Вариант І – „Колкото повече – толкова повече (субсидии)”
# |
Изходни параметри |
Финансов ефект |
1 |
Прехвърляне на 25% от средствата по ПРСР за директни плащания |
ДП – 1,72 млрд. лв. на година след 2016 г. ПРСР – 492 млн. лв. на година след 2016 г. |
2 |
Плащане на площ |
227 лева на хектар |
3 |
„Зелено” плащане |
147 лева на хектар |
4 |
Преразпределително плащане за първите 30 хектара |
148 лева на хектар |
5 |
5% таван на плащанията над 150 000 евро |
3,45 млн. лв./г. към ПРСР |
6 |
Млади фермери |
57 лева на хектар |
7 |
Плащания, обвързани с производството (на глава животно и на тон произведена продукция) |
222,76 млн. лв. на година след 2016 г. |
8 |
Плащане за малки фермери |
463 лева на хектар (до 5 ха) |
Източник: ИПИ
При този вариант има отговор на очакванията на фермерите за повече субсидии, като липсват обаче достатъчно стимули за диверсификация на производството. Запазването на плащането за глава добитък едва ли ще доведе до качествени промени в животновъдството, а основната част от плащанията ще продължат да се концентрират в най-големите стопанства.
Ще има и глад за земя поне до 2016 година. Увеличават се и общите арендни плащания до 12% през 2016 г. (спрямо 10,8% през 2012 година).
Вариант ІІ – „Най-малкото съпротивление”
# |
Изходни параметри |
Финансов ефект |
1 |
Без прехвърляне между стълбовете |
ДП – 1,53 млрд. лв. на година след 2016 г. ПРСР – 656 млн. лв. на година след 2016 г. |
2 |
Плащане на площ |
206 лева на хектар |
3 |
„Зелено” плащане |
133 лева на хектар |
4 |
Преразпределително плащане за първите 30 хектара |
134 лева на хектар |
5 |
5% таван на плащанията над 150 000 евро |
3,1 млн. лв./година към ПРСР |
6 |
Млади фермери |
51 лева на хектар |
7 |
Плащания, обвързани с производството (на глава животно и на тон произведена продукция по СПКПЗ) |
201,5 млн. лв. на година след 2016 г. |
8 |
Плащане за малки фермери |
415 лева на хектар (до 5 ха) |
Източник ИПИ
Този вариант от своя страна отговаря на вече възприетите параметри и осигурява приемственост. По-равномерно се разпределят и субсидиите между секторите, макар и относително силната концентрация на плащанията в най-големите стопанства да остава.
Качествена промяна в животновъдствотото едва ли ще се наблюдава при запазване плащането на глава, а инвестиционната активност ще се запази на нивата от предходния период.
преди 10 години Институтът за пазарна икономика формулира следните цели:- Повишаване брутната добавена стойност на единица площ;- По-балансирано развитие на стопанствата;- Подобряване качеството на стадата;- По-равномерно разпределение на подпомагането;- По-висока инвестиционна активност.И да преизпълним плана за петилетката...Абе тия ИПИ що не се самозакрият? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ами преди да се изпусна още веднъж, ще подскажа, че в самата статия са се издали, само че по отношение на прираста на отделните сектори спрямо субсидиите за тях: "Схемата води и до неравнопоставеност между секторите в селското стопанство, концентрирайки финансовите стимули в отглеждането на зърнени и технически култури, където отиват 81% от субсидиите." - та както са казали тук, че нарастват тези сектори, където отиват субсидиите, така е очеизвадно, че в единната субсидирана среда се подтискат тези държави, където субсидиите са намалени спрямо тези на другите държави! А субективните глупости от рода на: ниска ефективност => ниски субсидии ; ниско заплащане => ниски субсидии ; високи добиви => ниски субсидии ; са си чиста манипулация прикриваща процеса за маймуните! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Този път се изпусна и го каза доста по-ясно от обикновено. Дори за обикновените. Сигурно затова имаш толкова плюсове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Боли ме за фермерите, важното е да се напомпат Агро акциите и цените на земята. Да има $$$ за мен :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ха, Ха, Ха..."субсидиите не изпълняват основната си роля"Напротив, субсидиите изпълняват основната си роля и тя е да се смаже целенасочено, систематично и генерално "субсидирания" сектор в избрана предварително Държава! - чрез неравнопоставяне на субсидираните в единната субсидирана среда!Най-простото д-во на горната теза е нееднаквостта на "субсидията" за един и същи сектор в различните държави!- Субективната манипулация се крие в манипулиране на избора /субективно/ кой от многото фактори свързани СЪС и определящи смисъла НА субсидиите ще "изберем" за определящ! Манипулацията на маймуните чрез субективизма в тази посока се оказва на практика по-лесна от обективното завеждане на конкретно стадо тревопасни до пасището му... отговор Сигнализирай за неуместен коментар