Ст. Арнаудова: Пазарът на мобилни телефони е все по-сегментиран

За бъдещето на 3G базираните приложения, потребителските нагласи и влиянието на интернет разговаряме с изп. директор на 2be

Станислава Арнаудова е един от основателите на веригата за мобилни телефони, услуги и потребителска електроника 2be, собственост на Кимимпекс Търговия и Лизинг ООД. Арнаудова е родена през 1977 г. в София, завършила е УНСС, специалност Международни икономически отношения. Тя е изпълнителен директор на компанията, създадена преди десет години, като марката 2be е на пазара от 2001 г. Веригата е единствената у нас, която работи с всички телекомуникационни оператори на пазара.

Разговаряме със Станислава Арнаудова за развитието на компанията, ситуацията на пазара за мобилни телефони и бъдещето в сектора.

- За 2006 г. имате приходи от продажби от 65 млн. лв. и нетна печалба в размер на 1 млн. лв. Какви са очакванията ви за тази година?

Да, 2006 година беше поредната успешна година за нашата компания и сме много доволни от резултатите. За тази година е малко рано да се говори, но очаквам отново да се представим добре. Индикациите от първото тримесечие са, че бизнесът ни в основните параметри се развива по-добре в сравнение с миналата година.

- По-конкретно?

Например приходите от продажби за първото тримесечие на 2007 година са с 200% по-високи от тези за същия период на 2006 година и това ни дава увереност, че наистина работим по начин, който удовлетворява потребителите.

- Докъде стигнаха плановете ви за навлизане в Румъния и Македония чрез покупка на местни вериги?

Проектът ни за експанзия на пазарите в Румъния и Македония е важен за нас и ние инвестираме много време и ресурси в него. Вече сме на доста напреднал етап от развитието му и съм убедена, че както бяхме планирали, през втората половина на 2007 година ще сме готови да обявим началото на търговската си дейност в тези две страни.

- Как ще бъдат финансирани предстоящите сделки?

Да, това са мащабни проекти и въпросът как ще ги подсигурим финансово е

важен. Мога да ви кажа, че част от необходимите средства ще бъдат собствени, а друга ще си осигурим чрез кредити и инвестиционни програми, които сме заложили да изпълняваме.

- Не сте ли мислили за набиране на капитал чрез борсата?

Действително, това е възможен вариант за осигуряване на свежи средства и

все пак засега ние не планираме да се листваме на фондовата борса.

- Предвиждате ли разрастване и на други пазари?

На този етап ще се концентрираме върху пазара в България и съседните държави, за които говорихме. Непосредствената ни цел е да поддържаме лидерската си позиция в страната и да развием бързо и професионално бизнеса си в Румъния и Македония. Тези два пазара имат голям потенциал и там ни предстои много работа и много нови презизвикателства.

- Кой е най-перспективният пазар според вас в региона на Централна и Източна Европа?

Пазарите в “старите” европейски държави са вече наситени и смятам, че най-голям потенциал имат пазарите на някои от “новите” европейски страни, към част от които ние сме се насочили. Също така и страни като Македония, Сърбия, Албания, Турция, въобще т.нар. еmerging markets. Мога да спомена като перспективни и страни от кръга на бившите съветски републики – например Молдова или Украйна.

- Как бихте коментирали сделката за БТК с AIG? Очаквате ли промяна в стартегията и развитието на БТК и vivatel вследствие на влизането на новия собственик?

Смятам, че не е редно да коментирам сделка, за която нямам достатъчно информация, за да формулирам отговорно и компетентно мнение. Но по принцип интересът от страна на световен гигант като AIG Global Investment Group и фактът, че тази компания е новият собственик на БТК, за мен е силен положителен сигнал за състоянието и потенциала на БТК. Зная, че AIGGIG е един от лидерите в управлението на активи и в световен мащаб управлява фондове на стойност над 700 млрд. долара, разпределени в различни икономически сфери. Това е достатъчно основание да очакваме положителни новини за БТК.

- Коя е успешната PR и маркетингова стратегия за компания от вашия сектор? Какви са инвестициите, които отделяте за реклама? Залагате ли и на интернет реклама?

Ако трябва да отговоря кратко на този въпрос, смятам, че успешната мартекингова стратегия е комбинация от доста фактори в постоянно променящо се съотношение – добри професионалисти, познаване на тенденциите на световния пазар на мобилни технологии в детайли, познаване на локалния пазар и чувствителност към промените в него, адекватност по отношение на очакванията на крайните клиенти, добри, дългосрочни и коректни отношния с партньори, контрагенти и подизпълнители. Към това трябва да добавя адекватни цели и планиране, както и използване на ефективни комуникационни канали. И не на последно място – отговорно и компетентно отношение към клиентите, добронамереност и разбиране на техните нужди и предпочитения. В силно конкурентната среда на нашия бизнес лоялни клиенти са само дългосрочно доволните клиенти.

А що се отнася до рекламата – тя е неотменна част от позиционирането ни на пазара. Бюджетите ни за реклама в абсолютни стойности са различни и мога да кажа, че всяка година нарастват. Това, което е важно да отбележа, е, че ние правим много внимателно планиране на ресурсите за реклама, така че да постигнем оптимален баланс между инвестицията и резултатите.

Освен това, както споменах, използваме всички ефективни комуникационни канали и съответно разпределяме ресурсите си. В това число използваме и интернет реклама в случаите, когато това отговаря на конкретната ни цел. Интернет е и ще става все по-сериозен фактор и е нереалистично и неразумно тази медия да бъде пренебрегвана.

- Какво е състоянието на пазара за мелодии, картинки, игри за GSM у нас? Очаквате ли този сегмент да се развива допълнително в бъдеще или вече е достигнато някакво максимално ниво на развитие?

В този сегмент и в България, а и в световен мащаб, се наблюдава сериозно предлагане и голямо разнообразие. За българския пазар мога да кажа, че предлагането на такива услуги вече е достигнало голяма плътност и пазарът е разпределен между действащите компании.

По принцип потребителите харесват този тип съдържание и го ползват, но световната тенденция е да се наблюдава лек спад в използването на т. нар. мобилен контент. Смятам, че това се дължи на насищането на пазара и на разпределянето му. Допреди година мобилният контент действително беше най-популярният сегмент сред потребителите, но в момента смятам, че на преден план излизат 3G базираните приложения. В България операторите инвестират много в развитието на тези услуги, така че можем да очакваме някакъв ръст.

- Тоест бъдещето определено е в интерактивните услуги за мобилен телефон като “мобилни” новини и др.? Ще стане ли този сегмент “най-горещ” скоро и в България? Ще расте ли търсенето?

Както споменах, смятам, че интересът към такъв тип услуги постепенно се засилва и хората започват да се интересуват от тях. Тук, разбира се, бих искала да направя две уговорки – едната е, че е важно да си дадем сметка дали потребителите са привлечени от такъв тип услуги и дали биха ги възприели. Според някои изследвания по-южните народи, към които спадаме и ние, предпочитат да ползват телефона просто като телефон, така че има една психологическа нагласа, която е необходимо да бъде преодоляна, за да има широко потребление. Другата уговорка е, че може би все още цената на интерактивните услуги е относително висока и по тази причина те са достъпни за ограничен кръг потребители.

- А в кой ценови сегмент са най-продаваните телефони? Ниският ценови клас губи ли атрактивност заради стремежа за ползване на по-качествени и представителни телефони? Има ли разлика в нагласите на потребителите и в това отношение в България и в други страни?

В момента търсенето на апарати от ниския ценови клас се изравнява с търсенето на апарати от средния клас. Дори мога да кажа, че най-търсените телефони не са най-евтините, както много хора си мислят. Най-търсените са тези с цветен дисплей, добра полифония, mp3 плейър и камера. Тоест средният клас телефони в ценовия сегмент 250-300 лева са най-търсените.

Разбира се, винаги ще има потребители, които използват телефона само за разговор, но пък и апаратите от ниския ценови сегмент вече имат допълнителни характеристики като полифония, цветен дисплей, дори понякога MP3 плейър или камера.

Имаше момент, в който много се купуваха евтини телефони, след това такъв, в който се купуваха скъпи телефони. Но процесите се урегулираха от само себе си и сега хората търсят това, от което имат нужда. Пазарът на мобилни телефони е все по-сегментиран. Мобилният телефон е част от ежедневието и става все по-важно да отговаря на това, от което всеки конкретен потребител има нужда. Ако някой иска бизнес телефон или ежедневен телефон, си купува такъв и не прави компромис да си купи много висок клас телефон само заради престиж или желание да изглежда по определен начин.

Така че между България и другите страни има и прилики, и разлики. Разликата е основно в офертите на операторите, които в много страни предлагат високи класове телефони безплатно на клиентите си с договор. Приликите са свързани със сегментирането на пазара, повишаването на компетентността и взискателността на клиентите и стремежът към все по-добро ниво на обслужване.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.