И. Кръстев: Фокусът за българския аутсорсинг сега е да не изпуска инерцията

Илия Кръстев е дипломиран Магистър по Бизнес администрация от Cortugli Business School, има придобита професионална квалификация по Глобален мениджмънт и лидерство към Ritsumeikan Asia Pacific University, Япония, специализирал е SME Human Resources Development в Tokai University, Япония.

Започва кариерата си A Data Pro през 2000 г., а от 2008 г. е управител на компанията – една от водещите в аутсорсинг сектора и първата KPO компания в България. Управител е и на SeeNews – компания за новини и бизнес информационни решения. Съосновател и член на Управителния съвет на Българска аутсорсинг асоциация (БАА). Член е и на Управителния съвет на Аутсорсинг клъстера към БАА.

С Илия Кръстев говорим за новите тенденции в аутсорсинг индустрията, за рисковете пред България като дестинация и за образованието. 

- Г-н Кръстев, напоследък сме свидетели на все повече класации, в които България е все по-напред като дестинация в сферата на аутсорсинга. Успехът на страната е неоспорим, но славата не е вечна, особено в бързо променящия се свят на технологиите. В този смисъл - има ли за какво да се притеснява страната ни в краткосрочен и средносрочен план?

България продължава да бъде определяна като най-привлекателна дестинация за аутсорсинг в Европа, дестинация на годината, топ локация за офшоринг, страната с най-добри програмисти и т.н. Факт е и значителната динамика на световната икономика, нарастващата скорост на внедряване на организационни, процесни и технологични иновации има огромното въздействие върху аутсорсинг компаниите и начина, по който се прави бизнес. 

Причината е, че тя редуцира въздействието на цената на труда като фактор за арбитражни възможности, който до момента беше двигател на сектора в световен мащаб.  В този смисъл, рискът от навлизането на нови технологии е най-вече за тези компании, които разчитат единствено на броя на служителите или ниските разходи като основни компоненти за подобряване на ефективността на процесите.

Но технологиите са и изключително атрактивен инструмент за подобряване на производителността на труда, за освобождаване на времето на човешкия ресурс за предоставянето на по-експертни и по-смислени решения за самите доставчици на аутсорсинг услуги. Компаниите, които успеят да се възползват от тази тенденция и постигнат устойчива трансформация по-рано, имат реални шансове да превърнат това в конкурентни предимства за значителен ръст и завземането на нови пазарни позиции. Освен това с нарастващата автоматизация нараства и търсенето на ИТ решения като атрактивна пазарна ниша.

В това отношение България е с по-добри стартови позиции, защото сме с репутацията на дестинация за бутикови услуги, изискващи висока експертиза и осигуряващи по-висока добавена стойност – повече чрез знание-интензивни решения, отколкото с хората като численост.

- При кои показатели от класациите, в които се подреждаме на първите места, има риск да отчетем спадове – бизнес среда, квалификация или др.?

Финансова атрактивност, брой и качество на човешкия капитал, бизнес среда – това са категориите, които изследват AT Kearney. Gartner пък оценяват още културната близост, пазарна зрялост, сигурност на данните, общата политическа и икономическа среда, вкл. и др.

В краткосрочен период въздействие оказват различни икономически и политически решения и събития във всяка сфера. Така например, през 2016 г. България изпадна от топ 10 световни дестинации в класация на AT Kearney заради увеличението на осигурителните прагове (т.е. намаляване на финансовата привлекателност), понижавайки общият ни показател от 5.62 на 5.60 точки. На този фон Полша и Румъния демонстрираха завидно подобрение спрямо предходното издание на анализа. Така всяко подобно решение на правителството, дори и да не изглежда мащабно на пръв поглед, може да има съществени последствия за международната ни конкурентоспособност в сравнителен план. Добър ход от друга страна беше подобреният режим за наемане на чужденци в сектора, което би трябвало да намери отражение в подобряване (или не толкова силно редуциране) на показателя за достъп до човешки капитал.

За отрасъла в България най-сериозен риск в средносрочен план представлява наличието на квалифицирана работна ръка. При наблюдаваните темпове на растеж и увеличаваща се заетост в сектора броят на подходящите за работа в сектора кадри става все по-дефицитен. При слаб напредък на нивото на обучение и очертаваща се демографска криза все по-трудно става намирането на хора с отлична езикова подготовка, дигитални компетенции, ИТ разработчици, хора с умения за работа с данни, мениджърски умения и др.

От друга страна обаче виждаме началото на нова тенденция – в сектора работят все повече образовани чужденци и мениджъри.

- Като част от браншовата асоциация Вие се срещате и с чуждестранни компании, които навлизат в страната ни. Какви плюсове и съответно минуси изтъкват те при избора на България за дестинация?

Можем да обособим факторите, очертаващи интереса на международните инвеститори и клиенти в две групи. От една страна са санитарните фактори – тези, без които България не би попаднала въобще в полезрението им – политическа и икономическа стабилност, про-европейска ориентация, членството в ЕС и НАТО, нивото на защита на собствеността и т.н. От друга страна са факторите, формиращи реални конкурентни предимства –  достъп до квалифицирана работна ръка, относително ниската данъчна и осигурителна тежест, наличието на подходяща инфраструктура (офис площи и скоростен интернет), и често споменаваната от тях културна близост – по моему пренебрегван в представянията ни фактор.

- За какво още внимават чуждестранните инвеститори, избирайки дестинациите си?

Бих посочил още два фактора – възможността за намеса на държавата в бизнеса. Първият включва тежестта на бюрокрацията, корупцията, възможността за чиновническо въздействие на локално ниво или предвидимост на макроикономическо и политическо ниво. Международните инвеститори и клиенти търсят прогнозируемост и яснота – напр. ще се запазят ли данъчните нива и нивата на социалните осигуровки, каква ще е дългосрочната политика и съответно ангажиментите за подобряване на качеството на образование и достъпа до човешки капитал.

Естествено, връзката може да е и с положителен знак. Правят впечатление инициативите на редица общини – Пловдив, Бургас, Варна София, Велико Търново, Благоевград – за съдействие на международните инвеститори на място. Това също е важна част от общия продукт и позиционирането на България като аутсорсинг дестинация.

- Компании от кои страни показват най-силен интерес към България? Защо точно те?

Традиционно силен е интересът на страни като САЩ, Канада, Великобритания, Нидерландия, Швеция, Германия. Напоследък значителен ръст се наблюдава от страни с повишаващ се валутен курс спрямо еврото, тъй като по-слабото евро увеличава финансовата атрактивност за аутсорсинг.

Важна роля играят и международните събития и конференции, на които като българският аутсорсинг бизнес намира изява. Нараства интересът от Германия, впечатлява интересът и от Швейцария.

- Едно от опасенията на специалистите е, че този бранш е чувствителен към нивата на заплащанията и бързо променя фокуса си при чувствителен ръст на заплатите. В тази връзка – има ли според Вас опасност при повишаване на стандарта и съответно на заплатите чуждите компании да потърсят „по-евтина“ дестинация?

Нивата на възнаграждения в сектора са сред най-високите в България, но това не е за сметка на атрактивността на България като локация за аутсорсинг. Факт е, че дефицитният пазар на труда, особено в сфери като ИТ аутсорсинг, доведе до изключително бърз ръст през последните години, но въпреки това нивата на възнагражденията са все още привлекателни. Особено от гледна точка на производителността и добавената стойност, която дават специалистите. В това отношение българският аутсорсинг не разчита на „евтина работна ръка” както е например в Индия, защото в световен мащаб нямаме възможност за конкуренция.

Разчитаме на това, че осигуряваме по-добра добавена стойност за единица разход. Клиентите са склонни да плащат повече, ако получават качествени и работещи решения, при спазване на договорените срокове, индивидуален подход, гъвкавост. По скала от 1 до 5, оперативната ефективност се оценява от управителите на 4.9, докато редуцирането на разходите за персонал – с 3.8. До момента, в който ръстът в ефективността, постиган с висококвалифицирана работна ръка и с постоянно внедряване на процесни и технологични иновации е по-висок от ценовия ръст, рискът от релокация на клиенти и инвеститори ще е минимален.

- Да направим статистически разрез на ситуацията. Колко работни места в аутсорсинг индустрията са създадени през последната година. Какъв е ръстът на годишна база?

Ежегодно Българска аутсорсинг асоциация изготвя детайлен годишен доклад за състоянието на сектора, който подробно описва тенденциите във всеки сегмент на аутсорсинга – ITO, BPO/KPO. Предварителните прогнози за 2015 г. през ноември м.г. свидетелстваха за двуцифрен ръст на заетите, достигайки почти 40 хил. човека.

По предварителни данни на база на анализ на фирмите, осигуряващи заетост за над 80% от хората в сектора за шестте месеца от Q4 2015 до Q1 2016, са открити над 1400 нови работни места (т.е. 4,7% ) . Следва да се има предвид, че сериозни намерения за ръст съобщават много компании. Например преди няколко месеца Telus International съобщи за отварянето на близо 500 нови работни места.

От друга страна, в страната ни са в процес на навлизане редица компании с фокус към намиране на аутсорсинг партндьори и отваряне на центрове за споделени услуги. Важно е да отбележим, че множество компании от далечни на пръв поглед индустрии, като застраховане, енергетика, хранително-вкусова промишленост, бързооборотни стоки, логистика и транспорт, се ориентират към България, като свой център за доставка на глобални услуги и компетенции. Това допълнително ще допринесе за нарастването на заетите в сектора специалисти от всички области.

- Проучване на Investor.bg от преди месец сред 23 компании от аутсорсинг сектора показа, че Бургас, Пловдив и Варна стават все по-привлекателни за компаниите от аутсорсинг индустрията, опериращи на територията на България. Какви са Вашите наблюдения?

Много компании от сектора смятат, че потенциалът на София за ръст се изчерпва и се фокусират върху създаването на офиси в други градове, като, логично, преобладава интересът към университетските центрове. Тук инициативата на местното самоуправление може да изиграе изключителна роля и Пловдив и Бургас са примери за това. В значителна степен атрактивността им като локации за развитие на аутсорсинг бизнес бе развита, благодарение на усилията на местните власти да привлекат аутсорсинг сектора към себе си. Освен тях, традиционно силен интерес представляват Варна, Велико Търново и Благоевград, а отскоро се говори и за Русе.

Този интерес е функция на много фактори – наличието на университети като източник на квалифицирани кадри, наличието на подходяща инфраструктура и телекомуникации, готовността на общините и университетите за сътрудничество, и не на последно място –  качеството на живот, предвид необходимостта от релокация и задържане на служителите на средно и висше управленско ниво.

- Колкото и да е странно, България доскоро поне бе сред слабо познатите в света дестинации за аутсорсинг. Промени ли се това? Успяхме ли да си създадем адекватен имидж и репутация?

Да, определено репутацията на България като аутсорсинг дестинация се подобри през последните години, макар че може да се направи много повече в това отношение. Преди появата на Българската аутсорсинг асоциация България бе представяна откъслечно от нейните членове. Благодарение на осъществен клъстерен проект и развитието на административния капацитет на Асоциацията, съумяхме да подобрим представянето на България на различни международни форуми с изключително положителни послания.

Изключително добро е сътрудничеството ни с Нацианалната аутсорсинг асоциация на Великобритания с Deutscher Outsourcing Verband, с nолската асоциация и мн.др. Благодарение на нашите общи усилия България не само бе избрана за Аутсорсинг дестинация на Европа за 2015 г. от Европейската аутсорсинг асоциация и на Нацианалната аутсорсинг асоциация на Великобритания, но и за пръв път ще сме домакин на Leadership Summit & Awards на EOA. Този форум е един от най-значимите в индустрията в световен мащаб.

България получи отлично представяне на аутсорсинг сектора си в изключително влиятелни медии – напр. Financial Times, Economist, Reuters и др. С Българска агенция за инвестиции и МИЕ също проведохме редица представяния с отличен краен резултат и обратна връзка от клиенти и инвеститори. Разработихме поредица от анализи, представяния и статии, които бяха публикувани и представени сред международната общност. За пръв път през 2015 г. бяхме оценени и представени и от Gartner.

Всичко това постави България на световната карта за аутсорсинг и формира изключително позитивен заряд и очаквания. Фокусът сега е да не се изпуска натрупаната инерция.

- От години софтуерната и аутсорсинг индустрията предупреждават за хроничния глад към професионални кадри, което намалява шанса им да разгърнат пълния си потенциал. Има ли подобрение в тази насока? Как изглежда за Вас идеалният абсолвент?  Може ли страната ни да почерпи чужд опит в тази насока?

Точно така – липсата на достатъчно подготвени кадри е пречка за растежа. Секторът все по-трудно успява да задоволи нарастващото търсене на квалифицирана работна ръка. За момента това води до инкрементални промени в сектора - увеличение на възнагражденията (напр. сред програмисти), засилващ се интерес към градовете извън София, засилване на сътрудничеството с университетите и с МОН, все по-сериозна намеса на компаниите в учебните програми, превръщане на сектора във водещ инвеститор чрез поддържането на образователни програми, обучение и квалификация на служителите и мн.др.

Въпреки това са необходими още много промени – в системата и начина на образование, защото сегашната практика за наемане и задържане на студенти е изключително порочна – обвързана с броя им, а не с качеството на подготовка. Това важи и за средното образование. Индустрията търси хора, които знаят езици и/или да програмират, знаят как да ползват съвременни инструменти за текстообработка и изчисления, могат да търсят в интернет и т.н.

Много ценени са качества като аналитичност, умения за работа в екип, организация и добро управление на времето и мн.др. „меки” умения.

За  да привнесем чужд опит вече създадохме няколко проектни предложения, включително по Еразъм+, като паралелно работим с местни университети и асоциации, включително относно потенциално сертифициране на учебни програми, развитие на системи за онлайн обучение и работа от разстояние.

- Възможно ли е компаниите от сектора да засилят партньорството си с университетите? Може ли да се създадат специалности в сътрудничество със самите висши училища? Има ли вече добри примери?

Сътрудничеството с университетите е ключова практика на БААи на индивидуалните компании-членки в най-малко две направления: като важен източник на кадри и като партньор за научно-изследователска дейност и иновации. По първия компонент, аутсорсинг бизнесът създаде много добри практики - нови специалности и програми в бакалавърските и магистърските степени на обучение, спонсорски пакети за изявени студенти, платени стажантски програми и практики, високо-технологично оборудвани учебни зали и офиси в близост до университетските центрове, провеждането на занятия с прякото участие на колеги от бизнеса, обучение на преподаватели и много други.

По втория компоненти - НИРД - също се наблюдава силно сътрудничество – много фирми наемат хабилитирани лица и специалисти от БАН и научни екипи с цел обучение на служителите, внедряване на нови ИКТ решения и технологии, съвместно участие по програми и др.

И в двата аспекта си заслужава да отбележим изключителната инициативност на Пловдивския университет, на ВТУ и на ТУ и изключително отвареното и ползотворно сътрудничество с тях.