Д. Берковски: Най-рано след две години ще имаме подводен кабел през Черно море

Дилян Берковски е заместник-министър на транспорта и съобщенията. Той е магистър по комуникационни технологии от Техническия университет в Мюнхен. Притежава повече от 17 години професионален стаж в индустрията на информационните и комуникационните технологии. Има богат опит в планирането, внедряването и експлоатацията на облачни телекомуникационни и мобилни мрежи, центрове за данни и оптична инфраструктура. През изминалите над 4 години работи в Дъблин, Ирландия, като последно е бил ръководител на глобалния екип за изграждане и експлоатация на опорната оптична мрежа на Amazon Web Services. Наскоро Берковски обяви, че България иска да се свърже с 6 страни чрез подводни кабели – Грузия, Молдова, Румъния, Гърция, Турция и Египет. Пред Investor.bg той разказва за плановете за този проект, инвестициите, които са необходими за него и има ли интерес от страна на бизнеса.

Първата част на интервюто със заместник-министър Берковски може да прочетете тук. 

На какъв принцип работят консорциумите, които притежават подводните кабели?

Обикновено една фирма има водещата роля и държи около 50% от консорциума. Тя определя доставчика на оборудване, поддръжката и локациите . Останалите компании държат по-малки проценти. Не се сещам за консорциум с под трима изпълнителя, защото инвестицията е голяма.

Най-сериозният вариант е покупката на чифт влакна от дадена компания, което ѝ дава възможност да контролира всичко. Тя определя кой да е производителят им и какво оборудване да сложи в крайните му точки. Има вариант, в който  един чифт влакна се споделя от двама или повече, но тук има два нюанса. Чифтът има даден честотен  спектър и участниците могат да се разберат, че от една до друга честота се ползва от едната компания, а останалият спектър - от другата. В този случай се слага технологичен сплитър, който отделя частите. Така компаниите могат да си сложат свое оборудване в собствените си сегменти. Единствено не трябва да си пречат, защото, ако единият пусне по-голяма мощност в своята част на спектъра, ще изкриви сигнала на другия. Има компании, които държат да контролират своята част от нещата. Те пристъпват към спектър, защото могат да сложат свое оборудване и могат да са по-гъвкави. Как ще подредят капацитета си в спектъра, зависи изцяло от тях. Ако всичко това се случва в консорциум, той казва кое е оборудването, какъв е кабелът, какъв е капацитетът. Ако искаш да си контролираш съдбата, купуваш спектър от консорциума. Третата опция с капацитет предполага, че консорциумът е изградил кабела, оборудването е избрано от консорциума, а дадената компания се включва директно. По принцип големите фирми държат на независимост и си взимат влакна, за да правят каквото пожелаят. Малките залагат на капацитет, а след това го разпродават на едро през тяхната мрежа.

Наскоро имаше проблеми с трафика на данни между САЩ и ЕС например. Трябват ли ни някакви специални споразумения със страните, с които ще се свържем?

Когато искаш да построиш такъв кабел, трябва да го регистрираш в Международния телекомуникационен съюз (ITU). Формално не сме длъжни, но е хубаво да имаме меморандум за разбирателство с всички държави, с които искаме да се свържем, за да има видимост и подкрепа, за да може да се извади разрешително за строеж и да могат да се терминират тези трафици. В момента работим по такива меморандуми. Освен това неформално сме заявили проекта към Европейската комисия. Третата стъпка е ITU. Там по-скоро се заявява интерес, показват се спецификации и се разказва какво ще се прави. След това се получава формално разрешение и регистрация. 

Какво се случва, когато един подводен кабел се скъса?

Обикновено се изпраща специализиран кораб, който го изважда. Нужни са седмици или месеци за ремонт.  

Има ли българска компания, която да предлага такъв тип поддръжка?

Ние нямаме такъв кораб, защото той е специализиран. Най-интересната и сложната част на един такъв кораб е системата за стабилизация. Когато се извади кабелът и започне да се поправя, повърхността, на която това се случва, трябва да е неподвижна. Нужни са много сложни системи, които да държат кораба максимално неподвижен в момента, в който се случва заварката на влакното. Такива кораби се ползват и за полагането, и за поддръжката. Обикновено, когато консорциумът реши кой да е изпълнителят, кой да е доставчикът на оборудването, подписва и договор със специализираната компания, която ще го изгради, а след това ще го поддържа. В Северна Европа има много такива фирми – в Амстердам, в Лондон. Не е недостижимо да изградиш свой кораб, но за няколко кабела в Черно море няма смисъл. Инвестицията е прекалено голяма и е твърде специфично. Говорихме с две от фирмите в областта, защото тези кораби са запазени за минимум две години напред. Дори сега средствата, проектът и меморандумите да са налични, трябва да се чака за кораб. От двете фирми, с които говорихме, имат готовност за по-бързи и обозрими срокове, но това ще реши консорциумът, когато бъде формиран.

Има ли интерес, включително от български фирми?

Да, има интерес и от финансови фондове от Турция и Гърция, както и от телекоми. Говорихме с представители на Молдова, които искат да се мине през устието на река Дунав. Проведохме разговори и с представители от Грузия. През следващите месеци ще пристъпим към меморандуми с останалите държави. Има и български фирми, които имат интерес, но на този етап може би не е редно да разкривам кои са. Ирландска фирма също показва интерес. Нарочно не пристъпваме към следващата стъпка – да изберем консултант или подизпълнители. Нека консорциумът го направи. Обикновено се избира и промоутър, който привлича участници и капацитети. Изграждането на един такъв кабел отнема минимум две години. В момента, в който консорциумът се сформира и започнат да се търсят източниците за инвестиция, проектът започва да се рекламира. Капацитетите се разпродават много преди кабелът да бъде изграден. Това се случва по големите форуми на бизнеса на едро, които са поне два годишно.