Ангел Георгиев: Софтуерът и активите като услуга не елиминират всички грижи на компанията

На какъв бизнес модел разчитате?

Изцяло на абонаментен принцип работим. Това, с което се отличаваме от доста други приложения на пазара е, че в крайна сметка продаваме софтуер като услуга. При повечето такива клиентът получава това, което вижда. При нас, на база на low-code концепцията, има възможност клиентът или ние да правим допълнителни разширения, които по никакъв начин не влияят на основната функционалност. Ако след един месец направим нов ъпдейт на системата, този клиенти също ще получи нови функционалности, а това по никакъв начин няма да се отрази на всичко, което е направил като допълнителен процес за него.

В България все още има немалко компании, които не са наясно какво е дигитална трансформация, а вие се обръщате към бизнеса, говорейки му за технологии като машинното обучение, изкуствен интелект и т.н. Успявате ли да им обясните лесно, че подобни приложения биха им били от полза?

Не. Може би половината запитвания, които идват към нас, са или от компании извън България, или от чужди компании, които оперират у нас и при които по една или друга причина на корпоративно ниво това вече е напреднало като концепция. Съществува скала, която разделя дигиталната трансформация на шест стадия, започвайки още от първия, който е бизнесът смята, че си работи добре, без да прави нови неща, до шести стадий, в който говорим за компании, които винаги експериментират с нови технологии и са на такъв етап, в който не гледат иновациите отстрани, а намират начин да ги отразят в бизнес процесите си. Може би критичната фаза, в която подхващаме разговор с клиентите, е когато те са в трети стадий. Тогава те знаят какво е дигитална трансформация, нямат стратегия какво да правят, но са готови да експериментират и да видят какво може да се случи.

Говорейки за предлагането на софтуер като услуга, кои са най-големите опасения - че няма да се изплати инвестицията, че не разбират напълно какво ще получат?

Доказването на възвръщаемостта на инвестицията е трудно измеримо и от двете страни. Клиентът няма достатъчно събрани данни в момента, така че да можеш да ги вземеш и да ги трансформираш през това, което ще заработи с едно такова решение, за да му докажеш какво ще се случи.

Има ли начин да се постигне по-добра измеримост?

Има, но тя изисква достатъчно добра подготвеност от страна на клиента, исторически натрупана информация плюс малко по-задълбочен анализ. Освен това трябва клиентът да ни пусне по-надолу в процесите. Така на по-ранен етап можем да задълбаем повече. Това не е лесно. Доверието между клиент и доставчик трябва да е на много високо ниво. Не всеки е отворен да дава подобна информация.

България фокус пазар ли е за Sappience или просто сте базирани тук?

- Базирани сме тук. Презумпцията е, че много по-лесно можем да достигнем до пазара у нас, което обаче не е съвсем така от гледна точка на обратната връзка, която получаваме. По-скоро България е част от фокуса но, но не е в основата му.

Към кои пазари имате апетит?

- Целим се към държави от Бенелюкс, водим разговори в Австралия, където темата за управлението на активи е много напреднала. В Австралия е една от двете световни неправителствени организации, които се занимават с тази тема. Други държави, като Казахстан и Азербайджан, също са ни интересни. САЩ също, но конкуренцията е много голяма, а и ще е трудно да работим едновременно с две държави като Австралия и Съединените щати предвид времевата разлика.

Колко души стоят зад Sappience?

- Петима, но в началото на тази година планираме да наемем още. По план до лятото трябва да удвоим екипа.

Планирате ли пускането на нови продукти през тази година?

- Най-вероятно ще пуснем още един. Първоначалната идея беше да пуснем втори продукт до края на 2019 г., но видяхме, че по отношение на управлението на активи има потенциал и още възможности, по които да работим, ето защо решихме да доразвием тях и да допринесем с повече стойност към първия продукт, отколкото да направим два базови без да са впечатляващи.