Каква е причината Европа да си няма свой Netflix или Amazon Prime?

Между придобиването на Metro-Goldwyn-Mayer (MGM) от страна на Amazon.com Inc. за 8,5 млрд. долара и сливането между WarnerMedia и Discovery Inc. за 130 млрд. долара последният бум на сделки между американските медийни гиганти със сигурност е накарал европейските магнати от развлекателната индустрия да мечтаят за времена, които така и не са се сбъднали, пише Алекс Уеб за Bloomberg.

В продължение на пет години най-големите медийни компании в Европа търсят сделки по същата причина, поради която консолидацията на индустрията се ускорява в САЩ. Европейските медийни корпорации трябваше да положат повече усилия, за да се конкурират ефективно със стрийминг платформите като Netflix Inc., Amazon Prime и Disney+ на Walt Disney Co.

Но тези усилия не дадоха очаквания резултат.

Френският медиен конгломерат Vivendi SA, контролиран от милиардера Винсент Болоре, многократно се опитва без успех да създаде европейски еквивалент на Netflix. Същото може да се каже и за Mediaset SpA на бившия италиански премиер Силвио Берлускони. Междувременно анализаторите считат ITV Plc за най-вероятната цел за придобиване сред компаниите във Великобритания, но въпреки това тя остава независима. 

При икономиката на видео стрийминга важен е мащабът. Ако даден телевизионен оператор е активен в няколко държави, той не се нуждае от дадено предаване, което да бъде хит на всички или на който и да било пазар, стига да достигне до достатъчно хора като цяло, за да оправдае първоначалната инвестиция.

Представете си, че сте телевизионен продуцент, който иска да направи 10-епизоден сериал за супергерой с бюджет от 100 милиона долара, наречен Game of WandaCards. Нека допуснем, че GoWC успява да привлече 300 хил. зрители в САЩ и всеки зрител носи около 216 долара приходи за две години (както е типично за компанията). Тогава Netflix, чиято услуга се предлага в 190 страни, ще се нуждае от по-малко от 1000 допълнителни зрители на всеки от другите си пазари, за да започне да оправдава разходите от 100 милиона долара. В държави като Германия това би представлявало само 0,1% от общо 9,4-те милиона местни абонати, с които, според консултантската компания Digital-i Ltd., Netflix разполага там.

Проблемът на Европа е, че това е силно фрагментиран пазар с над 11 хил. телевизионни канала, повечето от които все още зависят от рекламната икономика на линейното излъчване, където стойността на един зрител е значително по-малка, отколкото тази на един потребител на услуга за видео стрийминг. Дори най-разпространеният в континентална Европа език, немският, покрива едва 95 милиона жители, които го използват, главно в Германия, Австрия и Швейцария. Това затруднява оправданието да похарчите 100 милиона долара за дадено шоу - в случая WandaKartenspiel.

стрийминг

Продуцентите, разбира се, биха могли да направят сериал и след това да се опитат да го продадат на чуждестранни дистрибутори. Това помогна на платената телевизионна услуга на Comcast Corp. да постигне успех със сериала Babylon Berlin, който печели много фенове в САЩ, Великобритания и в други страни по света.

Но изглежда, че Sky е единственото изключение, когато става въпрос за липсата на консолидация в Европа. Компанията вече се е наложила в Италия, Германия и Великобритания, като разполага с общо 24 милиона абонати на трите пазара.

Мащабът е предизвикателство за звеното на Vivendi Canal+, което има 8,2 милиона абонати на родния си пазар и още 6 милиона в Субсахарска Африка. В сравнение с 204-те милиона абонати на Netflix и 74-те милиона на Disney+, Canal+ е изправен пред по-голям финансов риск при продуцирането на сериали, тъй като тези предавания могат да не достигнат до необходимия брой хора. Компанията трябва да изготвки сложни споразумения за съфинансиране с международни партньори като Westdeutscher Rundfunk, Британския филмов институт или Фландърския филмов фонд, и да се опита да продаде правата върху продукцията.

В същото време Netflix може да финансира без проблеми сериал и да го излъчи в 190 страни.

Това е причината Болоре да започне да разширява дела на Vivendi в Telecom Italia SpA през 2015 г. и да се опита да придобие Mediaset на Берлускони година по-късно. Той иска по-голям пазар. Но усилията на Telecom Italia се провалиха на фона на италианските смущения по отношение на френския инвеститор, контролиращ основната телекомуникационна мрежа на страната. 

Създаването на конкурент на Netflix с истински общоевропейски мащаб би отнело години, дори и при сключване на набор от сделки. То ще бъде допълнително усложнено от правилата, които имат за цел да осигурят медиен плурализъм и твърд регулаторен отпор.

В ЕС напредъкът остава бавен и разпокъсан: Mediaset притежава 12% от ProSiebenSat.1 Media SE, най-голямата частна телевизия в Германия, и обединява италианския и испанския си бизнес в ход, който може да отключи по-големи сделки. Във Франция RTL Group SA и Bouygues SA планират да обединят своите местни телевизионни канали, финансирани чрез реклама.

Но тъй като Netflix залага все повече на европейски продукции, за да ускори своя растеж извън родния пазар, тези усилия на местните конкуренти все повече изглеждат твърде немощни и твърде закъснели. Анализаторите очакват американската компания да генерира 5,8 млрд. долара свободен паричен поток през 2024 г., или два пъти повече от този на ITV, RTL и Mediaset взети заедно.

Изглежда, че става все по-трудно за компаниите в Европа да се конкурират ефективно с възхода на стрийминг гигантите.