Б. Иванов: Основното предизвикателство пред банките е трансформацията на ИТ инфраструктурата

Борислав Иванов е директор „Бизнес развитие“ на Софтуер Груп за Европа и Централна Азия. Той има над 20-годишен опит в предоставянето на продукти и  в сектора на информационните и телекомуникационни технологии.

Живеем в дигитална ера и всичко около нас се променя ежеминутно. Почти всеки има смарт устройство в джоба си, а разплащанията и отношенията между банките и клиентите не са това, което бяха преди години. Как банките успяват да намерят мястото си в този цифров свят?

Българските банки неотменно вървят към дигитализация на процесите си поради наложените регулации във връзка с разширената Директива на Европейския съюз относно платежните услуги PSD 2 Directive (EU) 2015/2366 и GDPR (Общия регламент за защита на личните данни) и са задължени да предоставят сигурен достъп до техните системи. Те все повече осъзнават, че сигурността на клиентите на съответната банка трябва да става на много високо ниво и без компромиси, а обслужването да бъде лесно, бързо и удобно. По тази причина мобилните устройства са предпочитаният начин на предлагане на финансови услуги.

Докъде стигна процесът на дигитализация на българските банки спрямо западните?

Този процес върви с добри темпове, въпреки че българските банки все още са назад спрямо повечето банки във Великобритания, Скандинавия и Западна Европа като цяло. Tе обаче са стартирали процеса и броят на проектите в тази насока се увеличава. Банките у нас планират програми за дигитализация, оптимизация на ИТ инфраструктури, подобряване на приложенията за интернет и мобилно банкиране. Все по-често се обмислят и проекти за имплементация на мобилни портфейли.

Според проучване на Мастъркард за Централна и Източна Европа, повечето дигитални услуги бележат ръст на потреблението у нас през 2019-та година. Данните показват, че най-голямо увеличение има на мобилните парични преводи между потребителите, което достига до 36% от 9% преди три години. Около 75% от българите имат смартфони и желаят да получават бързи и лесни финансови услуги, които да са достъпни през телефона. Интересно е, че в България средният процент на използване на мобилни портфейли е 24%, с 5% по-висок от този за ЦИЕ региона.

Ако направим сравнение на България с други страни в района, например, в Румъния повечето банки вече предлагат мобилни разплащания, дали като отделни приложения или внедрени директно в мобилното банкиране. По отношение на дигиталните портфейли като Apple Pay, услугата стартира едновременно в България и Румъния. Докато в България тя се предлага основно от небанкови институции и някои банки, то в Румъния Apple Pay вече е част от портфолиото на значителен брой от водещите финансови институции.

Всички тези тенденции са сигнал от пазара, че процесът е стартирал и ще продължава с пълни темпове в посока дигитализация. На европейско ниво се забелязва много по-висок ръст. Очакванията са, че през 2020-та година мобилните разплащания ще достигнат 503 млрд. долара. Във Великобритания банкирането през мобилен телефон вече е най-популярният метод. Същата тенденция се наблюдава и в Холандия, където мобилното банкиране и разплащанията през телефон са изключително разпространени.

Интересно е да се наблюдава и тенденцията българските банки да се включват в различни модели на колаборация с финтех организации, които да направят продуктите и услугите им по-иновативни, лесни и достъпни. Такива са например компаниите, които предлагат платформи за споделено инвестиране, за сравняване на кредитни продукти от банките и др. Стават все повече и партньорствата на финансови институции с други играчи на пазара като телекоми и големи търговски вериги, които също ще спомогнат да се разшири достъпът на финансови услуги до населението.

Можем ли да направим сравнение между българските и западноевропейските потребители на банкови услуги?

Смятам, че няма особена разлика между българските и западноевропейски потребители на банкови услуги от гледна точка на техните очаквания. Все повече български потребители искат да банкират, без да им се налага да посещават клона на банката. Много добре се приемат и услуги, които предоставят дистанционен достъп и подписване на документи. Българите очакват да нареждат трансакциите си сигурно, както и да получават достъпна информация за инвестиционни продукти и други допълнителни финансови услуги. Това са процеси, които в Западна Европа вече са се случили и са на високо ниво.

В допълнение смятам, че банките трябва да работят в посока повишаване на финансовата грамотност и информираност на потребителите от по-ранна възраст. Вече се организират такива инициативи, които дават познания по теми като какво е депозит и инвестиция, как се спестяват пари, какво е кредит и лихва, и т.н. Това за мен е най-голямата разлика между българските и западноевропейските потребители.

У нас този тип познания се научават в края на студентските години, когато младите хора тепърва започват да се сблъскват с въпроси като наемането на квартира, грижата за месечната си издръжка и др. Смятам, че ако информираността започне от по-ранна възраст, по съвместни инициативи с училища, университети и други организации, това би оказало голям ефект върху населението и би повишило финансовата култура в страната ни като цяло.

Има ли още място за традиционните банки или категорично се върви към нео банки?

Място за традиционните банки има, защото те се ползват с доверието на потребителите. Тяхното предизвикателство обаче ще бъде свързано с това как да направят услугите си лесни за използване като нео банките. В България много бързо навлизат нови играчи като Revolut, N26, Monzo, Transferwise и др. Те притежават по-лесно за използване мобилно банкиране и мобилен портфейл, 24/7 достъп до финансови услуги, услуги през чатбот и др.

Инвестиционните услуги и микро инвестирането по-специално също придобиват много голяма популярност. Нео банките предлагат възможност с минимална сума да можеш да си купиш част от акция – например, 1/100 от акцията на Apple и не е нужно да притежаваш големи суми за тази инвестиция.

От друга страна, банките са изправени пред предизвикателството да мислят не само в посока увеличаване на финансовите си резултати, но и да регистрират как съответното физическо или юридическо лице получава приходите си. Тази информация ще им помогне да бъдат по-гъвкави в моделирането на продуктите си спрямо съответните целеви групи и да ги съобразят с входящите парични потоци както на фирмите, така и на физическите лица.

Тепърва у нас ще навлизат услугите в посока smart investing и smart accounting, които ще стават все по-популярни.

Какво е бъдещето на банковите клонове?

Банковите клонове ще търпят трансформация в посока изключително опростяване на самия процес по банкиране, улесняване на процедурите по заявяване, както и използване на финансови услуги. Все по-често ще се появяват т.нар. smart АТМ и smart kiosks. Тенденцията е клиентът да може да влезе в клона и да си свърши 80% от работата само чрез самообслужване. Софтуер Груп работи по голям брой проекти именно в тази насока. Добавяме стойност с глобалния си опит и с работата съвместно с доста организации, които са трансформирали клоновите си мрежи. Все още предстои голяма част от банките да улеснят процедурите си, да махнат хартията в работата си, както и идентификацията на потребителите да става дистанционно през специални устройства и системи.

В момента пазарът предлага огромно количество нови технологии, особено в сферата на финансите и банкирането. Как се избира правилната технология и какво е влиянието на компании от типа на Revolut? 

В момента на пазара има голям брой технологии, както в банковата сфера, така и в застраховането. Те се оценяват и анализират от сериозни професионалисти, т.нар. ИТ архитекти, които преценяват коя от тях да бъде внедрена в ИТ инфраструктурата на съответните организации. Решенията, които внедряват банките, са базирани основно на отворени архитектури, уеб сървиси (web services), предоставяне на приложни програмни интерфейси (API), които да осигурят по-лесна и по-ефективна свързаност с вътрешни и външни системи. По този начин е построена архитектурата на модерните банкови и дигитални платформи, каквато е и платформата на Софтуер Груп.

По отношение на Revolut, смятам, че влиянието на този тип компании е по-скоро позитивно, защото се създава здравословна конкуренция на пазара. Револют е нео банка с европейски лиценз и в резултат на нейната работа навлизат добри практики, от които останалите играчи на пазара биха могли да се учат и да гледат в тази посока на развитие. Определено Револют има значително участие в развиването на мобилните разплащания и като цяло финансовата култура на потребителите в България, и за това говори също и фактът, че Револют вече използват над 100 000 потребители в страната ни. Основата за едно бъдещо развитие на организациите, предоставящи банкови и финансови услуги ще върви в посока използването на дигитални платформи, които ще направят всекидневния досег с тях все по-надежден, по-сигурен и по-ефективен.

Заедно с дигитализацията на процесите идват и доста трудности и предизвикателства? Как бихте ги обобщили в няколко изречения?

Едно от най-основните предизвикателства се свързва с трансформацията на ИТ инфраструктурата на банките, която включва в себе си много на брой остарели системи. Нашата роля е не само да внедряваме дигитални платформи, но да бъдем партньори в цялостната трансформация на бизнес процесите в една организация. Този процес трябва да стане възможно най-лесно и безболезнено за финансовата институция. Често срещаме и предизвикателства свързани с нагласите на служителите, защото всички промени в начина на работа се възприемат трудно. Тук идва и нашата роля да покажем, че решенията, които предлагаме, улесняват и подобряват ежедневна работа на екипа, като цялостно повишават и ефективността на самата компания.

Успяват ли банките да отговорят на очакванията за сигурност на поверените им данни и какво им „струва“ това? Кои са най-честите проблеми със сигурността, с които се сблъскват банките?

Финансовите институции инвестират сериозно в решения за киберсигурност, както и проекти за управление и защита на данни, които включват натрупване и запазване на много разнородна клиентска информация по различни системи. Повечето банки срещат трудности да имплементират решения, които управляват тези предизвикателства. При някои финансови институции има над двадесет различни системи, съдържащи лични данни и тази информация трябва да се консолидира. Банките все по-често ще предприемат стъпки за увеличаване на сигурността на клиентите поради редица фактори като наложените регулации от страна на Европейския съюз.

Тенденциите сочат, че в последните години зачестяват случаите на фишинг, кражби на информация и идентичности, които са свързани с пароли на потребители. В тази посока банките предприемат и провеждат кампании за информиране на своите клиенти как да пазят личните си данни. Наблюдава се също и зачестяване на случаите на вътрешни измами. Ние работим за решаването на този проблем. Софтуер Груп си партнира със световно известни лидери в областта на сигурността и управлението на данни. Имаме над 10 години във финансовата индустрия и работим по международни проекти в сфери, в които се изисква много сериозен ИТ опит. Това е една от основните причини редица организации да ни припознават като желан партньор за сътрудничество.