С националното съфинансиране бюджетът на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” достига почти 1,9 милиарда евро.
Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов по време на днешното обсъждане на Споразумението за партньорство за програмен период 2014 – 2020 г., цитиран от пресцентъра на ведомството.
Около 70% от тези средства, или над 1,3 милиарда евро, ще бъдат разпределени по равно за изграждането на железопътна и пътна инфраструктура.
„С останалите средства ще се инвестира в подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт, чрез изграждането на столичното метро и интермодален терминал в град Русе“, каза още министър Папазов.
Той допълни, че над 77 милиона евро от бюджета на програмата ще бъдат инвестирани в развитието на информационни системи в корабоплаването и гражданското въздухоплаване. „Целта ни е да се потърси баланс в инвестициите между Северна и Южна България“, заяви министър Данаил Папазов.
Предвидено е средствата за железопътна инфраструктура да бъдат инвестирани за подобряване на жп линиите Русе – Варна; Карнобат – Синдел; Пловдив – Бургас и София – Септември. Допълнително чрез Инструмента за свързаност на Европа ще се кандидатства за рехабилитация на участъка Видин – Медковец и София – Драгоман. С това се цели завършването на основните транспортни направления румънска – гръцка – турска граница, както и подобряването на транспортните връзки между основните пристанища в Бургас, Варна и Русе.
Министър Данаил Папазов добави, че в пътния сектор предстои завършването на лот 3 на АМ „Струма”, като в зависимост от останалия финансов ресурс по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” ще бъде финансирано направлението Видин – Ботевград, като приоритетни проекти още са АМ „Хемус” и тунелът под Шипка.
В областта на информационните и комуникационните технологии и електронното управление министър Данаил Папазов обяви, че усилията ще бъдат насочени към развитието и използването на иновативни продукти и услуги, чрез въвеждането на различни приложения за електронна търговия, банкиране, обучение, разплащане и други.
Заложени са и мерки за повишаване на квалификацията на ИТ специалистите и цифровата компетентност в другите сектори и особено в малки и средни предприятия. Той подчерта, че приоритетни за България ще бъдат електронизацията и осигуряването на по-лесен достъп до административни услуги за гражданите и бизнеса, както и въвеждането на електронното правосъдие.