Споразумението на България с ЕС: Инвестиции с фокус към регионите

България трудно ще навакса изоставането, защото планирания икономически растеж през 2015 година е 2,9%, а през 2016 година - 3,4%. В същото време, за да се придвижи икономиката напред, е необходим годишен ръст от поне 5-6%. Това е записано в последния вариант на Споразумението за партньорство на България с ЕС за периода 2014-2020 г., публикуван за второ публично обсъждане.

Проектът очертава рамката за управление на средствата от Европейските структурни инвестиционни фондове в България през периодa 2014-2020 година.

Споразумението за партньорство определя четири стратегически приоритета, чрез които в страната да се изпълняват Кохезионната политика на ЕС, Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството: образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж; научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж; свързаност и зелена икономика за устойчив растеж; добро управление и достъп до качествени обществени услуги.

Неофициалните преговори с Европейската комисия по Споразумението започнаха през април 2013 г., като в периода юли-август се състоя и първото му публично обсъждане. В края на ноември 2013 г. бяха получени коментари на Европейската комисия, като основните забележки бяха свързани с това, че инвестициите се насочват в твърде много области, че е необходимо засилване на регионалния подход и че следва да бъдат завършени национални стратегии в ключови сектори като здравеопазването и административната реформа.

Проектът, предложен за втори кръг на обществени консултации, е преработен на базата на получените коментари. На инвестициите е даден приоритет с цел да се постигне по-осезаем ефект от тях в дългосрочен план. Засилен е акцентът върху подхода за постигане на интегрирано териториално развитие, като са описани механизми за целенасочена подкрепа за развитието на Северозападния регион, който е най-бедният в ЕС, както и за насърчаване на местното развитие чрез инициативи на местните общности на цялата територия на страната.

Очаква се официалните преговори по документа да започнат до началото на март.

За създаването на повече предприятия, стъпването на външни пазари и повишаването на ефективността ще се въведат мерки, стимулиращи достъпа до финансиране, подобряване на инкубационната среда за бизнеса и въвеждането на нови технологии и стандартизация, пише във втория вариант, изпратен до ЕК. Усилията ще се концентрират в създаване на повече малки и средни предприятия и в разрастване на съществуващите  от ключовите за страната сектори, както и в стимулиране на износа от секторите на високотехнологичната промишленост и интензивните на знание услуги, пише в документа.

В сектор на енергетиката от българска страна са определени три групи електроенергийни проекти за развитие на електроенергийната инфраструктура:

Група България – Румъния и Гърция за увеличаване на капацитета, включваща проекти от общ интерес „Вътрешна линия между Ветрен и Благоевград (BG)“ и „Вътрешна линия между Царевец и Пловдив (BG)“;

Група България – Гърция между Марица Изток 1 и Неа Санта, включваща проекти от общ интерес „Междусистемна връзка между Марица изток 1 (BG) и Неа Санта (EL)“, „Вътрешна линия между Марица изток 1 и Пловдив (BG)“, „Вътрешна линия между Марица изток 1 и Марица изток 3 (BG)“ и „Вътрешна линия между Марица изток 1 и Бургас (BG)“;

Група България – Румъния за увеличаване на капацитета, включваща проекти от общ интерес „Вътрешна линия между Добруджа и Бургас (BG)“, „Вътрешна линия между Видно и Свобода  (BG)“ и „Вътрешна линия между Свобода и точка на разкъсване на междусистемен електропровод Варна  (BG) – Ступина (RO) в България (BG)“, както и един проект за съхранение на язовир „Яденица” („Увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира” с изграждане на язовир „Яденица”).

За реализирането на изброените електроенергийни проекти е необходим индикативен финансов ресурс в размер на 321,16 млн. евро, от които 5,06 млн. евро са за подготовка, както и до 188 млн. евро за проекта за съхранение „Язовир Яденица“.

От българска страна са приоритизирани пет основни газови проекта, в т.ч.: Клъстер „Междусистемна връзка между Гърция и България и необходими подобрения в България“ (включва Проект за междусистемна връзка Гърция - България (IGB) между Комотини и Стара Загора и Проект за рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система); Проект за междусистемна връзка България – Сърбия (IBS); Проект за постоянен двупосочен капацитет в съществуващата точка на свързване между Гърция и България – Кула/Сидирокастро; Проект за увеличаване преносния капацитет на съществуващия газопровод от България за Гърция; Клъстер, включващ разширяване на капацитета за съхранение в Югоизточна Европа (включва един или повече от следните проекти от общ интерес – Изграждане на ново хранилище на територията на България и Разширение на ПГХ „Чирен“).

За реализирането на тези проекти е необходим индикативен финансов ресурс от над 877 млн. евро.

Допълнително е приоритизирано предложението за проект от общ интерес за Междусистемна газова връзка между Турция и България (ITB), с очаквана стойност на инвестицията до около 100 млн. евро.

Основен приоритет за финансиране в селското стопанство ще бъдат инвестициите за ефективно използване на водните ресурси, инфраструктура за напояване, които целят да предотвратят прекомерните загуби на поливна вода. Ще се насърчава изграждането и придобиването на енергийно-ефективни сгради и оборудване в селското стопанство и преработвателната промишленост, както и производството на енергия от ВЕИ за собствено потребление от предприемачите или за енергийно захранване на обектите стопанисване от местните власти.

В допълнение ще бъдат подпомагани инвестиции за въвеждане на нисковъглеродни технологии и решения и увеличаване на енергийната ефективност на дейностите в секторите на рибарството и аквакултурите, включително риболовни кораби, стопанства за аквакултури и преработка на продукти от рибарство.