете са един сигурен ресурс, който ние по най-бързия и най-добрия начин бихме могли да използваме и така да противодействаме на кризата.

- В тази връзка, конкретно за ОП „Конкуретноспособност”, наскоро министърът на икономиката и енергетиката посочи, че е възможно по-ранно отваряне на схеми и прехвърляне на средства при необходимост от едни схеми към други. Как на практика би могло да стане това?

По принцип напълно подкрепям тази инициатива на министър Петър Димитров. Този въпрос би трябвало да е разгледан на проведения преди дни Комитет по наблюдение на ОП „Конкурентноспособност”. Има определена процедура на съгласуване с ЕК, която трябва да се спази, и съответно процесът да се реализира.

- Преди около месец Вие посочихте, че има изоставане при ОП „Рибарство и аквакултури”. Предвид, че в края на ноември програмата официално стартира и започва прием на документи, какво смятате за хода на програмата към момента?

Да, през следващите дни стартира приемът на документи по първите две мерки по програмата. Тя не е много голяма като ресурс, но пък се отнася до една специфична целева група от бенефициенти. По програмата „Рибарство и аквакултури” като цяло има наваксване на изоставането, но има още много работа да се върши, за да се постигне максимумът.

Затова упражняваме стриктен и постоянен контрол. Аз лично контролирам работата по тази програма. Засилен контрол има и от страна на министъра на земеделието Валери Цветанов. Във всеки случай по тази програма трябва да продължи ускорената работа, за да се навакса изоставането.

- Бихте ли коментирали препоръката на ЕК за засилване на административния капацитет, в съчетание с това, че не трябва да се увеличава администрацията – както доскоро препоръчваше министърът на държавната администрация?

Разбирам мотивите на министър Николай Василев, защо не трябва да има изкуствено раздуване на администрацията. Тук става дума за анализ и преглед на нашата администрация, за да се установят секторите, където наистина има необходимост от увеличение на броя на служителите, и това да се направи.

А там, където има структури, които вече са изиграли своята роля, и не са актуални, те естествено, трябва да бъдат трансформирани или закрити. Това е един нормален процес, тъй като допреди две години ние не бяхме страна-членка на ЕС и в много сектори имахме съвсем друга организация на нашата администрация.

Сега, според обстоятелствата и необходимостите, се извършва адаптацията на модела на управление на България в условията на членство в Европейския съюз, при което е нормално да има процес на актуализиране и на стабилизиране на административния ни капацитет.

- Все пак сигурно е необходима по-голяма координация между отделните административни звена при информирането на гражданите и фирмите относно отварянето на мерки и схеми по оперативните програми?

Да, напълно съм съгласна. Смятам, че по този въпрос още сме в дълг към обществото. Има голям напредък като цяло в процеса на комуникации между администрацията и бенефициентите, но разяснителната работа трябва да продължи да бъде приоритет на управляващите органи на всички оперативни програми – да има повече и по-достъпна информация, поднесена разбираемо за гражданите.

Трябва да е по-стабилна и обратната връзка с бенефициентите, за да се знае доколко всичко, което се прави, е достатъчно. Накратко, трябва да постигнем постоянен диалог между управляващите органи и целевите групи, които ползват средствата.

- Г-жа Плугчиева, поучихме ли се от грешките по предприсъединителните програми и възможно ли е подобни грешки да бъдат допуснати и при усвояването на средства по оперативните програми?

Определено смятам, че сме си извадили поуки от грешките и проблемите, които бяха констатирани по предприсъединителните програми. И сега, както се казва, имаме „голяма обеца на ухото”, така че по никакъв начин не бива и не може да се прехвърлят подобни грешки или опити за нередности и към оперативните програми.

Защото всички трябва да са наясно, че Европейската комисия е създала на „каскаден” принцип механизми за защита, така че не е възможно да има злоупотреби. Или когато има такива, те се констатират и се задейства система от санкции, които са изключително сурови.

- Но на България ЕК като че ли гледа малко по-строго...

Вярно е, че се гледа по-строго. Но просто обстановката като цяло в ЕС е по-различна през последните месеци. И затова в Брюксел наблюдават всички новоприсъединили се към ЕС страни по-строго, а вероятно ЕК ще бъде дори по-взискателна към тези, които ще се присъединят след нас.