Година след началото на Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер механизмът вече е набрал 100 млрд. евро. Целта на Брюксел е със схемата да се използва малка част от публичния бюджет на ЕС като банкова гаранция в помощ на частния сектор, пише БНР.
От бизнеса се очаква да рискува и да вложи още пари в различни конкурентоспособни икономически начинания.
Планът цели да съживи реалната икономика и да накара фирмите да правят повече продукция, а не да се наливат наготово средствата в 28-те държави, както става с еврофондовете.
За България обаче все още е трудно да се каже дали инициативата реално и номинално ще допринесе за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Темпото на бизнес финансиране в някои държави от ЕС обаче компенсират в други, като България.
По Плана финансиране получават трасета за високоскоростен интернет, нисковъглеродните индустрии, екологично строителство на сгради, възобновяемите енергийни източници – това са част от високотехнологичните и иновативни сфери, в които европейските предприемачи се целят.
Франция участва в одобрени 10 проекта, Италия и Испания имат по осем, Великобритания е с девет. Дори затъналата в криза Гърция има един одобрен агропроект.
Средства по плана очакват високоволтово трасе между Добруджа и Бургас, преносна високоволтова линия между "Марица-изток" и Пловдив, Интермодален терминал Варна, "Международна зона за бързо икономическо развитие" край Хасково, газопровод, съвместно със Словакия, Унгария и Румъния, и транспортна хидровъздушна мрежа между Гърция, България, Италия и Турция в сферата на туризма.
Единствено първите два проекта са на фаза разглеждане в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), но нито един от тях не е стигнал на етап реално кандидатстване или одобрение, стана ясно от думите на говорителя на ЕИБ Кристоф Рохе пред националното радио.
"Банката в момента наистина оценява няколко операции, които биха получили средства от фонда. Фокусираме се върху икономически и технически жизнеспособни проекти. Нормално е броят на подобни финансови операции да е по-ограничен в по-малка икономика като България, която наскоро се присъедини към ЕС", допълва той.
Вписването на проектите в портала на ЕК, създаден за Плана, не е гаранция, че проектите ще получат финансиране, допълват от Еврокомисията.
"При подбора няма нито регионални, нито секторни квоти, но сме съгласни, че трябва да подобрим географското покритие, достигайки не само България с финансиране на големи инфраструктурни проекти, но и други страни", казва още говорителят на ЕК Аника Брайдхарт.
Без големи проекти за България от първата година на Плана остава утешението с лесните кредитни линии по плана чрез български банки - посредници, които насърчават малките и средните фирми у нас, заяви още Аника Брайдхарт.
"В България са одобрени за финансиране четири проекта на стойност 9,6 милиона евро от Европейския инвестиционен фонд. Очакваме той да привлече 220 милиона евро инвестиции, от които ще се възползват 600 малки и средни предприятия", допълни тя.