С. Райкинска: Очакват се съкращения и понижение на заплатите в ИТ сектора

-Различните работодателски организации непрекъснато се оплакват, че техните членове имат сериозен проблем с намирането на квалифицирани кадри и че има дисбаланс между търсене и предлагане на пазара на труда. Наблюдавате ли нещо подобно?

Да, има такъв дисбаланс. Търсенето в тези три сектора (ИТ, аутсорсинг, електроника и хардуер) надвишава три пъти предлагането на работната сила. Проблемът е, че в последните 20 години образованието не беше основен приоритет на институциите и липсваха общите усилия и на работодатели, и на институции.

Същевременно населението в страната застарява, имаме една голяма група от населението, която не е включена в нормалния трудов живот, каквато е голяма част от малцинствата. Имаме и изтичане на квалифицирана работна сила. Затова нашите работодатели няма как да не се оплакват от недостиг на квалифицирана работна ръка, но по-скоро става въпрос за недостиг като количество, като обем работна сила, с който работодателите очакват да разполагат.

-Как фирмите се справят с този недостиг?

Трудно е, когато пазарът е силно ограничен. На този етап някои компании правят собствени стажантски програми, като изискват някакви първоначални умения. Колкото и парадоксално да звучи, ние правим и такъв подбор. Много хора ще кажат, че след като тези лица нямат необходимата квалификация, значи подбор не е необходим, но това не е така. Реалността показва, че за всяка длъжност е необходим подбор, защото работодателите търсят някакви комплексни умения – интелигентност, за да се възприема предаденият по време на стажа материал и да се осъществява качествена работа след стажа, съпричастност, мотивираност, екипност. За съжаление, в голяма степен, се наблюдава липса на мотивация у младите хора за работа.

Друг начин е да се привлекат кадри от други страни. Вносът на работна сила в България обаче не е разпространен заради тежките институционални процедури.

-Със „синята карта“ не ги ли улесниха?

Тя е приета, но още не е влязла в сила и трябва да се подготви нашата нормативна уредба. Определено имаме нужда от внос на работна сила. За секторите, които България иска да развива – експортноориентираните, тези, които ще дърпат икономиката напред, имаме нужда от 10-15 хил. души, които трябва да „внесем“ в близките 2-3 години.

-Как е изчислено това число?

На базата на предлаганите работни места, на нуждите на компаниите. Една компания разполага с определен брой служители, но за да поема още работа има нужда от допълнителни хора. Често точно заради недостига на кадри много фирми не могат да поемат работата, която им възлагат техните партньори.

-Интересен е въпросът с липсата на мотивация за работа. Вие как обяснявате това явление?

Хората вече имат много възможности, особено квалифицираните служители. В следвоенните години – 1945-1950 г., удовлетворение на хората е носел самият факт, че имат работа. След това удовлетворението е било свързано с развитието на някаква кариера. За България това не е важало особено заради условията на плановата икономика, но в една свободна икономика на преден план е било желанието да правиш кариера и да създаваш нови неща.

Трансформирането на икономиката като икономика на знанието дойде в момент, в който човекът се пренасити и има много други неща, които са му по-интересни. Дори в условията на глобална криза за квалифицирания служител работа винаги ще има. Тази криза не е за ценните работни места, а на финансовите пазари и на тези, които не могат да оцелеят на пазара в съвременните условия на развитие. Затова всеки, който има необходимата квалификация, може да си осигури прилично възнаграждение и реализация дори и в България. Оттам намалява и мотивацията на хората, защото работата вече не е основният смисъл за тях. Освен това пазарът на труда в Европа е отворен и ако някой е недоволен, може да излезе навън и да намери реализация някъде другаде. Няма ги тези дилеми отпреди 15 и повече години.

С навлизането на социалните мрежи и общуването през интернет отношенията между хората се развиха по друг начин. Homo Sapiens стана Sociali Hominis. Хората искат да бъдат част от някаква общност.