Екатерина Захариева: Евросъюзът остава в ядрената сделка

Оставане в ядрената сделка и пълна подкрепа за Европейската комисия при търговските преговори със САЩ – това са основните резултати от вчерашната неофициална вечеря на лидерите на страните от Евросъюза в София. Това каза пред bTV вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева.

„Ако не бяха успели да постигнат съгласие, се създаваше предпоставка за допълнителна дестабилизация в региона. Лидерите останаха единни и решиха, че Европа ще остане в сделката, докато Иран продължава да я изпълнява. До момента няма доказателства след 11 доклада, че Иран не изпълнява сделката”, подчерта тя.

Единни са останали лидерите и по друга тежка тема – търговските отношения със САЩ, след като под ръководството на Доналд Тръмп страната зави към по-протекционистка политика с мита за ключови стоки. „Никой не иска търговска война с Щатите”, подчерта Захариева. 

По думите ѝ в момента ЕК е в по-силна преговорна позиция, защото има зад себе си подкрепата на всички членки: "Няма как да преговаряме под натиск", каза тя.

Западните Балкани не са били обсъждани на вечерята. „Всичките европейски държави искат Западните Балкани първо да решат проблемите си и да покажат, че могат да постигат компромис. Как се вземат решенията в ЕС – само на базата на компромиси”, обясни външният министър.

Тя припомни, че все още в региона има над 12 отворени гранични въпроса.

На днешната среща Западни Балкани–ЕС по думите ѝ ще се потвърди европейската перспектива като незаобиколима, а софийският дневен ред ще подпомага по-бързия процес на интеграция.

Захариева изрази надежда, че срещата в София ще се споменава и след години – по начина, по който това се е правело за форума в Солун от 2003 г. Тя обаче не се ангажира с прогнози колко ще са новите членки на ЕС след още 15 години.

„За Балканите е важно да са част от Европа, но и за Европа е важно Балканите да са част от Европа. Гражданите на държавите на полуострова трябва да осъзнаят, че инвестициите от Европа са 74%, а тези от другите държави и Русия - само и 3-4%”. Това заяви пред Нова телевизия Лиляна Павлова, министър на българското председателство на Съвета на ЕС.

„Това не е форум за разширяването, а среща на върха с тема за европейската перспектива и свързаност. Това е важно разграничение, защото не може да си позволим да даваме фалшиви очаквания, че ще определим точна дата за присъединяването на страни от Западните Балкани към ЕС. Буквално преди една година тази тема не беше в дневния ред”, обясни Павлова.

„Заключителната декларация от срещата на върха ЕС–Западни Балкани няма да бъде единствено послание на хартия, тя е изпълнена със съдържание“. Това увери в ефира на БНР Моника Панайотова, заместник-
министър за българското европредседателството преди днешната среща на върха.

Тя добави, че към документа е включен т.нар. "приоритетен дневен ред от София", в който са предвидени практически инициативи за приобщаване на страните от Западните Балкани.

„Още днес се предвиждат конкретни стъпки в имплементацията чрез подписването на меморандум и декларации, така че по всяка една от предвижданите инициативи да започнат действия. Това ще покаже обвързване с конкретни инициативи, с конкретни проекти, които да допринесат за различните измерения на свързаността –
енергийна, инфраструктурна и транспортна. Изключително силен приоритет се поставя върху цифровата свързаност. Ще станем свидетели вече на конкретика, на пътна карта в сферата на дигиталната свързаност между ЕС и Западните Балкани“, смята тя.

Панайотова коментира още: „Въпреки че може би отстрани изглежда лесно слагане на приоритет темата за Западните Балканите в европейския дневен ред, на практика не бе така. При формирането на програмата на председателското трио с Естония, след нас са Австрия, ние на практика стартирахме от нулата, за да убедим всички държави членки от важността темата да се върне в европейския дневен ред“.

Самият факт, че се очаква събитието да завърши с единна декларация на държавите членки, която бе предварително консултирана с партньорите от Западните Балкани, според нея всъщност показва „изключителен пробив“ на нашата дипломация в посока европейската перспектива, но също и свързаност на Западните Балкани.

2025 г. беше поставена като мотивационен своеобразен хоризонт за региона, но тази година в никакъв случай не трябва да бъде възприемана като крайна дата и определен срок, подчерта още Моника Панайотова.