Как се отразяват парите от ЕС върху българската икономика?

ОПРЧР е преобладаващо насочена към подобряване на характеристиките на работната сила, а оттук и към подобряване на конкурентоспособността на българското производство. Поради характера на интервенциите по ОПРЧР, които са насочени преобладаващо към подобряване на човешкия капитал, при нея се наблюдава немалко положително въздействие върху пазара на труда и увеличение с 3,5% на брутния вътрешен продукт още в краткосрочен план. За разглеждания период са реализирани както мерки във връзка с подобряването на човешкия капитал, така и за пряко създаване на работни места. Последният тип мерки сравнително бързо проявяват своя ефект върху икономката, като чрез нарастване на вложения труд в икономиката в краткосрочен план се регистрира увеличено производство. През разглеждания период са реализирани и мерки за подобряване на институционалния капацитет, които също влияят положително върху пазара на труда. Към средата на 2019 г. ефектът върху общата заетост от изпълнените проекти достига 6,9%. Симулациите показват също така намаление на коефициента на безработица под базисния сценарий, както и положително въздействие върху средната работна заплата от 4%. Интервенциите по линия на създаване на заетост довеждат до ръст на частното потребление и съответно увеличение на търсенето на български продукти. Това е съпроводено от леко нарастване на ценовото равнище с 1,2% спрямо сценария без средства от ЕСИФ за периода 2014-2019 г. В резултат на увеличеното производство, както и поради необходимостта от съфинансиране на реализираните интервенции по програмата, се наблюдава и стимулиране на частните инвестиции с 8,1%.

m6

Общият бюджет на ОП „Добро управление“ (ОПДУ) за периода 2014–2020 г. е 334 млн. евро, от които 284 млн. евро са принос от ЕС, Към 30 юни 2019 г. изпълнението на програмата е на сравнително ранен етап, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 72, млн. евро, от които 61,7 млн. евро от ЕС, по всички приоритетни оси. Степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата достига 21,7% към разглеждания период. Поради ниския размер на усвоените средства към средата на 2019 г., по програмата все още не се наблюдават значителни ефекти върху основните макроикономически показатели, уточняват от МФ. Програмата е основно насочена към подобряване на работата на държавните институции, както и на диалога с гражданското общество. В резултат на това се очаква изпълнението на програмата да рефлектира положително върху инвестиционния климат в страната, а оттам върху цялостната икономическа активност. Това въздействие ще се изрази в нарастване на частните инвестиции и съответно на икономическия растеж.

Средствата по ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“ (ОПИМСП) за периода 2014–2020 г. са в размер на 102 млн. евро, които са изцяло от ЕС. Към 30 юни 2019 г. програмата е изпълнена на 100%. Тя финансира операции под формата на гаранции за отпускане на кредити за малките и средни предприятия. В краткосрочен план значителен е ефектът върху частните инвестиции, привлечени към реализираните финансови продукти. Непосредствено отражение на програмата се наблюдава и върху платежния баланс, като е налице известно подобряване на текущата сметка, въпреки необходимостта от внос на суровини и инвестиционни стоки за реализиране на инвестиционните намерения. В допълнение, отчита се леко повишаване на заетостта, а оттам и на частното потребление.

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014–2020 г. е с бюджет от 2,917 млрд. евро, от които 2,366 млрд. евро са принос от ЕС. Към 30 юни 2019 г. изпълнението на програмата навлиза в напреднала фаза, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 968 млн. евро, от които 770 млн. евро са от ЕС. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата възлиза на 32,6%, като е стартирало изпълнението на 13 от общо 17 мерки по програмата. Програмата за развитие на селските райони концентрира сериозен финансов ресурс за модернизиране на земеделието и преодоляване на икономическото изоставане на селските райони. Целта е в резултат на интервенциите да се създадат възможности за местна заетост и подобряване на качеството на живот и съответно на национално ниво да се постигне по-балансиран икономически растеж. В резултат на изпълнението на програмата за разглеждания период към средата на 2019 г. се наблюдава известно положително отражение върху частните инвестиции в размер на 1,9% и влошаване на показателите, свързани с вноса на стоки и услуги, текущата сметка и до по-малка степен бюджетния баланс. Увеличението на вноса в резултат на изпълнението на програмата е сред най-непосредствените ефекти намакрониво и е свързано с необходимостта от внос на суровини и инвестиционни стоки за пряка реализация на инвестиционните намерения. Краткосрочен негативен ефект се наблюдава и по отношение на бюджетния баланс, като той отразява непосредствената нужда за осигуряване на съфинансиране по програмата. Отдруга страна, съпровождащото увеличаване на частните инвестиции до известна степен неутрализират влошаването на бюджетния баланс. В краткосрочен план се наблюдава и скромно увеличаване на заетостта, а оттам и на частното потребление от 0,5% спрямо базисния сценарий.

Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014–2020 г. е с бюджет от 113,5 млн. лв., от които 88 млн. евро са принос от ЕС. Към 30 юни 2019 г. изпълнението на програмата е на ранен етап, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 11,1 млн. евро, от които 8,6 млн. евро от ЕС по първа, втора, трета, четвърта, пета и седма приоритетна ос. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата възлиза на 9,8%. Поради ниския размер на усвоените средства до средата на 2019 г., по програмата все още не се наблюдават значителни ефекти върху основните макроикономически показатели. В средносрочен и дългосрочен план, сред съществените ефекти от реализацията на програмата се очаква да бъдат нарастване на производството, увеличение на частните инвестиции и съответно на пазара на труда, като приносът ѝ ще бъде съществен в рамките на сектор „Рибарство“.

*Инструментът СИБИЛА 2.0 изисква разпределянето на разходите (ЕСИФ и съответното национално съфинансиране) по основни икономически категории. Икономическите категории, използвани в случая, кореспондират изцяло с рамката на изградения модел и включват следните категории на съвкупното предлагане (производствени фактори):

Капитал – разходи за придобиване на машини, оборудване, сгради и т.н.; Технологии – разходи за научно-развойна дейност, технологично развитие, информационни и комуникационни технологии, както и такива за повишаването на качеството на средата и производителността в публичния и частния сектор (в т.ч. обмяна на опит и обща факторна производителност);

Човешки капитал – разходи за обучения на заети и безработни, както и тези, повишаващи качеството и нивото на образование;

Труд – разходи за включването в работната сила на лица, които до този момент не са били икономически активни, както и разходи за разкриването на нови работни места;

Инфраструктурен капитал – разходи за изграждане на нова и възстановяване на съществуваща инфраструктура (в т.ч. пътна, свързана с опазване на околната среда, енергийна, в т.ч. свързана с енергийна ефективност и адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска, градска, културна, спортна и т.н.).

Ограничения

Тъй като моделът (както и предходната му версия) е симулационен, а не прогностичен, релевантни за разглеждане са не толкова абсолютните стойности на получените показатели, а относителните различия в техните реализации в различните сценарии за развитие. Конкретно в текущия контекст е важно да се разглеждат относителните разлики в стойностите на съответните макроикономически показатели, измерени в проценти, при наличието и при отсъствието на дадена интервенция, състояща се в изразходването на определени средства от ЕСИФ (в т. ч. националното съфинансиране). Използването на модела СИБИЛА 2.0 за взимането на решения относно икономическата политика следва да бъде правено предпазливо и в комбинация с други инструменти като изследвания, проучвания, експертна оценка, натрупан опит и т.н. При взимането на решения относно приоритизирането на дадена категория публични разходи следва да се вземат предвид и други въздействия като социално отражение, въздействие върху околната среда и т.н.