Тереза Къшнър: Жените напускат технологичните фирми заради липса на възможности

Тереза Къшнър заема поста вицепрезидент „Enterprise Information Management“ във VMware. Присъединява се към компанията през 2012 г., за да въведе стратегически активности за управление и анализ на данни. Преди да стане част от VMware, е била старши директор „Customer Intelligence“ в Cisco Systems, а преди това е работила в IBM като директор „Маркетинг“, като е отговаряла за растежа на пазарния дял и приходите.

Къшнър е автор на книгите “Managing Your Business Data from Chaos to Confidence” и “B2B Data-Driven Marketing: Sources, Uses, Results”. Тя е и един от основателите на програмата VMwomen, която има за цел да насърчи разнообразието в екипите на VMware чрез менторство и дейности за професионално и личностно развитие. Именно за нея Тереза Къшнър ни разказа малко повече.

Разкажете ни повече за себе си. Как се озовахте в технологичния свят?

Озовах се в света на технологиите по стечение на обстоятелствата. Когато бях малка, баща ми имаше магазин за компютри. Той разработваше софтуер за големи платформи, но аз искрено мразех работата му, защото се налагаше да му помагам всеки уикенд. Зарекох се, че няма да се занимавам с подобна дейност в бъдеще, затова се насочих към магистратура по журналистика.

Но едно от нещата, които открих, е, че журналистите не са най-добре платените хора в света. Те работят ужасно много, но не получават достатъчно. Ето защо отидох в колежа с моята магистърска диплома и казах на ръководителя си: “Очаквам да мога да ям и да мога да си купувам обувки. Храната и обувките са важни за мен, но с журналистическа заплата трудно ще мога да си позволя повече”. Тогава той ми каза, че предишния ден при него са били представители на Texas Instruments и според него трябва да отида да говоря с тях. Ето как стартирах кариерата си в технологиите.

Как постъпихте на работа във VMware?

След Texas Instruments отидох в малък стартъп, а след това в IBM, после в Cisco, а накрая се озовах във VMware. През това време открих, че едно от нещата, от които се интересувам като журналист, е именно информация в нейните основи. Стана ми още по-интересно как мога да използвам бизнес данни, за да накарам една компания да се движи напред.

Така през 2000 г., докато работех в IBM в Париж , се замислих за това как тези бизнес данни могат да се превърнат в полезен инструмент за маркетинга. Върху тази основа развих моята дейност оттук насетне. През 2008 г. написах книга за това как да се насочим от хаоса към увереността, използвайки данните в бизнес средата. Това даде тласък на кариерата ми в бъдеще.

Знам, че се занимавате със специална програма във VMware, насочена към жените в технологиите. Как я стартирахте?

Винаги съм била единствената жена в конферентната зала. Винаги съм смятала, че ако някога имам шанса, бих направила нещо, с което да помогна на жените с интерес в сферата на технологиите. VMware беше много отворена за идеи в тази посока. Ето защо заедно с колега от отдела за човешки ресурси през 2014 г. създадохме инициативата, наречена VMwomen. Идеята не беше да променим жените, както се стремят повечето програми, а да използваме таланта им.

Жените са 51% от цялото население на света. Би било жалко да не се възползваме от потенциала на повече от половината население в света. Успехът на компаниите се гради на таланта на служителите им. В основата на VMware са иновациите. Ние правим невъзможното. Именно VMware беше компанията, която направи възможна виртуализацията на изчислителни, мрежови ресурси и центрове за съхранение на данни – нещо, което беше смятано за невъзможно преди време. За да продължим да бъдем иновативни, имаме нужда от разнообразие – то е ключът към иновациите и подхранва успеха ни.

Какво представлява самата програма?

Вече имаме няколко реализирани инициативи във VMware, които бяха насочени към малки групи жени. Това, което решихме, е да заемем по-ясна позиция и си поставихме корпоративни цели в тази посока. Първото, което направихме, беше да започнем да измерваме - какъв дял от служителите ни са жени, колко наемаме, колко от тях са повишени, колко напускат, а не искаме да си тръгват. Създадохме таблици с данни, които представихме на всеки директор, посочвайки къде можем да подобрим нещата- в наемането, в повишенията или в нещо друго. Разполагайки с тази информация, директорите създадоха планове за действие, към които подходиха изключително отговорно. Така успяхме да променим нагласите им и отношението им към жените..