Как се кандидатства по оперативна програма „Рибарство“?

Заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов е завършил Висшия селскостопански институт в Пловдив, има следдипломна квалификация по маркетинг и мениджмънт. Бил е председател на Общинската поземлена комисия в гр. Ветово, работил е в частна фирма, занимаваща се със земеделие и животновъдство.

От 2001 г. е ръководител на дирекция „Поземлени отношения” в Министерството на земеделието. В настоящото правителство Бюрхан Абазов е назначен за зам.-министър на земеделието с ресор „Структурна политика, поземлени отношения, хидромелиорации и поливно земеделие”.

С Бюрхан Абазов разговаряме за практическите стъпки за кандидатстване с проекти по оперативна програма (ОП) „Рибарство“, за възможностите за отпускане на средства и контрола от ЕК.

- Г-н Абазов, оперативна програма „Рибарство” току-що стартира официално, а след седмица започва приемът на проекти по първите две от общо пет мерки. Бихте ли казали на практика как се осъществява кандидатстването по програмата, и кои са основните стъпки, които трябва да направи даден бенифициент, за да получи средства по програмата?

Първо, проектът за кандидатстване по програмата трябва да е изработен (от бенефициента или с помощта на консултант), спазвайки вече официално обявените общи правила и критерии. След това проектът се подава в регионалните офиси на Агенцията по рибарство и аквакултури (ако бенефициентът не живее в София), които също са одитирини, т.е. имат съответния административен капацитет. В регионалните офиси се извършва приемането и първоначалната обработка на документите, т.е., дали формалните изисквания като вид документи и общи критерии са изпълнени.

При този първи етап е възможно да бъдат дадени указания на бенифициента за набавяне в кратък срок на определени документи, ако не са изпълнени изискванията. След първоначалната обработка на документите те се изпращат на Управляващия орган на програмата в София, който е специална дирекция в Агенцията по рибарство, за щателен преглед и оценка на проекта по същество. Която оценка минава през няколко нива и степени, като критериите са технически, юридически, екологични и т.н.

Основният от общите критерии е дали даденият проект с неговата идея и неговата насоченост като инвестиция, отговаря на стратегическия план за развитие на рибарството в нашата страна, където са определени основните насоки и перспективи, с оглед на настоящия и бъдещия пазар на риба и рибни продукти у нас и в ЕС – така че инвестицията да не се окаже безполезна от тази гледна точка. А това е и в интерес на бенифициента, за да не остане той подведен, в резултат на което, така да се каже, инвестицията да не си струва.

След оценката на проекта бенифициентът се уведомява, така че при одобрение на проекта, той може да започва да инвестира в реализирането му. По желание на бенифициента и при изпълнение на определени условия, той може да получи и едно или две авансови плащания.

- А на каква стойност могат да бъдат авансовите плащания и след колко време от подаването на проекта управляващият орган дава отговор дали проектът е одобрен?

Авансовите плащания могат да бъдат до 20% от общата стойност на инвестицията, но задължително трябва да бъдат обезпечени.

А що се отнася до сроковете за отговор, законодателят е регламентирал краен срок за процедурата, т.е. ако проектът върви бавно, отговорът на администрацията не може да се бави повече от три месеца. При добра организация и при първоначален неголям наплив на проекти нашата администрация е в състояние да ги обработи за около месец.

- Бихте ли разяснили какви са сумите, които могат да се получат по одобрени проекти по стартиращите в началото на декември първи две мерки по ОП „Рибарство” и като цяло колко средства може да получи един бенифициент по програмата като безвъзмездна помощ?

По стартиращите в началото на декември две мерки, ще посоча, че за „Инвестиции на риболовните кораби” безвъзмездната финансова помощ може да е до 40% от одобрените инвестиционни разходи при минимален размер на помощта не по по-малко от левовата равностойност на 1000 евро.

За мярката „Производствени инвестиции в аквакултурите” безвъзмездната помощ е до 60% от одобрените и извършени инвестиционни разходи, но не повече от 1 млн. евро за проект и не по-малко от левовата равностойност на 10 хил. евро.

За целия програмен период до 2013 г. максималната помощ за един кандидат не може да надвишава 2 млн. евро. Бенифициенти по програмата могат да бъдат регистрираните земеделски производители или юридически лица, регистрирани по Закона за рибарството и аквакултурите като производители на риба и други рибни продукти.

- Мерките по ОП „Рибарство” за определен срок ли са отворени или до изчерпване на средствата по всяка от тях, и в тази връзка – възможно ли е прехвърляне на средства от една мярка с по-малък интерес към такава с по-голям интерес от страна на бенефициентите?

При тази програма мерките не са лимитирани във времето – като например при Програмата за развитие на селските райони, а са лимитирани като ресурс, т.е. подават се документи до изчерпване на средствата по мярката. До 90% от ресурса по мярката проектите ще се приемат директно, а при оставане на 10%, ще се приемат проекти на състезателен принцип по определени критерии – но това е само ако се стигне до 90% усвояване на средствата по дадена мярка.

А иначе, възможно е да има прехвърляне на средства от една мярка в друга, по която има повече подадени проекти. Това се решава от Комитета по наблюдение и принципът е, че не трябва да се задържат средства по дадена мярка, към която няма интерес, а по друга средствата да не достигат, затова при необходимост средствата се пренасочват.

- По мярката „Развитие на крайбрежните райони” ще могат ли да кандидатстват например и проекти с фокус върху риболовния туризъм?

По тази мярка и по тази програма не би могло да се финансира развитие на риболовен туризъм. Що се отнася до туризъм, това по-скоро би могло да стане по някои от мерките по Програмата за развитие на селските райони – за селски туризъм в малки населени места например.

По мярката „Развитие на крайбрежните райони” логиката е друга и цели развитието на така наречените съпътстващи дейности, като например организиране на рибни тържища и борси, закупуване на ледогенератори, лаборатории за окачествяване, инфраструктура на рибарски пристанища и др. Бих казал, че кандидатстването по тази мярка е най-трудно, защото е свързано със собственост, със земя, с общини и други юридически лица, с наличие на статут на рибарско пристанище и т.н.

- По тази ли мярка всъщност би могло да се организира рибна борса и кой в качеството си на бенифициент би могъл да кандидатства за организатор на борсата?

Да, по тази мярка може да се кандидатства за реализиране на рибна борса, като идеята е тя да бъде във Варна или в Бургас, или и на двете места. А за кандидатите няма ограничения - може да кандидатства дадената община, може да е общината в сдружение с частен бизнес, може публично-частни партньорство, може да е само един частен субект или няколко частни, т.е. опцията е отворена. Въпреки това не съм оптимист, че напливът от проекти по тази мярка ще е голям, защото и изискванията са големи. От друга страна, за България две добре организирани рибни борси или тържища във Варна и Бургас например ще са напълно достатъчни.

- Как ще коментирате въведения наскоро по-строг регламент от ЕК относно ловенето на риба и препоръката за намаляването на риболовните кораби?

Да, съвсем отскоро има нов регламент на ЕС, който цели „намаляване на риболовното усилие”. Което на практика означава, по-малък улов от морето, за да се запази рибната популация. А това може да стане чрез ликвидиране на риболовни кораби или смяна на предназначението им, например с туристическо.

Това решение на ЕК е вследствие на финансовата криза, на пестенето на горива, на изчерпване на рибните запаси в морета и океани и в крайна сметка цели да се възстанови естественият баланс в природата. Така че според регламента собствениците на риболовни кораби биха могли да прекратят дейността си и да преустроят кораба си в туристически, като за сметка на това получат определена сума от ЕК.

Ще подчертая, че това е избор и решение на самия рибар и корабособственик, не на държавата, т.е. никой не го принуждава да се отказва от риболовна дейност. Собственикът на риболовен кораб може да прецени, че дейността му не е ефективна и губеща, че уловът не е достатъчен, а горивата са скъпи. Тогава той може да реши, че му е по-изгодно да извършава туристическа дейност и за този си акт той получава средства от ЕК.

- Като цяло определените по ОП „Рибарство” 106 млн. евро ще са достатъчни ли за подпомагане на отрасъла?

Бих казал, че средствата не са нито малко, нито много. Все пак българският сектор рибарство и рибопреработвателна промишленост не са толкова големи, че да сме фактор в Европа. Така че смятам, че сумата от 106 млн. евро е достатъчна да осигури стабилност на рибарския отрасъл и устойчиво развитие, което е и в крайна сметка целта на програмата.

- По-силен контрол ли очаквате по програмата, особено на фона на спрените окончателно 220 млн. евро от ЕК и еднакво строг ли е за всички страни от ЕС?

Контролът на ЕК по предприсъединителните и оперативните програми е еднакво строг. Личните ми наблюдения са, че този контрол е по-взискателен към новите страни членки и в частност към България и Румъния, но сигурно има защо.