Юлиaн Софрониев: Вярвам, че ще направим успешно IPO на БФБ

- На този етап можем да потвърдим, че определено търсим борсата като инструмент за финансиране, но параметри все още не можем да разкрием, тъй като проспектът все още не е одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН). За да не нарушаваме законите, ще се въздържим засега от това, но скоро ще разкрием повече информация. Все пак можем да кажем, че планираме значителна част от компанията да бъде пусната на борсата, а посредник ще бъде Karoll. 

- Да, изцяло покриваме всички условия по грантовата схема. Убеден съм в това.

- В последните 5-7 години определено нашата борса все още е в застой за разлика от всички останали борси в региона. Тя не се възстанови, както всички очаквахме, а оборотите ѝ са много ниски. Това, от една страна, го отдавам на факта, че през последните 8-10 години с две малки изключения – "Сирма" и "Алтерко", няма нови компании на борсата и инвеститорите нямат в какво да инвестират. Но смятам, че ваучерната схема, която в момента предлага правителството, ще даде възможност на много повече компании да излязат на борсата. Това също ще раздвижи пазара.

Защо се обръщам към борсата и защо вярвам, че това е правилният инструмент? В България през последните две-три години определено се създаде много голяма екосистема от стартъпи и фондове, но за съжаление през последните три години се получи голям вакуум на средствата, които могат да бъдат инвестирани. Има няколко фонда, има акселератори, но средствата, с които разполагат те, не са значителни. Така те не могат да подпомагат компаниите в етапа им на растеж. Надявам се много в края на годината Фондът на фондовете да обяви двата печеливши фонда, с чиито пари пазарът ще може да бъде значително освежен.  

Но за компании с нашия етап на растеж, с маркетинг и готови продукти, тествани на различни пазари, като Испания, Великобритания, Белгия и други, когато сме на етап да разширим портфолиото от клиенти, да разширим екипа, да инвестираме в маркетинг и продажби – всъщност в България няма фондове със свободни пари, които да подкрепят подобен растеж. Затова за мен борсата е най-добрият отговор, и то дългосрочен отговор за това как може една технологична хардуерна компания да финансира разрастването си.

- Споменахте, че в България няма такива фондове и това е факт. Но в чужбина има фондове, които биха могли да финансират подобен тип проекти?

- Има такива фондове, факт. Аз може би съм един от българите, който е говорил с най-много чуждестранни фондове. През миналата година имах 28 срещи в Европа и САЩ. За съжаление, нагласата на големите инвеститори и венчър фондове към България и дори към Източна Европа е много малка. Съществува недоверие към законите ни.

Инвеститорите се интересуват доколко добре е защитена интелектуалната ни собственост, питат ни дали сме обезпечени с добри специалисти и инженери. Ние знаем, че в България имаме едни от най-добрите инженери в света и годините досега са го доказали, но за съжаление големите западни фондове все още нямат поглед над това, което се случва в момента в България.

А всъщност в момента се изгражда една екосистема и има шанс български нови компании да бъдат успешни и да растат. Но много са малко примерите на български технологични компании, може би се броят на пръстите на едната ръка, които са получили финансиране от чуждестранни фондове. Ако трябва да бъда честен, само в два-три случая те бяха финансирани на ранен етап. За съжаление, инвестициите им не бяха успешни. Говорих с тези фондове – засега те не разглеждат възможността за инвестиции в България.

- Какво трябва да се промени все пак според Вас, за да се промени и нагласата към България?

- Лошото е, че се правят много усилия, но без сериозна подкрепа от страна на държавата и на банките това не може да се случи. Ще дам един пример. Преди седем-осем години се създаде един Тех парк. Знаем колко известен проект беше. Седем-осем години по-късно всички знаем каква е съдбата на „София тех парк“. Ние бяхме една от първите пет компании, които бяхме наематели там. Никой не разбра за това, защото още на четвъртия месец си прекратихме договора. Бяхме изнудвани за суми за ремонти, десетократно надхвърлящи пазарните нива, при условие една конкретна фирма да е изпълнител. Тръгнахме си със скандал.

Така че много неща трябва да се променят. Екосистемата сама по себе си се опитва да променя нещата и определено прави много. Компаниите се развиват и се учат, фондовете се развиват и се учат, но трябва да се промени и регулаторната рамка.

В някои държави, като Естония и Словения, се направиха доста облекчения по отношение на регистрация на нови компании, на достъп до европейските програми, на финансиране. Такива неща в България все още няма. Минаха десетина години от присъединяването ни към ЕС, а все още не сме напреднали много в този процес.

- На база на резултатите и разчетите, които правим в момента, и плановете, които имаме за разширяване на търговския отдел, след като направим компанията публична, очакваме след четвъртото тримесечие на 2019 г. да достигнем break-even point.