Ивайло Тодоров: Не се поучихме от неуспехите на програма САПАРД

Какви други предложения на земеделските производители бяха взети под внимание при изготвянето на българската позиция за промяната в ОСП?

- Друго наше предложение беше свързано с увеличаването на процента за обвързаната с производството подкрепа, което означава да се дават повече субсидии за конкретни, наречени от ЕК „чувствителни“ производства. В България за съжаление чувствителни станаха дори и производството на плодове и зеленчуци. От основен производител в Европа България се превърна в основен вносител на плодове и зеленчуци. ЕК беше предложила 10% от общия пакет да бъде насочен към чувствителни производства. Така производителите на плодове и зеленчуци, както и тютюнопроизводители и пчеларите, също ще могат да се възползват от плащанията. Радваме се, че това предложение беше прието от Европейския парламент и дори предложението оттам е процентът да бъде 15 на сто, което е добре за нас.

Имаме добри постижения, т.е възприети предложения и по отношение на приетите промени по отношение на т.нар. „зелени” плащания. Например при разнообразяването на културите ЕК искаше дори и най-дребните производители да имат поне 2-3 различни култури, които да оглеждат. Това щеше да засегне най-вече производителите на плодове и зеленчуци у нас. Тези производства у нас се правят в специфични региони и производителите не променят културите. От ЕП обаче предлагат, може би и на базата на предложения на други колеги от неправителствени организации, защото това не засяга само България, разнообразяването на културите да важи за собствениците на над 100 декара за две култури и над 300 декара за три култури. Това устройва България, защото повечето производители на плодове и зеленчуци и тютюнопроизводителите у нас са основно по-дребни производители.

Има и още едно предложение на ЕП, което изключително много устройва България – удължаването на схемата за единно плащане за площ и даването на държавите членки да изберат дали да запазят до 2020 година това плащане или минаване към плащането за стопанство. Хората свикнаха с единното плащане за площ, а и самата администрация изчисти пропуските.

Поучихме ли се от грешки, допускани в предходния период?

- На базата на моя опит мога да заявя, че ние не можахме да се поучим от проблемите, с които се сблъскахме по отношение на прилагането на програмата САПАРД. Ние допуснахме почти същите грешки и при прилагането на плащанията по настоящия програмен период. В началото на периода бяха изплатени много средства по атрактивните мерки за почти идентични инвестиции, което не ни позволи да разнообразим проектите, да се направят повече проекти в различни сектори.

Според мен трябва в следващата програма така да се направят схемите, че усвояването на средствата да бъде пропорционално за всички браншове в селското стопанство. Да не става така, че първоначално да бъдат усвоени средствата по мярката за модернизиране на стопанствата, а после да се чудим как да стимулираме производителите на плодове и зеленчуци, или дори и зърнопроизводителите, които да изграждат складове и да правят добавена стойност за своето производство. Това го допуснахме за втори път като грешка – и по програма САПАРД, и по ПРСР в настоящия програмен период.

За съжаление, въпреки всички препоръки, от администрацията считаха, че програма САПАРД е приключила и няма да е необходимо да се връщаме към нея и да търсим позитивните и негативните страни на тази програма. Но тази програма не случайно се казва „предприсъединителна” – тя трябва да ни научи как се работи. Не можахме да си вземем поуките от тази администрация. За съжаление обаче допуснахме грешка още при проектирането по втори стълб за средствата за агроекология, където имаме изключително тежки проблеми към момента. Там са най-големите проблеми и неусвоявене на средства. Не се направиха добри разчети и не стартираха всички мерки още от самото начало. Затова и по тази ос имаме големи загуби. България има ангажимент 25% от всички средства да бъдат насочени към агроекологични плащания. Този ангажимент ще остане и при следващия програмен период.

Министър Найденов коментира, че българските земеделски производители „не искат тези средства и не можем насила да ги накараме да ги получат”. Защо не искате субсидиите за агроекология?

- Думата не е точно „искаме” – всеки производител иска да се възползва максимално от европейските средства. Няма обаче подходящите условия за усвояването на тези средства. Средствата по схемите за агроекологичните плащания се дават с петгодишен ангажимент. Ако даден производител реши да развива биологично земеделие, трябва да поеме ангажимент да запази без промяна площите, които обработва за срок от пет години – същите площи, в същия обем. Всички производители обаче се притесняват от ползването на земя – много малък процент от обработваемата земя е собствена и сигурна, че ще бъде ползвана. 2007 и 2008 година се оказаха едни от най-динамичните по отношение на продажбите на земеделска земя и така производителите видяха, че независимо, че имат дългосрочен договор, земите се продават и те не могат да ги ползват. Тогава всеки рискува – ако през третата или четвъртата година загуби земеделската земя, тогава ще трябва да върне всички средства, които е получил.

Това е една от фундаменталните причини производителите да не се възползват от „зелените“ плащания. Да, отстрани изглежда, че субсидиите не са „искани”, освен това и самите изисквания не са толкова тежки, не се изискват бизнес планове както при инвестиционните проекти, но има ангажимент в дългосрочен план, който спира земеделските производители.