По-зелена ли е природата след зелените субсидии за фермерите?*

България задължително трябва да измисли списък на надхвърлящите предварителните условия дейности, според нуждите на съответната страна – при почвите, въздуха, водите и биоразнообразието“, допълни тя.

Експертът очаква затруднения при съставянето на доброволната екосхема за България, тъй като тя трябва да се базира на детайлен  научен анализ и да включим дейности, които отговарят на българската действителност.

„Този план освен това ще трябва да бъде отчитан всяка година. Да си сверяваме часовника е добре, но самото отчитане и контролът са сложни. Затова новите технологии могат да помогнат да избегнем субективизма. Много конкретика ни трябва, за разлика от сегашния програмен период“, смята Светлана Боянова.

Таня Дъбнишка отчита, че предложението на ЕК в частта за новата „зелена архитектура“ към момента е подложено на много силна критика, дебатите на са приключили, а и не е ясно дали в настоящия политически сезон това ще се случи.

„Със сигурност при вземането на решенията относно бъдещата ОСП задължително трябва да бъде сериозно оценен рискът от изпадане в неконкурентна позиция и дестабилизация на европейските производители, в хипотеза на бъдещо увеличаване на изискванията с отварянето на пазара на ЕС за търговските партньори с по-ниски производствени стандарти.

Респективно, ако задължителните нива на производствени стандарти и изисквания бъдат увеличени, фермерите ще се нуждаят от адекватна компенсация, която обаче, подчертаваме, не бива да бъде включвана в т. нар. „тавани“, коментира тя.

Със сигурност в бъдеще трябва да се предвиди бюджет за наблюдение на околната среда, то няма как да се случи самостоятелно, коментира Стоилко Апостолов.

„Няма как природата сама да напише доклад, че се е подобрила, или че сме я опазили. Трябва да има хора, които разбират от материята, да отидат на място да проверят на втората или третата година да се види ефектът от прилагането. Според мен това е начинът да се използват ефективно тези пари, а не просто да бъдат допълнение към приходите на земеделците“, допълни той.

Според Веселина Ралчева от ръководството на Българска асоциация „Биопродукти“ екологизирането след 2013 г. е допринесло за  по-екологично земеделие.

„Повишените изисквания доведоха до сериозно увеличаване на площите с протеинови култури, до диверсификация на културите. Много от големите индустриални стопанства, свикнали с монокултурно отглеждане на зърнени и технически култури, се обърнаха към тревните смески, към други многогодишни  фуражни култури, които не изискват обработка на почвата всяка година и употребата на сериозни количества торове и пестициди.

Безспорно усилията на европейските законодателни органи да засилят екологичния елемент в селскостопанската политика, доведоха до резултати. Друг е въпросът дали тези резултати са адекватни на разходваните средства за екологизация“, коментира тя.

Веселина Ралчева отчита, че т. нар. екологично насочени площи в голямата си част бяха неприложими за България, затова масово земеделците оставяха земи под угар, което не допринася за екологизация, освен ако не става дума за зелена угар.

Тя коментира още: „При екологичните мерки положението и в този програмен период не беше розово… или зелено, да го кажем. В предходния период имаше сериозни проблеми при усвояването на средствата, множество бюрократични спънки, недостатъчна осведоменост на фермерите, като закъснението накрая беше ударно преодоляно с една измислена мярка „Въвеждане на сеитбообръщение на културите“, чрез която се усвоиха десетки, не, стотици милиони от земеделски производители, които по същество не правеха нищо по-различно от останалите – редуваха културите, но имаха навременна информация за точните условия на готвената мярка“.

„Особеното в този случай беше, че дори и за пълно неизпълнение на задълженията за сеитбообпръщение санкциите бяха нищожни. През този период ситуацията беше различна, но усвояването на средства беше също толкова нецелесъобразно. Средствата свършиха само за 2 г., като голяма част от бяха за една единствена мярка – „Опазване на гъските“, допълва Веселина Ралчева. 

И накрая става ясно, че заради нуждата от анализи според експертите ще минат месеци, преди да се изясни структурата на зелените мерки в България след 2020 г.

Със сигурност Европейската комисия ще вземе мерки, за да преодолее сегашната ситуация, при която се плаща за околна среда, без да има насреща ясни екологични и климатични цели.

*Новината е допълнена в 15:41 ч.