България ще представи утре кандидатурата си за чакалнята на еврозоната

България ще представи утре пред лидерите на Еврогрупата кандидатурата си за чакалнята на еврозоната, предаде БТА.

На редовното заседание на Европейския съвет на 28 и 29 юни в Брюксел е планирано министър-председателят Бойко Борисов да отчете основните резултати от българското ротационно председателство на Съвета на ЕС. Дневният ред на Съвета включва още дискусии по теми като миграция, сигурност и отбрана, работни места, растеж и конкурентоспособност, иновации и дигитализация.

Борисов съобщи, че ще представи утре кандидатурата на страната с придружаващите писма. Той уточни, че е поканен на разширеното заседание на държавните и правителствените ръководители на страните от еврозоната в рамките на започналия двудневен Европейски съвет в Брюксел.

Ще ги запозная с направеното досега, уточни премиерът. Той отбеляза, че нашата страна вече изпълнява всички пет изисквания за преминаване към механизма ERM II.

Борисов добави, че финансовият министър Владислав Горанов е поканен на 14 юли на среща на своите колеги от Еврогрупата. Той уточни, че най-вероятно Горанов ще внесе тогава писмото с българската заявка, подписано от министъра и управителя на БНБ Димитър Радев. Премиерът добави, че утре ще постави въпроса за предявените нови допълнителни изисквания за влизане в чакалнята на еврозоната.

Пътят към еврото

Пътят на България към еврозоната е трънлив и дълъг. Темата е горещият картоф, който различни политически сили и правителства си подхвърлят от близо десетилетие, но въпреки това е може би и единствената точка, по която няма различни позиции – всички са съгласни, че страната ни в един момент трябва да се присъедини към клуба на богатите.

Разминаване имаше само относно това кой е най-добрият момент за стартиране на процеса.

Съгласно споразумение между Министерски съвет и БНБ за въвеждане на еврото от 2004 г., при изпълнение на ангажиментите, заложени в документа, се очакваше още през втората половина на 2009 г. или на 1 януари 2010 г. България да се присъедини към еврозоната, а БНБ – към евросистемата. Това разбира се не се случи,  но това не значи, че през годините не е имало подходящи моменти за действия.

Според някои икономисти и финансисти, като Любомир Дацов, още през 2010-2011 г. е трябвало да кандидатстваме за чакалнята, защото от чисто политическа гледна точка моментът е бил по-подходящ, отколкото сега. „След кризата се чистеха икономическите дисбаланси, имаше и добре оформена институционална рамка, за разлика от сега“, обясни той още през януари.

Реално за влизането на България във валутния механизъм заговори служебният кабинет на Огнян Герджиков. След това, което неговият екип постигна, нямаше как да се избегне анонсиране на намеренията за приемане във валутния механизъм и в крайна сметка в началото на 2018 г. финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до средата на годината страната ни ще подаде молба. 

Хубаво е също да направим уточнението, че присъединяването към ERM II може да се стане по всяко време след присъединяването на дадена страна към ЕС. Няма формални предварителни критерии за допускане, но определянето на централния курс и ширината на диапазона на колебание се съгласуват между всички страни, участващи в механизма. Нужно е одобрението и на централните банки. Веднъж приети в чакалнята, трябва да покажем, че курсът на валутата може да се вмести в диапазон +/-15%. Българският лев е вързан към еврото от 1997 г., така че още от въвеждането на борда страната ни изпълнява това условие. 

В общи линии през последните години България покрива всички "числови критерии" за членство в самата еврозона (Маастрихтските критерии*), което е признато от Европейската комисия и Европейската централна банка в докладите им за конвергентните програми на държавите.  Няма краен срок за престоя в ERM ІІ, но датата на която еврото ще смени българския лев може да става все по-далечна, ако страната ни не отстрани макроикономическите дисбаланси или не отбележи напредък в конвергенцията. Освен това още през 2003 г. ЕЦБ излезе със становище, че няма пречка държави с валутен борд, вързан към еврото, да влязат в ERM II и да останат в борда до приемане на еврото. 

Сделката за банковия съюз

"Позицията на българското правителство и на централната банка е, че е неприемливо банковият съюз или Mеханизмът за тясно сътрудничество (close cooperation ) да бъде предусловие за членство в ERM II. Готови сме в деня след евентуално одобрение на присъединяването на лева към валутния механизъм да кандидатстваме и в Mеханизма за тясно сътрудничество", казва финансовият министър Владислав Горанов в интервю за „Капитал“ в началото на май.

Само месец по-късно финансовият министър обяви, цитиран от Bloomberg, че страната ни ще се опита да се присъедини към банковия съюз на еврозоната и механизма на обменните курсове, който е предшественик на членството в еврозоната, по едно и също време през следващата година.

„В рамките на една година ще можем да влезем едновременно в близко сътрудничество с банковия съюз и в ERM", каза Горанов. "Но се нуждаем от твърдите ангажименти от нашите партньори, че няма да стигнем до една игра без край". 

И точно тук е „препъни камъчето“, заради което толкова се забави кандидатстването за чакалнята. Въпреки че изпълняваме повечето условности и сме сравнително стабилни и предвидими, реалната конвергениция с европейската икономика винаги е била спъвана от опасенията за корупция, слаби институции и неефективна съдебна система. В очите на страните от еврозоната, това изглежда като нова „Гърция“, която може да се наложи да бъде спасявана с пари от джоба на германците.

Макар че стремежите на София получиха подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, ЕЦБ не е толкова ентусиазирана четири години след срива на Корпоративна търговска банка, което доведе до оставката на гуверньора на централната банка и до предсрочни избори.

Отговорът на официалното подаване на заявка за ERM II би трябвало скоро да бъде ясен. И въпреки че още през януари председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че „мястото на България е в еврото“, не е съвсем ясно дали ще получим зелена светлина за присъединяване към валутния механизъм. Защото в очите на някои страни от клуба на богатите ние все още сме ненужен риск.