Ново законодателство за земята ще има най-рано догодина

Ново законодателство за земеделските земи ще има най-рано догодина, стана ясно на пресконференция на земеделския министър Румен Порожанов. Той отчете свършеното от министерството през първите 100 дни на управлението и основните приоритети.

Заявка за изработването на Кодекс за земята беше дадена от Десислава Танева, когато беше министър на земеделието в предишното правителство на ГЕРБ. След пряко договаряне министерството избра консултант – адвокатско дружество, което да обедини нормативната уредба за поземлените отношения, която сега се регулира от няколко закона. 

Политическата криза в края на 2016 г. спря работата по проекта, а служебното правителство имаше забележки към свършената работа, за която по информация от бившия служебен министър Христо Бозуков е трябвало да бъдат платени 462 хил. лв. с ДДС.

Днес Румен Порожанов заяви, че ще се работи по единен нормативен документ и работата може да приключи догодина. 

„Заварихме една изключителна боза с открита обществена поръчка, правена – недоправена, подписан – неподписан договор, договор в прокуратура, изпратени материали по този договор, който не е ясно дали е легитимен или не е легитимен, материали, които не са били приети“, обобщи свършеното дотук, включително и с намесата на служебното правителство, Румен Порожанов.

„Абсолютна нула“, посочи той. В момента се изчаква прокурорската проверка за договора с консултанта, по който е платен аванс около 100 хил. лв.

Комисия в агроминистерството ще работи по обединяване на тази материя в единен нормативен документ, обясни министърът. По думите му „това ще е процес, който ще се опитаме да финализираме догодина“.

Сега като по-приоритетна той посочи промяна в законодателството за земите, която да спре хванатите наскоро злоупотреби с т. нар. бели петна – непотърсените от собствениците земеделски земи.

Общинските служби по земеделие са хванали 79 нищожни договора за ползване на бели петна, за които собствениците едва ли знаят, че са сключени с арендаторите. В следващата кампания това няма да се повтори, закани се министърът.

Той посочи като приоритет работата по бъдещето на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.

Всички страни членки са за запазване на директните плащания, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и другите стимули за фермерите, каза министърът. Но подчерта, че с излизането на Великобритания от ЕС като цяло в европейския бюджет се отваря дефицит от 20 млрд. евро. Това става на фона на пазарните и климатични рискове, които са все по-актуални за земеделския сектор.

След преговори с кредиторите и преструктуриране на дълговете (около 30 млн. лв.) държавното дружество „Напоителни системи“ ще преодолее финансовите загуби, планира още министърът.

В момента една трета от земеделските земи в страната са защитени от градушки и разширяването на обхвата по думите му трябва да стане с използване на самолети, което ще струва 20 млн. лв. 

Той планира реформа и в Селскостопанската академия, като заяви, че всеки от 26-те й института е „собствена губерния“.

Порожанов припомни, че почти 6 млн. т е тазгодишният добив на пшеница, като вече са изнесени почти 1 млн. т при по-добри цени спрямо миналата година. 

За първите три месеца на кабинета по ПРСР са изплатени около 250 млн. лева. Подписани са над 710 договора за 160 млн. лева. Директните плащания към фермерите за трите месеца са около 640 млн. лева.

Румен Порожанов заяви още, че Законът за храните е минал на подпис в Министерския съвет, като върви съгласуването на Закона за хранителната верига.

На пресконференцията стана ясно, че българските потребители са изяли част от първата пратка яйчен прах, за която бе установено наличие на фипронил. Яйченият прах е бил вложен в майонеза и сладоледи. Част от тях са купени, други са с изтекъл срок на годност, а останалото количество е възбранено, заявиха от Агенцията по храните, без да уточнят конкретни количества.