Бизнес финансиране от бъдещето

„Откакто се помня се опитвам да разбера какво прави общностите да работят; търся неща, които биха им помогнали да работят по-добре...“ Така описва себе си Чарлс Армстронг, изпълнителен директор на британската технологична и софтуерна компания Trampoline Systems, която развива организационни аналитични продукти.

Като дете Армстронг се занимава с музика, като свири на пиано, орган и барокови клавишни инструменти. На 19-годишна възраст влиза в музикален колеж, къедто учи две години. Там той получава награда за фотография и в крайна сметка решава да се захване със социални науки и политология. Основател е на организацията с идеална цел Circus Foundationm, която работи по различни социални и политически проекти, като наред с това свири в група за експериментална електронна музика.

През 2003 г. стартира Trampoline Systems, която през 2007 г. получава финансиране от 3 млн. паунда от хедж фонда Tudor Group. Сега компанията се намира във втората фаза от своя процес по набиране на средства, като се нуждае от нов етап от финансиране, за да продължи своята експанзия. Поради затруднените условия във финансовия сектор и недостига на средства за финансиране, компанията реши да предприеме иновативни методи за финансиране.

По-рано тази година тя доби публичност заради своята краудфъндинг инициатива. Терминът „краудфъндинг“ (от англ. crowdfunding) се свързва с използване на онлайн общности за финансиране на даден бизнес или проект. В интернет има редица сайтове, които предлагат подобна възможност за нуждите на музиката и филмовото изкуство. Trampoline Systems обаче стана една от първите установени и вече развиващи дейност компании, които се възползваха от възможностите на краудфъндинга, за да привлекат капитал за разширяването на своята дейност.

В екскулзивно интервю за Investor.bg Армстонг представя идеята, начина, по който компанията смята да я реализира, както и предимствата и трудностите, пред които тя се изправя.

- Как планирате да управлявате дейността и стратегията с голям брой по-малки акционери? Виждате ли някакъв потенциален риск или усложнения в това отношение?

За нас беше нужно да обмислим добре какво означава да имаме база от по-голям от обичайния брой акционери. Наложи се да начертаем нов набор от правила, съдържащи подходящите управленски механизми, за да се справим с това.

- Бихте ли дали пример за иновативна практика по отношение на модела на комуникация с акционерите, който смятате да приложите? Планирате ли алтернативен модел за акционерни събрания, конферентни разговори и т.н.?

Смятаме да използваме платформа за класация на идеите (подобна на сайта digg.com), където акционерите могат да дадат обратна връзка по отношение на стратегически въпроси. Също така обмисляме механизъм за онлайн гласуване. Смятаме да организираме месечни срещи с представителна група на акционерите, които да участват в текущото управление.

- Какви смятате, че са ключовите предимства и затруднения, произтичащи от такъв иновативен начин на финансиране в сравнение с традиционните модели?

Едно от главните предимства на краудфъндинга е, че той заобикалия изискванията и нормите на индустрията на рисковото финансиране. Има тенденция даден стартъп да се управлява по определен начин, за да се представи в привлекателна светлина за рисковите инвеститори. Често това може да не е най-добрият начин за бизнеса. Финансирането от типа краудфъндинг дава повече гъвкавост да се определят стратегическите и оперативни фактори по начин, който е най-добър за бизнеса.

- Как смятате да промотирате процеса по набиране на капитал, предвид това, че той е близък до публично предлагане, но е лишен от публичността, която такова предлагане може да генерира?

Ключът е да се предостави място, на което хората могат да получат цялата информация, от която се нуждаят. Ние създадохме уебсайт за потенциални инвеститори, съдържащ подробна информация за Trampoline и как работи самият краудфъндинг.

Извън това използваме главно информация, която се разпространява от уста на уста. Това е свързано до голяма степен нетуъркинг – хората, които ни познават и техните приятели, и приятелите на техните приятели. Имаше стотици хора, които публикуваха съобщения в своите мрежи в Twitter и хиляди потребители посетиха сайта.

Също така излязоха статии в най-известните издания като Financial Times и Sunday Telegraph, което ни помогна да се свържем с най-различни общности.

- Образно казано, кой е еквивалентът на фондовата борса в един такъв процес?

На практика няма еквивалент на фондовата борса. Основната разлика между частна и публична компания е липсата на борса при първата. Това означава, че акциите са с много по-ниска ликивидност. Инвеститорите, които се присъединяват към краудфъндинг синдикат, са до голяма степен в същата позиция – те очакват да задържат акциите до момента на събитие, предлагащо възможност за излизане от инвестицията.

- Срещнахте ли някави юридически или други регулаторни пречки?

Тук във Великобритания има всякакви видове регулации относно това какво е и не е позволено на една частна компания да прави във връзка с инвестициите. Към тези неща човек трябва да се отнася наистина сериозно, тъй като директорите са лично отговори за всякакви нарушения. Отне ни повече от месец работа с нашите адвокати, докато решим как да координираме процеса на краудфъндинг с регулациите.

- Какви са очаквания ви относно нивото на записване, предвид вашата първоначална цел за привличане на 1 млн. паунда?

Достигнахме 330 хил. паунда в рамките на първите няколко седмици, така че съм сигурен, че ще достигнем целта си от 1 млн. паунда, въпреки че това може да отнеме няколко месеца.

- Смятате ли, че краудфъндинг може да се превърне в по-разпространена практика за бизнес финансиране? Имате ли някакви прогнози?

Мисля, че е вероятно краудфъндинг да стане неизменен елемент от рисковото финансиране. Интернет вече революционизира работата на много индустрии, като предостави алтернативни модели. Много хора говорят за „финансовата празнина“ между 500 хил. паунда и 2 млн. паунда и краудфъндинг може да се окаже, че е идеалното решение за това.

Различните модели на различен етап може да са подходящи за различни видове бизнеси. За предприемачите може да бъде само от полза да имат по-голям избор за това как финансират бизнеса си.

- Какви са главните предпоставки за това?

Не смятам, че има някакви предпоставки. Необходими са единствено няколко компании пионери като Trampoline, които да се появят на сцената и да експериментират, за да покажат, че алтернативните модели наистина работят. Съществува и основание за регулаторна реформа за улесняване на процеса по набиране на капитал за компаниите. Това определено би било от полза.

- Освен затруднените икономически и бизнес условия какви са двигателите на такава нова форма на финансиране – например иновативност, достъп за по-малките инвеститори до големия бизнес и пр.?

Много от предимствата на интернет включват свързването големи групи хора. Просто помислете за Wikipedia, eBay или Facebook.

Хората говорят за „мъдростта на масите“ и една от интересните възможности на краудфъндинг е, че може да създадете голяма общност от хора, които може да помогнат да направят даден бизнес успешен. Ние мислим за това как бихме могли да оползотворим интелекта и идеите на тази общност.

- Какви видове инвеститори очаквате да привлечете по този начин – по отношение на вид, националност и т.н. Имате ли някакъв целеви профил?

Насочваме се към няколко вида инвеститори. На първо място – опитни „бизнес ангели“ (angel investors), които търсят интересни проекти. Второ – успешни предприемачи, които имат опит, който може да помогне на Trampoline да успее. На трето място – заможни индивидуални инвеститори, които са нови в областта на инвестициите и търсят достъпен начин да се включат.

- Въпреки финансовата суша смятате ли по някакъв начин да „филтрирате“ инвеститори, в зависимост от техния тип, очаквания, стратегия и т. н.? Имате ли някакви критерии или всеки, който притежава необходимите средства, може да стане акционер?

За нас е много важно да се запознаем с всеки, който се включи в Trampoline. Аз лично ще говоря с всеки един, който запише акции. Запазваме се правото да вземем окончателно решение за това кой ще стане акционер.

- Смятате ли, че има някои бизнеси, за които краудфъндинг може потенциално да работи по-добре от други? Ако да – бихте ли дали пример?

Смятам, че краудфъндинг може да е подходящ за почти всеки вид бизнес, но начинът, по който е структуриран може да се променя според конкретния случай. Повечето от по-ранните примери бяха от филмовата и музикалната индустрии, които изглежда са особено подходящи за това.