Аквафермите в България трябва да постигнат производство от 20 хил. т до 2020 г.

Консумация на риба

Консумацията на риба средно на домакинство в страната през 2012 г. е 11,8 кг, а средно на лице е 5,1 кг. Шаранът е най-често консумираният вид риба. След него се нареждат дъговата пъстърва, бялата риба, сребристата каракуда и др. На тези видове риба се дължи 68,6% от общото потребление на риба.

Общото количество консумирана риба и рибни продукти през 2012 г. в домашни условия и в заведенията за обществено хранене е: средно на домакинство 23,9 кг, средно на лице - 10,2 кг. Произведените в страната риба и рибни продукти са около 45% от общо консумираните.

Данните за световната консумация са за 18,6 кг на човек годишно, а за Европа – 21,4 кг на глава от населението годишно, като най-голямо е потреблението в Португалия – 56,9 кг на глава от населението годишно.

Ефектът от евросредствата

Финансирането за сектор „Рибарство” през предприсъединителния период (2000-2006 г.) чрез САПАРД е в размер на 12 млн. евро. 14 преработвателни предприятия и 26 ферми са сключили договори за целия период. При аквафермите реализираните проекти са 15, с финансиране от 4,7 млн. лв. Годишното производство от тези ферми е близо 1/3 от аквапродукцията в България.

Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 е с бюджет от 54 млн. лв., като една от целите бе да се развие аквакултурното производство. По данни на МЗХ от август по програма „Рибарство“ са договорени 98% от средствата, а са разплатени 48 на сто.

В резултат на програмата е подпомогнато изграждането на производство на шаран и шаранови риби в обем 1340 т. По програмата е финансирано и производството на 2048,5 т пъстървови риби. При изготвянето на анализа са финансирани и проекти, реализирането на които ще доведе до производство на миди и риби в размер на почти 11 хил. т.

При запазване на обемите на производство от останалите ферми в страната, или обем от около 7500 тона, очакваните общи количества производство към 2020 г. ще надхвърлят 18 хил. т, смятат експертите.

Перспективите

Анализаторите отбелязват, че политиката на ЕС в последните години е към намаляване на  стопанския риболов в морски води. Те припомнят още, че е доказано намаляването на естествените популации. Същевременно търсенето на риба и рибни продукти на световно и европейско ниво се увеличава, особено в страните с висока консумация на риба. „Заместител” се явяват аквакултурите, в частност морските аквакултури.

Поради тази причина в стратегията се препоръчва фермите за производството на шаран, които нямат добър експортен потенциал, да се пренасочат към нови видове с по-добри възможности за пазарна реализация.

Брутната добавена стойност на сектора за 2012 г. е около 5 млн. лева, а заетите са 469 души.

Идеята в стратегията не е да има механично увеличаване на тоновете произведена продукция (до 20 хил. т годишно към 2020 г.), а  отрасълът да бъде преструктуриран, отбелязват авторите на документа.

Отглежданите видове трябва да се разнообразят, като се насърчават фермите за соленоводни видов (в т.ч. и проекти за квотирани и застрашени видове като калкан и черноморска стрида), видове с експортен потенциал и подходящи за преработка.

Стопанствата ще се конкурират успешно, ако се реализират проекти за интензивно отглеждане чрез въвеждането на иновативни технологии.

От стратегията става ясно, че приоритет ще бъде финансирането на ферми с годишно производство над 100 т продукция, тъй като приносът на този тип стопанства е огромен.