Big Tech са за регулация, но липсват детайлите

В сферата на Big Tech (технологичните гиганти – бел. прев.) паралелно съществуват противоположни реалности. Ръководителите на Facebook за пореден път призовават за по-голяма „регулация“, като същевременно настояват за оттегляне на върховния регулатор в САЩ, председателят на Федералната търговска комисия Лина Хан. По същия начин вълната от наемане на нови технологични лобисти и адвокати през юни повдигна вежди в светлината на скорошните смели изявления на шефове като Марк Зукърбърг (Facebook), Тим Кук (Apple) и Сундар Пичай (Alphabet), изрично искащи регулация, пише за Financial Times Мариете Шааке, международен директор в Центъра за кибер политики на Станфордския университет.   

Разглеждането на това, което компаниите правят на практика, отвъд лансирането на подкрепа за „регулациите“, е показателно. Президентът на Microsoft Брад Смит подкрепя регулирането на системите за лицево разпознаване, но компанията се противопоставя на законите за поверителност в Илинойс. Марк Зукърбърг създаде надзорния съвет на Facebook с надеждата да избегне независим надзор.

„Нямам съмнение, че изкуственият интелект трябва да се регулира“, каза Пичай миналата година. „Въпросът е как най-добре да се подходи към това.“ Ами, именно. Следващият път, когато чуете лидерите на Big Tech да призовават за регулиране, опитайте се да разберете какво означава това: надзор върху алгоритмичното вземане на решения, данъчно облагане за компенсирате загубите на работни места поради автоматизация, или може би контрол над сливанията и прозрачност при модерирането на съдържание? Чрез фокусиране върху очакваните резултати и компромиси трудният избор между различни интереси става по-ясен. По същия начин политиците, които дават неясни обещания за регулиране на технологиите, трябва да бъдат разпитвани за подробностите.

В действителност фалшивата дихотомия “регулация / липса на такава” игнорира ползите, на които технологичните компании се радват в резултат на определени регулаторни намеси. Раздел 230 от Закона за стандартите при комуникациите в САЩ, например, предостави на технологичните платформи ключови освобождавания от отговорност за съдържание на трети страни. Антитръстовите правила, а сега дори и изискванията за защита на данните, осигуряват благоприятна работна среда за Big Tech.

На малките и средните предприятия, от друга страна, често им е по-трудно да се конкурират или спазват законодателството, особено когато тези мерки могат да носят значителни разходи. Регулаторната примка не само подкопава доверието в легитимното разработване на политики, но и издига високи бариери за влизане, допълнително бетонирайки господството на Big Tech.

Друго обобщение, което трябва да бъде разбито, е опитът да се приравни това, което правят различните правителства по отношение на технологичния надзор и законодателството. Без да са конкретни за резултатите, относно които регулаторният процес трябва да се оптимизира (или контекста, в който те са решени), най-лошите примери за държавна намеса лесно се използват, за да обезкуражат конструктивното прилагане на политики. Цензурата на китайското правителство върху речта и данните е несправедлива в сравнение с валидните усилия на либералните правителства. Без да се прави разлика между демократично легитимна и авторитарна намеса, най-лошите примери пречат на най-добрите усилия.

За да усетите дали корпоративните лидери наистина прегръщат регулацията, вижте дали подкрепят актуализираните изисквания за конкуренция, колко често се отказват от бизнес възможности, за да минимизират нарушенията на човешките права, и дали са готови да носят отговорност за невъзприемането и прилагането на адекватни стандарти за киберсигурност.

Време е дебатът за регулиране на технологиите да достигне по-сложно и значимо ниво.