Аквафермите в България трябва да постигнат годишно производство от 20 хил. т към 2020 г. Тази цел е заложена в Национален стратегически план за развитието на аквакултурите в България, изготвен от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). В момента проектът е публикуван за обществени консултации.
От стратегията става ясно, че при еврофинансиренето приоритет ще имат фермите с годишно производство над 100 т продукция. С евросредства ще се насърчава разнообразяването на видовете в аквафермите, както и производството на застрашени морски видове като калкан и черноморска стрида.
Стратегията обхваща периода 2014-2020 г. Тя трябва да бъде представена на Еврокомисията най-късно в деня на предаването на оперативната Програма за морско дело и рибарство (2014-2020). В документа се анализира състоянието на аквакултурата, разгледани са и насоките за устойчивото развитие на сектора. Планирани са действия за намаляване на административната тежест за производителите.
Производството сега
Регистрираните в ИАРА рибни ферми са общо 451. Общото количество продукция от аквакултури за 2012 г. в България е 7 557 т.
До 2007 г. производството в сектора расте и достига около 7500 т годишно. Тази положителна тенденция се обръща през 2011 г. и 2012 г., когато производството значително спада с около 2300 т, в сравнение с 2010 г. Това се обяснява с общата икономическа рецесия в страната и Европа и последвалите спад в потреблението и трудности за малкия и среден бизнес, към които се числят в голямата си част и производителите на аквакултури в България.
Продукцията на аквакултури в България се доминира от производството на риба, следвано от производството на черна мида. От ракообразните основен обект на култивиране е езерният рак, чието производство за 2012 г. е 3,4 т, или 0,05% от общата продукция от аквакултури за страната за същата година. През последните години е регистрирано и производство (под 1 т) на защитен от българското законодателство вид речен рак.
Представители главно на 2 семейства риби формират продукцията от аквакултури в България за периода 2007-2013 г. От възникването на рибностопанска дейност у нас, преди повече от век до сега, най-значително е производството на шаранови риби, следвано от това на пъстървови.
През последните 5-10 г. видовете се обогатяват. Причините са няколко – забраните за улов на есетрови риби, навлизането на съвременни технологии, позволяващи отглеждането на екзотични видове. След забраната се развива есетровъдството.
Навлизат нови видове като африканския и каналния сом, както и барамунди – в затворени системи.
Все още делът на местните видове, например бяла риба и костур, е незначителен спрямо общото производство.
Бъдещата диверсификация в производството трябва да е насочена към включването на ценни видове от местната фауна, които по една или друга причина не са били обект на култивиране у нас, се казва в стратегията. Перспективни видове са бялата риба, костурът, линът, дунавската пъстърва, морските кефалови и калканови риби и други.
От чуждите видове най-масово в производството са навлезли пъстървовите риби.
Броят на фермите за черноморска мида е 43 с обща продукция за 2012 г. от 878 тона.
Кои са успешните ферми?
„Микро” предприятията с продукция до 10 т годишно са 139. За 2012 г. те са произвели 504 т риба. 31 са фермите с до 1 т годишно производство. Производственият потенциал на сегмента е в рамките на 2 976 т годишно производство. Въпреки многото оператори, този сегмент произвежда едва 6,7% от общата продукция. Анализът показва, че това производство не е достатъчно рентабилно.
В сегмента на „малките” производства – от 11 до 49 т, могат да бъдат причислени 59 ферми с годишно общо производство за 2012 г. от 1267 т продукция. Приносът им към общото количество годишна продукция е 16,8%.
Въпреки малкия си брой – 14 акваферми, делът на „средните” производства за 2012 г. е 923 т, или 12,1% от общото количество за страната.
Гръбнакът на производството в подсектора е формиран от 13 големи производства, на които се падат 64,46% от общото количество продукция за 2012 г., или 4871 т. Тук се наблюдава ръст в производството за 2012 г. спрямо 2011 г. от 37%.
Според анализа подпомагането на големите ферми следва да е приоритет на програмата, тъй като те са структуроопределящи и тяхното развитие влияе пряко върху жизнеспособността на отрасъла. Заявеният производствен потенциал на тези обекти е в размер на 7011 т.
226 ферми не са подали данни, вероятно поради липса на активност или стартирането на ново производство.
преди 10 години БЪЛГАРИЯ ДА ВЗИМА ВСЯКА ГОДИНА 10 МИЛИАРДА ЛЕВА ВЪНШЕН ЗАЕМ, РАЗПРЕДЕЛ,ЗА СЕМЕЕН БИЗНЕС 100 000 БЕЗЛИХВЕНИ ЗАЕМА ЗА 50 000 ЛЕВА, 1 МИЛИАРД ЗА СЕЛСКИ ПЪТИЩА, 1 МИЛИАРД ЗА ГРАДОУСТРОЙСТВО, 1 МИЛИАРД ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, 2 МИЛИАРДА ЗА СРЕДЕН БИЗНЕС ЗА 1000 ПРЕДПРИЯТИЯ И ТЪРГОВИЯ ЗА РОДНИ СТОКИ - ДРЕХИ, ОБУВКИ, КОНСЕРВИ, МЕБЕЛИ, СГЛОБЯЕМИ КЪЩИ, СОКОВЕ, ХЛЕБНИ И ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ, СЛАДКАРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ. И ТАКА 10 ГОДИНИ. ЦЕЛТА Е ЗА ДЕСЕТ ГОДИНИ БВП НА БЪЛГАРИЯ ДА СТАНЕ 160 МИЛИАРДА ДОЛАРА С ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА 90 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ИЛИ ОЩЕ ПО-ДОБРЕ, ДА СТИГНЕМ БВП 250 МИЛИАРДА ДОЛАРА С ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ 150 МИЛИАРДА ДОЛАРА. МИНИМАЛНАТА ПОЧАСОВА ЗАПЛАТА ТРЯБВА ДА Е 35% ОТ БВП НА ЗАЕТ, А СОЦИАЛНАТА ПОМОЩ ДА Е 35% ОТ БВП НА ГЛАВА. 40% ОТ БОЛНИЦИТЕ ДА СА НА ДЪРЖАВНА ИЗДРЪЖКА, А ДРУГИТА НА ЗДРАВНИ КАСИ, КАКТО Е В СИНГАПУР. ПОЛОВИНАТА ОТ АКЦИЗА ЗА АЛКОХОЛ ДА ВЛИЗА В ДЪРЖАВНИТЕ БОЛНИЦИ И ЗА ПРЕГЛЕДИ И В ЧАСТНИТЕ, ДРУГАТА ПОЛОВИНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ. КОРПОРАТИВНИЯТ ДАНЪК МОЖЕ И 10% ДА Е, НО ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години КОРПОРАТИВНИЯТ ДАНЪК МОЖЕ И 10% ДА Е, НО ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ДА СЕ ОБЛАГАТ СЛЕД 10 000 ЛЕВА С 10% КАТО С ВСЕКИ 10 ХИЛЯДИ ДА СЕ ДОБАВЯ ПРОЦЕНТ, ТАКА ТАКА ЗА 20 000 ЩЕ СЕ ПЛАЩА 11%, А ЗА 100 000 20% И НА ВСЯКА 100 ХИЛЯДИ ОТГОРЕ И ПРОЦЕНТ ОТГОРЕ, ТАКА ЗА 200 000 ДАНЪКЪТ ЩЕ Е 21%, А ЗА 1 000 000 ЩЕ Е 30% - КАТО МОЖЕ ДА Е ДО ТУК - ИЛИ ЗА 2 000 000 ДА Е 31%, А ЗА 10 000 000 ДА Е 40%... И ТОВА ДА ВАЖИ И ЗА ЛИХВИТЕ. ЛЕВЪТ ДА Е ФИКСИРАН КЪМ 0,01 ГРАМ, ПЛЮС 0,01 БАРЕЛ ПЕТРОЛ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Само в България е възможно държавата да подпомага големите за сметка на малките. Във всяка свободна държава е точно обратното. отговор Сигнализирай за неуместен коментар