IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Защо за България не е удачно съфинансиране на директните плащания?

За фермерите ще има по-малко средства при съкращения в бюджета на ЕС за земеделие, посочи Ася Гочева

10:57 | 14.03.18 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Защо за България не е удачно съфинансиране на директните плащания?

През май Европейската комисия (ЕК) трябва да представи своето предложение за многогодишната финансовата рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., която трябва да насърчи пазарно ориентираните земеделски стопанства. Ще бъдат представени разчети за горните граници на разходите на Евросъюза и разпределението им.

Това каза Ася Гочева, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

„Най-горещият картоф в момента по отношение на бюджета е излизането на Великобритания и как то ще бъде компенсирано. Това, което беше обявено съвсем наскоро от комисаря Йотингер като предложение, е след излизането на Великобритания бюджетът на ЕС да бъде попълнен чрез повишаване на приноса на държавите членки. Видяхме, че нашето правителство е готово да подкрепи едно такова предложение с цел запазването на бюджетите на ОСП и кохезионната политика – двете най-големи политики на Евросъюза“, посочи Гочева.

Според нея съкращения във финансовите пакети за България ще се окажат изключително лош сценарий, тъй като ще последват изключителни затруднения в недофинансирания земеделски сектор у нас.

„Съфинансирането на директните плащания за нас, като Национална асоциация на зърнопроизводителите, е абсолютно недопустимо и немислимо с оглед на това, че държавите разполагат с различни възможности. При нас тези възможности са прекалено ограничени“, заяви Гочева и добави, че такава е позицията и на земеделското министерство.

Тя потвърди, че българската позиция за бъдещето на ОСП напълно съвпадна с позицията на земеделската общност, обявена през миналата година. "Не бихме подкрепили по никакъв начин такова съфинансиране, защото това би генеририло допълнително изкривяване на конкурентоспособността“, категорична е Ася Гочева.

По думите ѝ прилагането на ОСП след 2007 г. допринесе почти да няма неразработени обработваеми площи в България.

„В миналия програмен период Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007- 2013 подпомогна модернизацията на стопанствата с подобряване на машинно-тракторния парк", посочи изпълнителният директор на НАЗ. "Има повишаване на продуктивността на стопанствата, на брутната добаване стойност, на инвестициите, на заетостта, макар и в незадоволителен размер“.

Ася Гочева обаче цитира данни на "ИнтелиАгро", според които по-голямата част от директното подпомагане се пренасочва за покриване на разходи за земеползване. За всеки 1 лев директно плащане на площ 72 стотинки се използват за покриване на ренти или наеми за нивите.

Тя напомни, че в Североизточна България рентите от 120-150 лева за декар надвишават размера на директните субсдии. 

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 04:47 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

2
rate up comment 0 rate down comment 0
pecan
преди 6 години
Намаляването на субсидиите ще доведе до намаляване на рентите . Това ще е негативно за собствениците на земеделска земя . Те са няколко милиона в БГ .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 0
DarkStar
преди 6 години
Класически пример за лобиране - все едно казват - по-добре да дадем повече от данъците на всички българи, вместо да получаваме по-малко пари зърнопроизводителите...А всички знаем колко концентриран е този отрасъл в България и какви са количествата за износ, и че реално споменавайки "земеделие", зърнопроизводството е това, което се субсидира най-много....В същото време внасяме 2/3 от плодовете и зеленчуците за местно потребление...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още