Европейската политика на сближаване е твърде усложнена. Само по един от структурните фондове имаме над 800 страници документи, които трябва да се знаят и следват. Това каза пред БНТ Искра Михайлова, председател на Комисията по регионална политика на Европарламента.
Коментарът е по повод инициатива на Еврокомисията за опростяване на политиката на сближаване (кохезионната политика). За целта Комисията и по-специално дирекция „Регионално развитие“ са създали група на високо равнище от експерти, която се занимава с опростяване на административните тежести, съобщи евродепутатът.
Експертите трябва да формулират конкретни предложения. Първите препоръки са да се ползват електронни форми и уеднаквени норми за разходи, които да се прилагат за инфраструктурни и трансгранични проекти.
„Без да коментираме важността на европейските структурни и инвестиционни фондове, трябва да приемем, че сме усложнили твърде много нещата. Дошло е време да спрем, да се огледаме и да видим къде може да ги подобрим, как да използваме новите технологии и да облекчим бенефициентите“, заяви Искра Михайлова.
Една трета от бюджета на ЕС е за кохезионна политика, или това са над 350 млрд. евро за 7 години. На въпрос дали заради мигрантската криза този бюджет ще бъде преразгледан, евродепутатът отговаря:
„По регламент нямаме право, нито Европарламентът, нито Еврокомисията, да отварят т. нар. национални пакети. Това, което е договорено със страните членки, не може да бъде преразгледано. Може да се направи ревизия на финансовата рамка, но само в тази част, която се управлява от Еврокомисията“.
Но страните членки, които срещат много големи предизвикателства с мигрантите, са поканени да преразгледат оперативните си програми и да използват този ресурс. Това са Гърция, Италия, Германия – страни, които са обект на преминаване или крайна цел.
„Очаквам, че ще има промени, но те няма да бъдат наложени централно от Европейската комисия, а в резултат от разбирането на страните членки за това какви нужди имат в момента“, каза тя.