Ще останат ли фермерите на пазара след промяната на Общата селскостопанска политика?

Доколко българските фермери инвестираха получените евросубсидии, за да направят производството си конкурентоспособно и как трябва да планират бизнеса си, за да се справят с очакваната промяна на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) – това обсъждат участниците в организирания от Клуб Инвестор дебат „Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г.“.

Министерството на земеделието и храните трябва да отвори тази година мярката от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 за иновации и сътрудничество. Това мнение изрази зам.-министърът на земеделието доц. Светла Янчева пред участниците във форума. Тя не уточни каква цел конкретно си поставя служебното ръководство на агроминистерството по отношение на мярката.

Тя посочи, че през последните 10 години конкурентоспособността на българските земеделци и стопанствата нарасна благодарение на 10 млрд. лв. евросубсидии по линия на директните плащания и над 6,4 млрд. лв. по ПРСР.

Зам.-министърът допълни, че тази година по сметките на стопаните ще постъпят над 1,5 млрд. лв. директни плащания, разпределени в 20 схеми. Тя гарантира, че се запазва обвързаното с производството подпомагане на животновъдство, плодове и зеленчуци, както и протеинови култури.

Доц. Янчева отчете, че по новата ПРСР са изплатени 385 млн. лв., а са договорени над 1 млрд. лв. През 2017 г. ще продължи подпомагането на млади фермери, като за тях до края на периода са предвидени 150 млн. лв. За малките стопанства и необлагодетелстваните райони са заложени 120 млн. лв.

Тя смята, че България трябва да участва активно в създаването на нова рамка на бъдещата ОСП.

Светлана Боянова, съветник по земеделие на вицепремиера по еврофондовете Малина Крумова заяви, че усилията са насочени към това данните и проектите по инвестиционните мерки плавно да преминат към системата ИСУН, където се обявява всичко случващо с оперативните програми, но засега не и ПРСР.

Тя коментира, че трябва да се реши проблемът, който възникна с изчерпания бюджет на мерките агроекология и биоземеделие.

„Задава се 2020 г. и цялата държава трябва да впрегне усилия и да мисли какво иска след това“, каза Боянова, която е и председател на Интитута за агростратегии и иновации.

Промените са наложителни заради сегашните дефекти на ОСП и бюджетът най-вероятно ще намалее, коментира Стилиян Гребеничарски, анализатор в ИнтелиАгро. Свиването на европейския бюджет за земеделие по думите му няма да се дължи само на Брекзит, а защото европейските данъкоплатци изискват повече прозрачност и контрол.

Самата ЕК в свои анализи признава, че някои от плащанията се разминават с първоначално замислените цели. Основният дебат вероятно ще е за структурирането на директните плащания, смята анализаторът.

Той смята, че трябва да се върви към една по-гъвкава система на директните плащания, които по думите му сега гарантират дохода, но не са съобразени с нуждите на фермерите, не отчитат дали една година е била добра или лоша и като цяло няма гъвкавост в момента.

Силно се дебатира дали директните плащания да не преминат в инструменти за контрол на риска, каза Гребеничарски, който смята, че част от ОСП е свързана с конкурентоспособността.

Емил Величков от Българо-американска кредитна банка (БАКБ) заяви, че при всички случаи земеделците следва да започнат подготовката за новия период и да планират по-добре инвестициите в своето стопанство.

Той заяви, че делът на европейските и национални плащания всяка година нараства и тази растяща зависимост събужда сериозен въпрос за конкурентоспособността в сектора.

Данните показват наличие на структурни проблеми, а фермерите са фокусирани върху усвояването на евросредства, не върху конкурентоспособността.

Той прогнозира, че в бъдеще ще се увеличи делът на финансовия инженеринг, за да се намали разчитането на субсидии и да се създаде много по-конкурентно селско стопанство.

На въпрос можем ли да говорим за „субсидиевъдство“, той отговори, че ролята на банките е точно тук да преценят доколко е конкурентоспособен един инвестиционен проект.

Тенчо Христов от фондация „Биоселена“ се съгласи, че повечето браншове в селското стопанство са много зависими от субсидиите.

Дебат на Клуб Инвестор за предизвикателствата пред земеделците

1 / 12

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Още галерии

„Нашето земеделие все още не е достатъчно конкурентоспособно, особено животновъдството. Сега е време да мислим за новата програма и да планираме, защото селското стопанство е бранш, в който инвестициите са с много дългосрочен план“, каза той.

Светлана Боянова изтъкна, че на фона на много субсидии като краен резултат имаме неконкурентоспособни сектори. Въпросът не опира до парите, в началото на веригата плодове и зеленчуци стоим по-слабо в началото, а отказваме да се кооперираме. Ако продължаваме така, в новата ОСП няма да постигнем нищо различно. Фермерските пазари са нещо хубаво, но преди това въпросът е кой взема субсидията и като я получи, за какво я прилага, допълни тя.

Стилиян Гребеничарски също отбеляза, че в България се вля огромен ресурс субсидии, но предприемачите гледат първо какво ще бъде финансирано, а не какво се търси на пазара. Условията за банково кредитиране са добри в момента, така че не бива винаги инвестициите да се обвързват с европейските плащания, смята той.

Емил Величков допълни, че субсидиите трябва да са допълваща част от инвестицията, а не основната.

Дебатът на Клуб Инвестор се провежда с подкрепата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) – генерален партньор, Пионер Семена България, Bayer Crop Science и Netafim – Ирисист. Институционални партньори са Индустриален Холдинг България, Елана и Институтът за агростратегии и иновации.